Снимка: Istock

Palantir Technologies Inc. и Dassault Systèmes SE рядко се поставят в едно изречение, но именно последните резултати на Palantir правят сравнението не просто уместно, а неизбежно. Това не е сблъсък между две акции или два бизнес модела, а между две философии за това какво означава „интелигентен софтуер“ в епоха, в която капиталът вече не е безплатен, а търпението на институциите е ограничено.

Резултатите на Palantir за края на 2025 г. са силни не заради самия ръст, а заради неговия характер. Приходи от около 3.9 млрд. долара на годишна база, ръст над 60% и нетна печалба над 1 млрд. долара показват компания, която е преминала от експериментална фаза към режим на оперативна рентабилност. Това, което пазарът преоценява, не е AI като технология, а способността на Palantir да вгражда AI в реални системи за вземане на решения – от отбрана и разузнаване до логистика и индустриални вериги. Тук интелигентността е в настоящето: какво се случва сега и какво трябва да се направи веднага.

Dassault работи в напълно различно времево измерение. С приходи над 6 млрд. долара, стабилни оперативни маржове над 21% и свободен паричен поток, който надхвърля този на Palantir, френската група олицетворява европейската концепция за интелигентност чрез симулация и предвиждане. Софтуерът на Dassault не управлява кризи в реално време, а минимизира вероятността те изобщо да се случат. Самолети, фабрики, енергийни системи и индустриални процеси първо „живеят“ в дигитален двойник, преди да се превърнат в физическа реалност. Това е интелигентност преди действието, а не по време на него.

Именно тук възниква пазарният парадокс. Palantir се търгува с оценки, които надхвърлят 90 пъти приходите и над 400 пъти EBITDA – нива, които не дисконтират печалби, а стратегическа неизбежност. Dassault, със значително по-големи приходи и сравнима парична дисциплина, се оценява с EV/EBITDA около 14 и forward P/E близо до 17. Разликата не е в качеството на софтуера, а в начина, по който капиталовите пазари възнаграждават „контрола върху реалността“. В американския модел той се измерва с оперативно надмощие и скорост на реакция. В европейския – с устойчивост и инженерна точност, които рядко попадат в заглавията.

Резултатите на Palantir поставят Dassault в необичайно благоприятна светлина, без самата компания да е променила нищо. Ако пазарът е готов да плаща екстремна премия за софтуер, който управлява сложни системи в реално време, логично е да се запита защо софтуерът, който прави тези системи възможни и безопасни още на етап проектиране, остава структурно подценен. Това не е аргумент за преоценка по учебник, а сигнал за културно и пазарно разминаване между САЩ и Европа.

Истинската история тук не е „Palantir срещу Dassault“, а настоящето срещу бъдещето като инвестиционен разказ. Palantir продава истина в реално време – кой контролира данните, контролира действията. Dassault продава предотвратена грешка – онова, което никога не се е случило, защото е било симулирано и коригирано предварително. Пазарът днес възнаграждава първото агресивно и второто пестеливо, но исторически подобни дисбаланси рядко остават трайни.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.