Снимка: iStock

От началото на 2019 г. Morgan Stanley и JPMorgan се превърнаха в антагонисти по отношение на анализа си на фондовите пазари. Докато първите изградиха мечешко портфолио и предупреждават, че пазарите вероятно ще се сринат, а растежът догодина ще се забави, вторите продължават да настояват, че очакват борсите тепърва да достигат до нови върхове. През тази седмица двете финансови институции отново публикуваха рязко контрастиращи прогнози, но със сигурност само една от тях е права.

"Поглеждайки към бъдещето, предвид подобряването на диалога между САЩ и Китай, индексът S&P 500 може да достигне прогнозирания си връх от 3200 пункта за 2020 г. още преди края на настоящата година", каза главният стратег по акциите на JPMorgan Дубравко Лакос-Бухас в началото на седмицата. Според него индексът ще нарасне с още 6% през следващите месеци, след като той достигна рекордна стойност от 3044,08 по време на търговията през последната сесия.

Според експерта, ръстът ще бъде подкрепен от все още много ниските нетни позиции на дискреционните и макро хедж дондове, а ако митата между двете най-големи икономики бъдат премахнати, представителите на индекса S&P 500 може да изпитат ръст на доходността на акциите от 25%.

"Този катализатор вероятно ще отприщи ръст на търсенето от бизнесите и потребителите", коментира Лакос-Бухас. "Дори и ако съществуващите мита останат, но не се въвеждат нови, очакваме фундаментите да се подобрят в началото на четвъртото тримесечие на годината."

Според финансовата институция дори и без търговския оптимизъм компаниите от фондовите борси ще се представят добре през последните три месеца на годината, тъй като по това време обикновено пазарите са бичи настроени. От JPMorgan припомнят, че по това време на годината доходността от акциите от 1948 г. насам е била средно 4%, а в 90% от периода пазарите са отчитали растеж в края на годината, предхождаща президентските избори в САЩ.

Докато Лакос-Бухас се съсредоточава върху текущата политическа конюнктура, в противоположния "ъгъл" е главният стратег на Morgan Stanley Андрю Шийтс, който разглежда много по-широка гама от индикатори за представянето на икономиката, за да подкрепи мечешките прогнози на финансовата институция, за която работи.

Също вчера, той посочи, че има поне две причини инвеститорите да гледат скептично на позициите на оптимистите. Първата е, че едва ли икономиката може да набере нова инерция, тъй като вече се наблюдава голям спред между цените на акциите, които нарастват, и индексите на мениджърските поръчки (PMI) в САЩ и на глобално равнище, които се понижават. Фактът, че PMI бележи понижаване, според експерта означава, че производственият сектор изпитва затруднения, които по всяка вероятност ще се отразят на цените на рисковите акции в посока надолу.

Втората е, че, макар оптимизмът да изглежда умерен, измерителите, оценяващи склонността за избягване на риска, като индекса Global Risk Demand на Morgan Stanley, нормата на пут и кол и VIX, се изстреляха през последната седмица. Други измерители, оценяващи настроенията на пазарите, също не показват твърде положителни очаквания от страна на инвеститорите.

"За последните 18 месеца нито един от разглежданите от нас индекси на настроенията на инвеститорите не предполага кой знае какъв оптимизъм на пазарите", каза Шийтс, цитиран от Zero Hedge. "Толкова високи равнища на предпазливост, задържащи се за толкова дълъг период от време, обикновено са ясна индикация за очакванията на пазарните играчи."

Експертът също цитира исторически данни, като посочва към представянето на същите измерители за настроенията на инверторите за 18-месечен период, започващ през януари 2007 г. При тях отново се наблюдават равнища на оптимизъм под средното за продължителен период от време, но по това време това не е сигнал за купуване. Всъщност индексите правилно са оценили, че ситуацията на борсите се променя към по-лошо.

Същевременно икономическите рискове са над средните равнища, като цикличният модел на Morgan Stanley се обърна към "спад", а в момента инвеститорите са изправени пред глобални борси, на които ръстът на доходността от акциите клони към 0%, марджовете се понижават, кривата на доходността е почти хоризонтална, мениджърските поръчки се понижават, цените на потребителските стоки не отразяват нарастване на инфлацията и ръководителите в много страни са оптимистично настроени.

Много икономисти, изглежда, също клонят по-скоро към позицията на Андрю Шийтс, като цитират факта, че арсеналът на глобалните централни банки изглежда изчерпан откъм възможности за увеличаване на растежа, въпреки огромния размер на ликвидността, който например Федералният резерв инжектира на пазарите. Данните, идващи от някои от водещите икономики, се задържат по-скоро негативни, при това от 2017 г., което означава, че те не зависят от търговската война между САЩ и Китай, а са задействани от други феномени на икономическия цикъл.

Тази слабост на икономиката рано или късно несъмнено ще се отрази на фондовите пазари негативно. Нещо повече, те са изправени не просто пред абстрактни заплахи за рецесия, а пред съвсем реални такива, изразяващи се както във вече споменатия PMI, така и в свиването на разходите за капиталови стоки на много компании от индекса S&P 500 например, отлагането на поръчките в бъдеще, понижаването на инвеститорските разходи, най-вече по отношение на стартъпите, където компании като WeWork, Uber, Slack, Lyft и други вече разочароваха, и свиването на потребителското търсене, което несъмнено ще удари приходите им, респективно ще доведе до понижаване на ацкиите.

JPMorgan са определяни като "бичи настроени, когато пазарите са бичи, и още по-бичи настроени, когато пазарите са мечешки." Но в случая, изглежда, аргументите и фактите от заобикалящата действителност, както и прогнозата за следващата година не подкрепят тяхната позиция.

Източник: Money.bg