Снимка: iStock
Страховете от наближаваща рецесия може би са малко преувеличени, тъй като исторически погледнато пазарите имат склонност да се справят по-добре, когато приходите намаляват, пише MarketWatch.
Потенциална бъдеща рецесия би увеличила вероятността Федералният резерв (Фед) да намали лихвените проценти. По принцип инвеститорите обичат по-ниските цени, освен разбира се, ако корпоративната доходност не спадне напълно.
Нека да разгледаме едно интересно проучване, проведено от Винсент Делуард, ръководител на глобалната макроикономическа стратегия в компанията за финансови услуги INTL FCStone.
Делуард провежда следния мисловен експеримент към пазарните участници: "Колко пари бихте спечелили, ако знаете предварително какъв ще бъде растежът на БВП за съответното тримесечие?"
Тъй като ние не разполагаме с предварителна правителствена оценка за ръста на БВП за съответното тримесечие, експериментът на Делуард залага на значително количество рисково прогнозиране.
Делуард създава портфейл, който е изцяло инвестиран в акции, ако ръстът на БВП за следващото тримесечие се е оказал по-висок, отколкото в предходното тримесечие, докато в противен случай Делуард запазва 100% от средствата си в брой.
"Дори и приходите ви през следващите седмици и месеци да са разочароващи, не предполагайте автоматично, че това непременно ще бъде лошо за фондовия пазар", коментира Делуард.
Припомняме, че от началото на годината широкият индекс S&P 500 е поскъпнал с 16%, което е 1.5-пъти повече от средния годишен ръст на индексът за един по-продължителен период от време.
Според статистиката на FactSet от 113-те компании на S&P 500, които са издали насоки за второто тримесечие, 87 са предоставили предупреждения за приходите. Броят на компаниите, които издават отрицателни насоки за доходите за второто тримесечие, е над петгодишната средна стойност от 74.
Данните от FactSet са напълно логични, ако се погледне към доклада за производствената активност в САЩ за май. Тези данни едва ли ще обърнат курса през този месец, дори ако Фед намали лихвените проценти, както се очаква.
Наскоро ръководителят на Фед Джером Пауъл заяви, че вярва, че регулаторите са научили урока си от предходната криза и няма да допуснат същите грешки.
"Финансовата система днес изглежда достатъчно силна, за да се справи с потенциалните загуби в бизнес сектора, което очевидно не е било така преди десетилетие с ипотечните кредити", коментира Пауъл.
Една ключова разлика между днес и 2008 г. е, че увеличаването на заемите в бизнеса не се подхранва от драматичен балон на цените на активите, като жилищния балон през последното десетилетие. Пауъл коментира и неотдавнашното забавяне на инфлацията, която е спаднала под целта на централната банка от 2%.
"Федералният резерв следи отблизо тези "инфлационни динамики", като решава как да определи лихвената си политика", допълни Пауъл.
От друга страна, централната банка на САЩ също внимателно следи търговския спор между САЩ и Китай и е готова да промени лихвената си политика, ако е необходимо. В момента обаче, според Пауъл, изходът от този спор е неизвестен.
Междувременно американският президент Доналд Тръмп многократно атакува политически независимата централна банка през последните месеци и настоява за намаляване на лихвите, за да се насърчи икономиката.
"Никога не съм заплашвал да понижа председателя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл. Въпреки това имам властта и възможността да го направя", заяви Тръмп.
Заради продължаващите критики Федералният резерв е под натиск преминаването към по-свободна парична политика да не се разглежда на пазарите като отстъпка пред президента.
"Мисля, че законът е ясен. Имам четиригодишен мандат и възнамерявам да го изпълня“, каза Джером Пауъл.
Преди две седмици Тръмп разкритикува Фед и настоя за намаляване на лихвените проценти. "Те са твърде високи", написа той в Twitter. Тръмп определи стратегията за паричната политика на монетарните власти като „смешна“.
На последното си заседание Фед запази основната лихва в диапазона от 2.25 до 2.50 процента, но в същото време даде знак за готовност за понижаване на лихвените проценти по-късно тази година.
Още по темата:
Колко загубиха финансовите пазари заради търговската война?
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.12 | ▼0.07% |
USDJPY | 145.25 | ▼0.02% |
GBPUSD | 1.33 | ▼0.05% |
USDCHF | 0.84 | ▲0.11% |
USDCAD | 1.40 | ▲0.13% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 42 404.10 | ▼0.18% |
S&P 500 | 5 913.38 | ▼0.45% |
Nasdaq 100 | 21 224.40 | ▼0.74% |
DAX 30 | 23 781.60 | ▼0.38% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 103 104.00 | ▼3.20% |
Ethereum | 2 383.49 | ▼4.59% |
Ripple | 2.34 | ▼3.59% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 61.65 | ▼0.68% |
Петрол - брент | 65.08 | ▼0.44% |
Злато | 3 218.08 | ▼0.52% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 529.60 | ▲0.84% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 110.00 | ▼0.12% |
Germany Bund 10 Year | 130.28 | ▲0.13% |
UK Long Gilt Future | 91.60 | ▼0.02% |