Снимка: pixabay

Еврото слезе близо до едногодишно дъно спрямо долара и швейцарския франк във вторник, като остана под натиск, тъй като турската лира продължи да се колебае, заради притесненията, че финансовите проблеми на Турция могат да засегнат европейските банки и да се разпространят освен в Европа, но и на други развиващи се икономики.

Инвеститорите са нервни, а спадът на лирата може да доведе до изтичане на капитали от други страни по цял свят, особено от онези, които имат огромен дефицит по текущата сметка и разчитат на чужд капитал.

Еврото се търгуваше с леко повишение, до 1.1410 долара, след като падна до 13-месечно дъно от 1.1365 долара в понеделник, а от началото на месеца единната европейска валута е загубила 2,4%.

Инвеститорите се втурнаха да прехвърлят активи в безопасното убежище на швейцарския франк, който достигна едногодишен връх от 1,1288 франка за едно евро в понеделник и нарасна до 1.1337 франка във вторник.

Турската лира се понижи с 0,6% в началото на азиатската търговия във вторник до 6,955 лири за долар, въпреки че все още е далеч от рекордно ниско ниво от 7,24 лири за долар в понеделник, след като централната банка обеща да предостави ликвидност.

Лирата е спаднала почти с 30% само през този месец, заради притесненията на инвеститорите, че президента Ерджеп Тайип Ердоган не позволява да се повишават лихвите, въпреки бързото нарастване на инфлацията и задълбочаващият се дипломатически разрив със САЩ.

"Турската лира остава нестабилна и е твърде рано да се каже, кога ще се стабилизира. Засега валутните пазар ще се управляват от турската лира", коментира Юкио Ишиджуки, старши анализатор в Daiwa Securities. Според него, падането на еврото не е по-малко притеснително, тъй като заради турската финансова криза може да пострадат големи европейски банки.

Китайският юан, който е отстъпил само с 0,7 процента спрямо нивата в понеделник, е по-стабилен от своите конкуренти от развиващите се пазари, на ниво от 6.8851 юана за един долар. Спадът на юана се дължи и на по-слабите от очакваните икономически показатели и остана на 15-месечен минимум от 6,8965 юана за долар по-рано този месец.

Китайската икономика показва допълнителни признаци на охлаждане, когато САЩ се подготвят да наложат още по-строги търговски вносни тарифи. Освен това инвестициите в Китай през първите седем месеца на годината се забавят до рекордно ниското ниво, а продажбите на дребно намаляват, показват данните, публикувани във вторник.

Йената, която често се възприема като сигурно убежище заради подкрепата на японското правителство, леко се понижи спрямо долара, но остава далеч от опасната зона, още повече, че основният японски индекс Nikkei отскочи с повече от процент в търговията във вторник след два поредни дни на силен срив, заради турската лира.

Доларът нарасна с с 0.05 процента, до 110.79 йени, отдалечавайки се от 1,5-месечноодъно от 110.10 йени за долар в понеделник. Щатската валута бе подкрепена и от покачването на доходността на американските държавни облигации. Доходността на 10-годишните дългови книга се върнаха на ниво от 2,877%, след като бяха достигнали триседмичното си ниско ниво от 2,848%.

"Първоначалната реакция на развиващите се икономики обикновено при сблъсък с валутна криза, е да се потопят в своите валутни резерви и обикновено започват да продават американски държавни ценни книжа, като увеличават доходността си, което обаче помага на долара да се повиши не само спрямо йената", коментира за „Ройтерс" Макото Ножи, главен валутен анализатор в SMBC Nikko Securities в Токио.

В понеделник Централната банка на Индонезия вече се намеси, за да защити своята рупия, като преди това Централната банка на Индия също излезе на пазара, за да спаси своята рупия, която достигна рекордно ниско ниво.

Южноафриканският ранд също падна с повече от 10% в понеделник, за да достигне двугодишно ниско ниво от 15,70 ранда за долар, но във вторник възстанови част от големите загуби, достигайки ниво от 14.31 ранд за един долар.

Аржентинското песо спадна с 2.4%, за да затвори на рекордно ниското ниво от 29.97 песо за долар в понеделник, което се дължи на разразилия се местен корупционен скандал, принуждавайки централната банка на страната да увеличи лихвените проценти с 5 процентни пункта, до 45%.

Още по темата:

Пазарите в Европа под натиск от нарастващата финансова криза в Турция

Турция предприе мерки за ограничаване на обезценката на лирата

Турция се отказва от долара