Снимка: iStock

Теодор Минчев

Докато инвеститорите продължават да обсъждат дали Китай може да настигне САЩ в изкуствения интелект и производството на полупроводници, в една друга високотехнологична индустрия промяната вече е факт. Китайските биотехнологични компании се превръщат в един от най-големите източници на нови лекарства в света, а американските фармацевтични гиганти все по-често разчитат на техните разработки, за да поддържат бъдещия си растеж. За инвеститорите това създава интересна възможност. Оказва се, че най-големите печеливши от китайската фармацевтична революция може да не бъдат компаниите в Шанхай или Хонконг, а добре познатите имена на Уолстрийт.

Мащабът на промяната е впечатляващ. Според данните, цитирани от Barron's, почти 40% от лекарствата, които в момента преминават през клинични изпитвания, произхождат от Китай. При онкологичните терапии делът достига приблизително 50%. Това означава, че страната, която допреди десетилетие беше известна предимно с производството на активни фармацевтични съставки и генерични лекарства, вече участва в разработването на близо половината от експерименталните лечения срещу рак.

Промяната е толкова съществена, че дори ръководителите на най-големите американски фармацевтични компании започват да гледат на Китай като на основен конкурент. На здравна конференция на Jefferies през юни главният изпълнителен директор на Pfizer Алберт Бурла заявява, че според него до 2030 г. основната конкуренция за компанията няма да бъдат Merck и Eli Lilly, а китайските производители на лекарства. Подобно признание показва колко бързо се променя глобалният баланс в индустрия, която традиционно беше доминирана от американски и европейски компании.

Само през миналата година китайските разработки са участвали в приблизително половината от глобалните сделки за партньорства и лицензиране във фармацевтичната индустрия, чиято обща обявена стойност достига около 135 млрд. долара. Тази сума не представлява непременно реално получени приходи, тъй като значителна част от договорите включват бъдещи плащания, зависещи от успешното развитие на лекарствата. Но тя показва огромния интерес на международните компании към китайските научни разработки.

Причините за този възход са няколко. Китай изгради мащабна екосистема от биотехнологични компании, научни институти, клинични центрове и производители, концентрирани около градове като Шанхай. Процесът на започване на клинични изпитвания в страната често е по-бърз, отколкото в САЩ, което позволява на разработчиците по-рано да получат данни за ефективността на новите молекули. В същото време огромната конкуренция между местните компании ускорява иновациите и създава постоянен поток от нови кандидати за лекарства.

Но тук се появява големият парадокс. Китайските компании могат да разработват лекарствата, но американските и европейските им партньори често са тези, които разполагат с инфраструктурата да ги превърнат в глобални търговски успехи. Според IQVIA САЩ формират приблизително половината от световните продажби на лекарства по лекарско предписание, докато Европа представлява около 25%, а Китай едва 7%. Разликата е огромна и се дължи не само на потреблението, но и на цените, здравноосигурителните системи и възможностите за реализиране на по-високи приходи от иновативни терапии.

Именно затова китайските биотехнологични компании предпочитат да продават международните права върху своите разработки на големи фармацевтични групи. Компании като Merck, Pfizer, GSK, Eli Lilly, AstraZeneca, Roche и Bristol Myers Squibb получават достъп до перспективни лекарства, без непременно да поемат целия риск и разходи по първоначалното им откриване. Китайските партньори от своя страна получават авансови плащания, потенциални бонуси при постигане на определени резултати и дял от бъдещите продажби.

Един от най-показателните примери е Merck, която търси нови източници на приходи заради предстоящото изтичане на патентната защита на Keytruda — едно от най-продаваните лекарства в света. Компанията лицензира от китайската Sichuan Kelun Pharmaceutical експерименталната онкологична терапия sac-TMT, която вече преминава през мащабна програма от клинични изпитвания. На последната конференция на Европейското дружество по медицинска онкология Merck представи резултати от първото от общо 18 планирани изпитвания във фаза 3.

При пациентки с рак на ендометриума лечението е свързано с приблизително една трета по-нисък риск от смърт в сравнение с контролната група. Резултатите са важни, защото става дума за заболяване, при което възможностите за лечение остават ограничени. Анализаторът на Goldman Sachs Асад Хайдер оценява потенциалните максимални годишни продажби на sac-TMT на близо 14 млрд. долара в рамките на следващото десетилетие. Това е прогноза, зависеща от бъдещи клинични и регулаторни успехи, но показва колко значима може да бъде една успешна лицензионна сделка за фармацевтичен гигант като Merck.

Друг пример е Summit Therapeutics, която разработва извън Китай лекарството ivonescimab, създадено от китайската Akeso. Терапията се разглежда като потенциален конкурент на Keytruda в определени онкологични показания. Ако бъдещите изпитвания и регулаторни решения потвърдят потенциала ѝ, Summit може да се превърне в един от най-интересните примери за американска публична компания, чиято стойност зависи в значителна степен от китайска научна разработка.

Вече има и доказателства, че този модел може да създава многомилиардни бизнеси. Базираната в Ню Джърси Legend Biotech, която работи съвместно с Johnson & Johnson, очаква приходите от клетъчната терапия срещу рак Carvykti да надхвърлят 2 млрд. долара през тази година. BeOne Medicines, известна преди като BeiGene, очаква продажби за около 5 млрд. долара от Brukinsa — лекарство, разработено първоначално в лабораторията на компанията в Пекин. BeOne вече е преместила юридическото си седалище в Швейцария, което показва как китайските биотехнологични компании постепенно се превръщат в международни фармацевтични групи.

Появява се и нов инвестиционен модел, известен като NewCo. При него китайска компания предоставя международните права върху свое лекарство на новосъздадена или преструктурирана американска биотехнологична компания, която получава финансиране от специализирани инвеститори и може да използва съществуващ борсов листинг на Nasdaq. Така китайските разработчици запазват участие в бъдещия успех на продукта, а американските инвеститори получават достъп до иновации, които иначе биха били достъпни основно през борсата в Хонконг.

Сред примерите са Kailera Therapeutics, получила активи за лекарства за отслабване от Jiangsu Hengrui Pharmaceuticals, както и NextCure, която предстои да се преобразува в Avere Therapeutics след сделка с Hansoh Pharmaceutical. Подобни структури обаче носят значителен риск, тъй като често разчитат на ограничен брой експериментални продукти, чиито клинични резултати могат да определят почти цялата стойност на компанията.

Геополитиката също започва да играе все по-голяма роля. На 22 октомври американското Министерство на финансите предложи ограничения върху определени капиталови инвестиции в китайски биотехнологични компании, като предвиди изключение за придобиване и лицензиране на технологии. Правният анализ на Sidley обаче предупреждава, че някои структури от типа NewCo също могат да попаднат под ограниченията. Това създава допълнителна несигурност, но едновременно увеличава значението на американските и европейските компании, които вече притежават международни права върху китайски разработки.

За инвеститорите тази тенденция заслужава внимание и по още една причина. Големите фармацевтични компании са изправени пред сериозен проблем с изтичащите патенти на свои най-продавани лекарства. Вместо да разчитат единствено на собствените си лаборатории, те все по-често могат да придобиват или лицензират разработки от Китай, при това в сравнително ранна фаза. Това създава възможност за попълване на продуктовите им портфейли, но не премахва риска от неуспешни клинични изпитвания, забавени одобрения или по-слаби от очакваното продажби.

Китай вече показа, че може да се превърне в глобален център за откриване на нови лекарства. Следващата стъпка ще бъде да докаже, че може самостоятелно да ги продава успешно на най-доходоносните пазари. Докато това се случи, значителна част от икономическата стойност на китайските иновации вероятно ще продължи да се реализира чрез американските и европейските фармацевтични компании.

Възможно е една от най-интересните инвестиционни истории в здравеопазването през следващото десетилетие да се окаже именно тази — китайската наука създава лекарствата, а Уолстрийт финансира и капитализира глобалния им успех.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.