От една година след изборната победа на Доналд Тръмп светът живее в икономическа версия на парадокс. Индексите се качиха, златото изпревари всичко, биткойн стана символ на политическа вяра, а доларът отстъпи ролята си на безусловен арбитър. Само един актив изглеждаше като изключение от закона на гравитацията — американските държавни облигации.

Въпреки рекордните фискални дефицити, политическите трусове и устойчива инфлация, доходността по 10-годишните книжа се задържа необичайно ниска. Сега Deutsche Bank решава да заложи срещу този парадокс. Банката препоръчва къса позиция в 10-годишния дълг на САЩ, с таргет за доходността 4.45% и стоп на 3.9%. В превод: стратегическият отдел на Франсис Яред смята, че спокойствието на пазара е илюзия, и че цикълът отново завива към по-високи реални лихви.

Решението идва след един почти забравен индикатор — проучването на Федералния резерв сред старши банкови кредитни служители (SLOOS). Докато Вашингтон бе парализиран от поредното временно правителствено спиране, този доклад се оказа един от малкото реални прозорци към икономиката. Изводът му: кредитните стандарти леко се разхлабват, търсенето на ипотечни и потребителски заеми расте за първи път от 2021 г., а банките показват готовност да отпускат средства. Това не е рецесионна снимка, а по-скоро кадър от икономика, която расте около потенциала си. Deutsche Bank вижда в това не начало на криза, а доказателство, че икономиката отново диша по-бързо, отколкото доходността предполага.

Обикновено облигациите се представят по-добре, когато икономиката се забавя. Но когато дори при спаднал инфлационен натиск и централна банка в пауза растежът се задържа стабилен, тогава балансът се измества. Фискалната експанзия на Тръмп 2.0 продължава да излива ликвидност в реалния сектор, данъчните облекчения се превръщат в стимул за потребление, а корпоративните инвестиции започват да се разширяват отвъд „AI“-икономиката. Всичко това подкопава аргумента за 4% доходност като естествен таван. Яред и екипът му виждат потенциален рейндж до 4.45% – праг, който би върнал реалните лихви в зоната на фундаментално равновесие с растящ номинален БВП.

Тази промяна в гледната точка идва след година на парадокси: индексът S&P 500 е нагоре с 19%, златото – с 46%, биткойн – с 54%, а доларът – надолу с 4%. Пазарът живее едновременно в свят на инфлационни притеснения и на вяра в безкрайна ликвидност. Когато активи с ограничено предлагане растат паралелно с акции и облигации, това означава едно – капиталът не вярва, че системата ще остави реалните лихви да се нормализират. Deutsche Bank залага, че този баланс ще се наруши именно оттам, откъдето започва всяка криза на оценките — от дългия край на кривата.

Късата позиция по 10-годишните е не просто пазарен залог, а индикатор за промяна на времето. След месеци на оптимизъм и „мека приземяване“ инвеститорите изглежда забравят, че растеж „около тренда“ не означава безопасност за облигациите. Ако банките наистина започнат да отпускат кредити по-лесно, това ще поддържа вътрешното търсене, а при номинален БВП над 4% реалната доходност на 10-годишната облигация под 2% е просто анахронизъм. В този смисъл Deutsche Bank не къси хартия. Тя къси самата идея, че лихвената крива може да остане неутрална в свят на фискална хиперактивност.

На пазара реакцията е мигновена: фючърсите на S&P и Nasdaq отварят по-ниско, доларът леко укрепва, биткойн губи над 2%, а златото отстъпва. Това не е паника, а напомняне, че кривата на доходността е гръбнакът на всяка оценка – от акции до имоти. Ако 10-годишната доходност наистина тръгне към 4.45%, тя ще изтрие част от арбитражната стойност на растежните акции и ще натежи върху сектора с висок P/E. С други думи, Deutsche Bank не просто предлага сделка, а предупреждение: „реалността“ може да започне да струва повече от обещанията.

В по-дълбок смисъл това е и политическа прогноза. При Тръмп фискът е инструмент на растежа, а не на дисциплината. Силният вътрешен пазар означава силен трудов натиск, стабилна заетост и по-трудно „смекчаване“ на лихвите. В този сценарий доходността по дългите облигации не е враг, а естествена цена за разточителния цикъл на Америка.

Така Deutsche Bank всъщност не играе срещу пазара, а срещу самозалъгването му. 4.1% не е новото нормално. Това е междинна спирка по пътя към нова крива на реалността.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.