Снимка: Pixabay

Ако разполагате или получите по-голяма по размер сума, като например от наследство или печалба от лотарията, то неизменно пред вас ще изникне следния въпрос – как да я инвестирате, еднократно или на части?

Този въпрос, може сериозно да ви мъчи и ако държите спестяванията си в депозити, а рекордно ниските лихви и очакваната инфлация, ви мотивират да потърсите по-добра алтернатива за тях, която поне да ви предпазва от обезценката им.

С други думи въпросът, който е вероятно да си задавате е – коя от двете стратегии би била по-подходяща, за да максимизирате доходността си? Отговор на този въпрос дават от компанията Vanguard Group.

Според тях, като цяло инвестицията на пълната сума пари, носи по-добра доходност, в по-голяма част от случаите в исторически план. Но систематичното инвестиране или инвестирането на сумата на части има едно предимство, което може да я прави по-добра опция пред инвеститорите.

Как да приложете стратегията на частично инвестиране в България?

За да стигнат до извода, кой от двата начина на инвестиране е носил по-добри резултати в исторически план, Vanguard сравняват историческото представяне на двете алтернативи за последователни 12-месечни периоди на финансовите пазари в САЩ, Великобритания и Австралия.

В САЩ например, цялото инвестиране на сумата, е носило по-добра доходност за инвеститорите от 2.39 процентни пункта, в сравнение със стратегията за „доларово осредняване“, което е най-голямата разлика, сред трите разглеждани пазари.

Проучването на Vanguard сочи още, че инвестирането на цялата сума пари, се е представяло систематично по-добре за по-продължителни периоди от време в САЩ:

Близо 64% от времето стратегията за цялостно инвестиране се е представяла по-добре за шестмесечни периоди.

В около 94% от случаите представянето е по-добро в 36-месечни периоди.

От финансовата институция коментират, че резултатите не са особено голяма изненада, защото обикновено акциите и облигациите са най-добре представящите се активи в исторически план, което е компенсация за по-големия риск, с който се свързват. Поставяйки цялата сума да работи за тях, инвеститорите се облагодетелстват от доброто представяне на тези активи в исторически план.

И макар инвестирането на части от сумата да носи малко по-ниска доходност, в сравнение със стратегията за моментално инвестиране, според Анди Кларк, главен инвестиционен стратег във Vanguard, тази разлика е „скромна“ като цяло и би следвало да се предпочете от инвеститорите заради основното й предимство.

А то е – със стратегията за „доларово осредняване“ инвеститорите намаляват систематичния риск. Те избягват опасността да инвестират във възможно най-лошия момент за пазара и да се уплашат и излязат от него при реализиране на моментна загуба, или във възможно най-лошия момент.

„… когато пазарът се понижи, вашата фиксирана сума пари ще купува повече акции. Когато пазарът е скъп, сумата ви ще купува по-малко акции“, обяснява Кларк.

И още един пример...

 ще вземем 10 въображаеми двойки, които са спестили сумата от 1 милион и са я инвестирали изцяло в широкия щатски индекс S&P 500, като първата от тях стартира с инвестицията си през 1977-ма година, а всяка следваща двойка – една година по-късно.

Ще се изненадате колко голяма е разликата в наличните средства на двойките след 30 години.

Три от десетте двойки на практика ще са свършили спестяванията си преди приключване на 30-годишния период, само защото са избързали с една година, или са забавили с една година своите инвестиции. Останалите седем двойки, приключват тридесет-годишния период със спестявания между 500 000 и 3.2 милиона долара.

Трите двойки, приключили спестяванията си в рамките на посочените 30 години са били тези, стартирали инвестицията си през 1977, 1981 и 1986-та година. Общото и при трите е, че първите пет до десет години, на техните инвестиции, са се отличавали с по-ниска доходност.

„Перфектната буря“ за пенсионерите се е случвала при по-слаба доходност в началото на инвестиционния период, съчетан с тегления на средства.

Това е правило така, че тези двойки да изостават съществено и да не са имали възможност да наваксат зад останалите.

Най-слабо успешната двойка, пенсионирала се и инвестирала през 1977-ма година, на практика е свършила парите след 20 години. За сравнение, най-успешната, пенсионирала се и инвестирала само две години по-късно – през 1979-та година, след 30 години е разполагала с 3.2 милиона долара.

Интересен е фактът, че средната доходност на S&P 500 за тридесетте години от 1977 до 2006 година е била 12.48%, спрямо 11% за тридесет годишния период между 1979-та и 2008 година. Това, което е предопределило драстичната разлика в двата случая обаче, е бил фактът, че през първите пет години от двата периода, доходността на индекса е била 8.13% за периода 1977-2006, спрямо 17.36% за периода 1979-2008 година.

Още по темата:

Достигна ли своя връх щатския пазар?