Надеждите на инвеститорите са, че САЩ и Китай ще намерят решение на търговските си спорове. Фактът е, че Китай ще изпрати търговският си министър Уанг Шоуен в САЩ за провеждане на разговори на ниско ниво в края на август, доведе до известно успокояване на фондовите пазари.

Действието се приема от анализаторите, като първи опит за смекчаване на последствията от търговската война, в която се въвлякоха двете супер-сили. Китайската делегация, водена от Шоуен, ще се срещне с американска, която ще се ръководи от Дейвид Малпас, секретар по международните отношения в министерството на финансите.

Вижте още: Китай и САЩ ще търсят решение на търговската война?

Дали обаче, решение ще бъде намерено предстои да видим. А междувременно, нека да разгледаме какво разделя САЩ и Китай и кои са точките, които могат да доведат до продължение в разрива на отношенията между двете страни.

1. Технологичните трансфери

Според САЩ, изискването на Китай чуждестранните компании да влизат в страната, чрез джойнт-венчъри в сектори от автомобилите до авио-услугите, де факто е изискване за споделяне на технологии с местните компании. Именно този довод представи Тръмп, когато предложи налагане на мита на китайски стоки на стойност 250 милиарда долара.

Китай отрече, това да е прехвърляне на технологични знания, заявявайки че изискването за джойнт-венчъри се налага за намаляване на индустриалната разлика със западния свят. Китай също така смята, че има право на тази политика, като развиваща се икономика, която е била гарантирана при присъединяването на страната към Световната Търговска Организация през 2001-ва година.

„Понякога технологичният трансфер е споруземение правено между компаниите, за да се разменя технология за пазар“, според Уей Джиангуо, бивш министър на търговията в Китай и понастоящем управляващ директор на China Center for International Economic Exchanges.

2. Индустриален свръх-капацитет

Държавното субсидиране и инвестиции в Китай инициираха прекомерно разрастване на индустриалните мощности по време на дългия икономически бум в страната. Тези големи държавни предприятия са твърде бавни в ликвидирането на излишните мощности в моменти на трудности за пазара, което оказва допълнителен натиск върху цените на определени стоки на международните пазари. Като примери могат да се дадат циментовия, стоманодобивния и алуминиевия сектор.

Вижте още: Търговската война - кой ще я спечели?

Например - излишъкът от стомана на Китай, превишава цялото производство на метала от Франция. Това оказва сериозен натиск върху работните места в сектора във всички производители на стомана.

Твърде бързото намаляване на производствените мощности в Китай обаче, рискува да доведе до загуба на много работни места в страната и негодувание срещу управляващата партия.

3. Държавната структура на компаниите в Китай

Управляващата партия говори за модернизация и приемане на капиталистическите принципи, но така и не предаде контрола над ключови сектори и дружества. Държавата все още контролира около 40% от индустриалните активи в страната, включително и в някои от най-големите банки в света. Китай не проявява особени признаци за по-сериозни реформи, или приватизация, което е друг основен мотив в налагането на мита от Тръмп.

Нещо повече, да се направят държавни дружества „големи и силни“ е сред ключовите приоритети на управляващата партия в страната. Серия от сливания и придобивания, замества държавните олигополи с монополи.

4. Индустриални политики

Друг проблем, са плановете на управляващата партия в Китай да насочва държавни ресурси за постигането на определени стратегически цели. Като например политиката за „Произведено в Китай 2025-та година“, която субсидира 10 ключови индустрии, за постигане на световна доминация. Сред тях са авио-индустрията, новите енергийни суровини, биотехнологията и др.

Ръководителят на щатския търговски департамент – Уилбър Рос определи тази програма, като атака към „американския гений“, защото дава на китайските компании неконкурентни предимства срещу компании като Boeing Co. и Intel Corp. От Китай обаче, гледат на това, като възможност за добавяне на допълнителна стойност.

5. Облачните технологии

Интернет е сериозно предизвикателство за Китай и в тази насока управляващата партия провежда стриктен контрол върху мрежата, както и върху медийната информация, която се предоставя по нея.

Миналата година Китай наложи изисквания за местно съхраняване на базата от данни и забрани на чуждите компании да притежават и оперират със собствени центрове за данни в страната .

От САЩ искат Китай да отмени тези изисквания и забрани, които пречат на щатски технологични компании като Alphabet Inc., Apple Inc. и Amazon.com Inc. да подсигуряват бизнеса си на най-големия интернет пазар в света.

6. Интелектуалната собственост

И може би най-големия разрив в търговските отношения между двете страни, е по направление на интелектуалната собственост и масовото й потъпкване в Китай.

Известни са случаите за копирането на щатските стоки, патенти и лицензи, като особено фрапиращ е примера с цял магазин на Apple в Китай, който не е бил собственост на американската компания.

Последният подобен случай, е използването на код на Google при популярна интернет-търсачка в Китай. Тук Тръмп, едва ли ще отстъпи от исканията си към китайския си колега.

В крайна сметка, може да се заключи, че различията между двете страни са много и сериозни. Китай не показва склонност да прави промени, а исканията на Тръмп са твърде много и фундаментални за политическата система в Китай. В същото време, щатският президент е известен с това, че не проявява склонност към сериозни отстъпки, когато преговаря. Дали ще има разрешение на търговската война в скоро време?

Още по темата:

САЩ и Китай ще търсят решение на търговския разрив?

Кой ще спечели търговската война?

Търговската война между САЩ и Европа се отлага