Източник:  www.darikfinance.bg

В условия на слабото вътрешно търсене в много от развитите икономики и развиващите се пазари, политиците са изкушени да стимулират икономическия растеж и заетостта, като се обърнат към износа. Това изисква по-слаба валута - конвенционални и неконвенционални монетарни политики, които да доведат до необходимата девалвация.

От началото на годината, повече от 20 централни банки в целия свят облекчиха паричните си политики, следвайки примера на Европейската централна банка и Централната банка на Япония. Страните от периферията на еврозоната се нуждаят от по-евтина валута, за да намалят външните си дефицити и да ускорят икономическия си растеж. Но слабостта на еврото, предизвикана от количествените улеснения, допълнително покачва излишъка по текущата сметка на Германия, който достигна впечатляващите 8% от германския брутен вътрешен продукт през миналата година. Така и без това големият дисбаланс между ядрото и периферията във валутния съюз, още повече се задълбочава.

В Япония, количествени улеснения бяха първата "стрела" на "Абеномиката" - програмата за реформи на премиера Шиндзо Абе. Те рязко отслабиха йената и доведоха до повишаването на търговските излишъци.

Действията ма ЕЦБ и Банката на Япония обаче доведоха до силно поскъпване на долара. Щатските пари засилиха позициите си и срещу валутите на основните износители на суровини, като Австралия и Канада. За тези държави, падащите цени на петрола и металите доведоха до обезценяване на местните парични единици, което подкрепя икономическия растежа и създаването на нови работни места.

Доларът поскъпва и спрямо валутите на развиващите се пазари с дълбоки икономически и финансови слабости, като големи дефицити по финансовата и текущата сметка, високи нива на инфлация, забавящ се темп на растеж, значителен външен и вътрешен дълг или политическа нестабилност.

Дори Китай за кратко остави юана да поевтинее спрямо долара през миналата година. А забавянето на икономическия растеж и производствената активност може да изкуши Пекин да позволи на местната валута да поевтинее още повече.

Доскоро американските политици не бяха загрижени за силата на долара, тъй като перспективите за икономическия растеж на САЩ бяха по-добри, отколкото в Европа и Япония. Наистина, в началото на годината, имаше надежда, че вътрешното търсене ще бъде достатъчно да поддържа темп на нарастване на американската икономика икономика около 3%, въпреки по-скъпия долар. Смяташе се, че по-ниските цени на горивата и създаването на нови работни места ще стимулират крайното потребление.

Но нещата изглеждат по-различно сега, след данните за икономическия растеж в САЩ през първото тримесечие, който рязко се забави до едва 0.2% и ако се изключат стоковите запаси, всъщност е отрицателен.

Доларът поскъпна много по-бързо от очакваното и потисна нетния износ, инфлация и растеж на американската икономика. А засилването на вътрешното търсене така и не се случи. Нещо повече, крайното потребление всъщност се забавя през първите три месеца на годината.

В резултат на това, САЩ ефективно се присъединиха към "валутните войни", за да предотвратят по-нататъшно поскъпване на долара. От Фед започнаха да говорят открито за долара като фактор, който влияе на нетния износ, инфлацията и растежа. А политиците във Вашингтон стават все по-критични към Германия, еврозоната и евтиното евро.

Освен това, вербална интервенция ще бъде последвана от политически действия, защото по-бавният растеж и ниската инфлация, предизвикани от силния долар ще отложат повишаването на лихвените нива на централната банка на САЩ.

Валутните войни могат да доведат в крайна сметка до търговски войни. Това би донесло неприятности за САЩ, на фона на опитите им да сключат договори за трансатлантическо и транс-тихоокеанско партньорство за търговия и инвестиции.

Несигурността относно това дали администрацията на президента Барак Обама може да събере достатъчно гласове в Конгреса, за да ратифицира тези споразумения вече е усложнена от законодателни предложения за санкции срещу страните, които участват във "валутни манипулации."

Глобалната икономика щеше да расте по-стабилно, ако повечето правителствата водеха политики, които стимулират вътрешното търсене. Но това ще изисква от тях да разчитат по-малко на монетарните мерки и повече на подходящи фискални стимули и структурни реформи. Дори политиките на доходите, които вдигат заплатите, а оттам и потреблението, са по-добър източник на растеж от обезценяването на валутите.

Сумата от всички търговски баланси в света е равна на нула, което означава, че много страни не могат да бъдат нетни износители и тези валутни войни в крайна сметка са с нулев резултат. /Нуриел Рубини, The Project Syndicate/