Снимка: Istock

Глобалната картина на индексите в момента не е история за „силни срещу слаби“, а за разместване на режимите и различен тайминг на циклите. Данните показват свят, в който краткосрочната волатилност е висока, средносрочните тенденции са силно асиметрични, а дългосрочната доходност е концентрирана в няколко ясно разпознаваеми теми – суровини, определени развиващи се пазари и технологични ниши, свързани с чиповете.

В рамките на един ден движението изглежда почти класическо – умерени ръстове в Европа и части от Азия, с водещи пазари като Филипините с +1.70%, Испания с +1.54% и Италия с +0.99%, което подсказва по-скоро тактическо търсене на риск, отколкото силна убеденост. В същото време най-слабите дневни представяния идват от сегменти, които доскоро бяха убежище – благородните метали и свързаните с тях индекси падат с над 12% в рамките на ден, което е типичен сигнал за рязко разчистване на позиции, а не за промяна на дългосрочната история.

Когато погледнем седмичната динамика, картината се изостря. Турция с +6.51% и Корея с +4.70% изпъкват като пазари, които реагират най-чувствително на промяна в глобалната ликвидност и апетита към риск. Паралелно с това, злато и сребро записват спадове от около -12% за седмица, което ясно показва, че част от капитала се премества от защитни активи към по-циклични и по-волатилни пазари. Това не е класическо „бягство от сигурност“, а по-скоро пренареждане след прекомерна концентрация.

Месечните и тримесечните данни вече разказват съвсем различна история. Венецуела с +71% за месец и над +110% за три месеца, а още по-екстремно – +538% за шест месеца, не е сигнал за стабилен растеж, а за дълбоки ценови изкривявания, ниска база и валутен ефект. Това са движения, които говорят повече за макроикономически стрес и номинални корекции, отколкото за реално създаване на стойност. В същия времеви хоризонт обаче се вижда нещо по-структурно – индексите, свързани със злато и сребро, са нагоре с над 30% за три месеца и над 80% за шест месеца, което потвърждава, че дългосрочният поток към реални активи не е изчезнал, въпреки краткосрочните сривове.

Шестмесечният и годишният хоризонт показват къде наистина се е концентрирала доходността. Благородните метали и свързаните с тях индекси са с ръст между 140% и 147% за година, Корея е над +108%, а индексът на полупроводниците е около +59%. Това е ясно разделение на света на два лагера – пазари, които печелят от структурни теми като технологии и суровини, и такива, които остават в режим на бавен, почти страничен растеж. САЩ с около +9% за година изглеждат стабилни, но далеч не доминиращи, което само по себе си е промяна спрямо последното десетилетие.

Най-интересният сигнал идва от сравнението „от дъно“ и „от връх“. Пазари като Аржентина с над +220% от най-ниските си нива и Венецуела с над +60% показват колко силни могат да бъдат възстановяванията след екстремни сривове, но също така колко подвеждащи са те като индикатор за устойчивост. Обратно, спадовете „от връх“ при благородните метали от около -15% напомнят, че дори най-силните теми минават през фази на болезнена корекция.

Втората част на картината, фокусирана върху най-губещите пазари, разкрива другата страна на глобалния цикъл – не тази на волатилните ръстове и спекулативните възстановявания, а на изчерпаната инерция и структурната умора. Когато извадим от уравнението шума на дневните и седмичните движения, остават по-дълбоките тенденции, които показват къде пазарите реално губят доверие и време.

На месечна база слабостта е концентрирана в части от Азия и няколко развити, но циклично чувствителни пазара. Индонезия със спад от около -3.7% и Индия с близо -2.8% показват, че не всички развиващи се икономики се възползват от глобалните потоци към риск. Това не е резултат от внезапен шок, а от комбинация между вътрешни ограничения, валутен натиск и забавяне на външното търсене. В същото време водещи европейски пазари като Франция и Швейцария се движат около нулата или леко под нея, което подсказва стагнационен режим, а не паника.

Тримесечният хоризонт прави тази картина още по-ясна. Индия остава на отрицателна територия с около -2.5%, а технологично ориентирани индекси като Nasdaq показват символичен спад, което говори за изтощение след силен предходен период, а не за срив. Тук губещите не са жертва на криза, а на липса на нов катализатор. Пазарите се движат странично или леко надолу, защото очакванията вече са били изпреварващо високи.

Шестмесечните данни са особено показателни за това кои региони са изпаднали в периферията на глобалния интерес. Части от Азия и някои по-малки пазари се движат около нулата или с минимални ръстове, което на практика означава загуба спрямо инфлацията и алтернативната цена на капитала. Това е типичен симптом на средна фаза на цикъла, при която капиталът става по-селективен и напуска пазарите без ясна структурна история.

Годишният хоризонт вече очертава истинските губещи в смисъл на пропусната възможност. Докато благородните метали, Корея и полупроводниковият сектор отчитат изключително силни ръстове, редица развити пазари остават с едноцифрена доходност или дори на минус. Венецуела се откроява с драматичен спад от близо -98% на годишна база, което е напомняне, че екстремните ръстове в по-къси периоди често са последвани от също толкова екстремни корекции. В по-умерен, но показателен план, скандинавски и част от азиатските пазари демонстрират колко трудно е да се поддържа растеж без силен външен двигател.

Най-важният сигнал обаче идва от показателя „от връх“. Спадовете от над -15% при индексите, свързани с благородни метали, и между -3% и -9% при редица национални пазари показват, че дори водещите теми не са имунизирани срещу корекции, когато позиционирането стане прекомерно. Това не е крах, а нормален процес на охлаждане, който изчиства спекулативния слой и оставя по-трезва база за следващия етап.

Историята при най-губещите пазари не е за внезапна слабост, а за отсъствие на нов разказ. Там, където липсва ясна структурна тема или където икономиката е заклещена между високи очаквания и ограничени възможности, пазарите просто изостават. В глобален контекст това е напомняне, че доходността не се разпределя равномерно и че в този цикъл губещите са по-скоро онези, които не успяват да се впишат в доминиращите макро и технологични тенденции, отколкото жертви на класическа криза.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.