Източник:  www.darikfinance.bg

Един все по-очевиден парадокс се очерта на световните финансови пазари през тази година. Въпреки че геополитическите рискове, като конфликта между Русия и Украйна, възхода на Ислямска държава и нарастващата нестабилност в Близкия изток, териториалните спорове на Китай с неговите съседи, а сега и масовите протести в Хонконг и опасността от репресии, се множаха, пазарите вървяха нагоре, даже направо скочиха.

Цените на петрола падат, а не се покачват. Глобалните фондови пазари, като цяло, достигнаха нови върхове. На дълговите пазари се търгува при ниски спредове, докато доходността на дългосрочните облигации на повечето развити икономики пада.

Да, финансовите пазари в проблемните страни - например, пазарите на валута, акции и облигации в Русия, бяха негативно засегнати. Но геополитическото напрежение не разпростира ефекта си в световен мащаб.

Какво поражда това безразличие? Нима инвеститорите са твърде самодоволни или тяхната очевидна липса на загриженост е рационална? Какво е глобалното икономическо и финансово въздействие на настоящите геополитически рискове?

Световните пазари не реагираха по няколко причини. За начало, централните банки в развитите икономики /САЩ, еврозоната, Обединеното кралство и Япония/ държат основните лихвени проценти близки до нулата и дългосрочните лихвени нива са съответно ниски. Това повишава цените на другите активи: като акциите и дълга.

Второ, пазарите оцениха конфликта между Русия и Украйна като локален, очаквайки той да бъде овладян, а не да има глобални последствия, както се случи. Размяната на финансови санкции между САЩ и Европейския съюз от една страна и Русия от друга, засега няма драматични икономически ефекти. А и Москва не изглежда склонна да спре природния газ за ЕС.

Трето, вълненията в Близкия изток доведоха до спад на доставките и скок на цените на петрола при кризите през 1973 г., 1979 г. и 1990 г. Сега обаче има излишък от капацитет на глобалния петролен пазар. Дори в Ирак добивът на петрол расте, тъй като 90% от сондажите са или под контрола на шиитите в южната част на страната или под защитата на кюрдите. Засега Ислямската държава има достъп до едва 10% от иракския нефт.

Като цяло новата заплаха дори намалява напрежението в Близкия изток, тъй като улеснява преговорите за ядрената програма на Иран.

Какво може да промени тази безгрижна нагласа на инвеститорите? Всъщност необходимо е твърде малко. Стига една терористична атака в голяма икономика от еврозоната или в САЩ. Факт е, че стотици джихадисти, биещи се за Ислямска държава, имат европейски и американски паспорти. Това е риск, който инвеститорите обикновено пренебрегват.

Второ, оценката за последствията от конфликтите като този между Русия и Украйна, или гражданска война в Сирия, може да се окаже погрешна. Външната политика на руския президент Владимир Путин става все по-агресивна, а на практика всички държави от региона на Персийския залив, както и Турция, вече участват в гражданската война в Сирия.

Трето, ситуацията в Хонконг, заедно с новината за по-нататъшно отслабване на китайската икономика, може да доведе до глобален финансов хаос. Или Федералният резерв на САЩ може да предизвика същия ефект, като започне да вдига лихвените си нива по-рано от очакваното. Еврозоната все още е на ръба на кризата. А всички тези фактори могат да се комбинират.

Така че, докато световните пазари може би бяха рационално самодоволни досега, финансовият колапс не трябва да бъде изключван като възможност. Преди век финансовите пазари също не даваха никакви признаци на тревога, блажено игнорирайки рисковете, довели до Първата световна война. Правилното ценообразуване обикновено се случва не преди, а след кризите. /Нуриел Рубини в The Project Syndicate/.