Снимка: Istock

2025 г. ще остане в пазарната памет не просто като година на силни движения, а като период, в който глобалната капиталова система тихо, но решително пренареди собствената си йерархия. От европейска перспектива това пренареждане не изглеждаше като драматичен пробив или внезапен катализатор, а по-скоро като серия от натрупващи се сигнали, които постепенно изместиха центъра на тежестта от крайна концентрация към по-балансирана и многополюсна структура. Историята на 2025 г. не е история за края на американското лидерство, а за края на неговата безалтернативност.

В началото на годината изходната позиция беше ясно дефинирана. Глобалните портфейли бяха исторически концентрирани в американски активи, а разказът за „американската изключителност“ доминираше не само медийното пространство, но и реалното позициониране на институционалния капитал. САЩ концентрираха по-голямата част от ръста на корпоративните печалби, по-голямата част от иновациите в изкуствения интелект и по-голямата част от ликвидността на световните капиталови пазари. Европа, със своята по-фрагментирана икономическа структура, по-нисък дял на технологичните гиганти и по-строга регулаторна рамка, изглеждаше второстепенна. Именно тази асиметрия направи последвалата трансформация толкова значима.

Първият съществен пукнатинен сигнал дойде от технологичния сектор, но не от Силициевата долина, а от Азия. Появата и бързият напредък на DeepSeek в Китай имаше ефект, който надхвърляше чисто технологичната конкуренция. За пазарите това беше момент на когнитивна корекция. Предположението, че най-сложните и капиталово интензивни AI модели са практически недостижими извън американската екосистема, беше разклатено. В САЩ този удар се отрази пряко върху индекси, чиято доходност беше концентрирана в ограничен брой компании, носещи почти целия AI-наратив. В Европа реакцията беше по-приглушена, не защото новината беше по-малко важна, а защото европейските пазари не бяха структурно зависими от същия рисков фактор.

Докато американският индекс реагира с резки движения и ясно повишена волатилност, европейският пазар демонстрира по-ограничени колебания. Това не беше признак на сила в абсолютен смисъл, а на по-ниска уязвимост към конкретен технологичен шок. Липсата на доминиращи AI мегакорпорации, дълго време считана за структурна слабост, временно се превърна в стабилизиращ фактор.

Вторият ключов момент настъпи през април с агресивната тарифна офанзива на администрацията на Доналд Тръмп. Първоначалната пазарна реакция беше класическа за подобни събития: рязко покачване на волатилността, продажби на рискови активи и усещане, че глобалният икономически цикъл е изправен пред ново прекъсване. За Европа този епизод беше особено чувствителен, тъй като континентът остава силно зависим от глобалната търговия и индустриалните вериги за доставки. И въпреки това именно тук се прояви един от парадоксите на 2025 г.

Американските пазари понесоха основната тежест на преоценката. Доларът започна да отслабва отчетливо, губейки приблизително 13% през първата половина на годината, което промени валутния контекст за глобалните инвеститори. За европейските активи това означаваше подобрение на относителната им доходност в доларово изражение, без да е необходим агресивен локален ръст. Последвалото отстъпление от най-крайните търговски мерки, съчетано със спад в лихвените очаквания и устойчивост на глобалната икономическа активност, позволи на пазарите да се стабилизират, но не и да се върнат към предишната концентрация.

Един от най-дълбоките структурни изводи за 2025 г. е свързан с концентрацията на доходността. В САЩ пет компании – Nvidia, Alphabet, Broadcom, Microsoft и Apple – генерираха близо 45% от ръста на S&P 500. Делът на технологичния сектор временно достигна около 36%, ниво, което надхвърля дори пиковете от края на 90-те години, преди да се върне под 35%. Това не доведе до класически балонен срив, но подхрани усещането за крехкост на пазарната структура, при която малки промени в наратива могат да имат непропорционално голям ефект.

Европейската картина беше почти огледална противоположност. Ралито там не се основаваше на растежни истории, а на стойностни фактори и циклични сектори. Банковият сектор отбеляза най-силната си година от 1997 г. насам, подкрепен от стабилни нетни лихвени маржове, по-нисък кредитен риск и по-предсказуема регулаторна среда. Паралелно с това, увеличените държавни разходи за отбрана, енергийна трансформация и инфраструктура насочиха капитал към индустриални и енергийни компании, които дълго време бяха подценявани в глобалните портфейли.

Докато американската доходност е концентрирана в технологиите, европейската е разпределена между банки, индустрия и енергия. Това създаде най-широкото историческо разминаване в пазарното лидерство между двата региона и подчерта, че факторните цикли вече не се движат синхронно.

След априлските сътресения пазарите навлязоха в необичайно спокойна фаза. До ноември нито една корекция не надхвърли 5%, а всяко понижение беше бързо и агресивно изкупувано. В САЩ тази динамика беше силно повлияна от опционния пазар, където дневните обеми надхвърляха 100 милиона контракта в отделни сесии. Тази масова употреба на деривати допринесе за бързото „затихване“ на волатилността, превръщайки краткосрочния страх в техническо явление, а не в сигнал за системен проблем.

Европейските пазари, макар и по-слабо ангажирани с подобни стратегии, също се възползваха от тази среда. VSTOXX следваше VIX, но с по-умерени движения и по-бавни реакции. Европа не се движеше толкова бързо нагоре, но и не разчиташе на механизми, които потенциално могат да усилят корекциите при смяна на режима.

Макроикономическият фон допълни тази картина. Федералният резерв премина през период на значителна преоценка на политиката си, което увеличи несигурността около лихвената траектория в САЩ. Европейската централна банка, напротив, запази по-предпазлив и последователен тон, което намали колебанията на облигационните пазари и подкрепи по-стабилни капиталови потоци към акции. 

В по-дълбок план 2025 г. беляза преход от еднополюсен към по-балансиран пазарен разказ. САЩ останаха център на иновации и положителна доходност, но вече не бяха единствената гравитационна точка за глобалния капитал. Европа, чрез стойностни сектори, фискална активност и институционална стабилност, се утвърди като логичен елемент в портфейли, търсещи по-ниска концентрация и по-широка експозиция. Историята тук не е за превъзходство, а за баланс, и за това как диверсификацията отново се превърна от теоретична концепция в практическа необходимост в свят, където пазарите реагират не само на данни, но и на промяната в собственото си самовъзприятие.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.