Отдел "Анализи валутни пазари", Бул Тренд Трейдър

Осем години изминаха след краха на вторичния пазар на ипотеките, но ефектите от дълговата криза продължават да съществуват. Следователно става дума за задължения. Всъщност дори за нещо повече.

Световните дългове нараснаха с 57 трилиона долара след 2007, което е годишно увеличение от 5.3%. Това не е драматично по-бавно от годишния ръст от 7.3% между 2000 и 2007, период считан за кредитен бум. Ако изключим финансовия сектор, няма водеща икономика успяла да намали съотношението дълг към БВП. 14 държави дори увеличиха това съотношение с над 50%.

В някои случаи, като този на Ирландия, това увеличение просто отразява факта, че дълга на финансовия сектор в крайна сметка отива в счетоводните баланси на правителството заради спасителните операции на банковия сектор. Преместването на дълга от частния към обществения сектор в някои случаи е положителна мярка. Правителствата могат да заемат при по-ниски лихви отколкото компаниите и индивидуалните лица и ако имат своя собствена валута разполагат със значителен размах да разширят баланса си.

По-високият дълг не е и автоматично проблем. Дългът е полезен начин за кредитори и заематели да разширят паричните потоци във времето. В развиващите се страни, нарастващите нива на дълг могат да са сигнал, че икономиката става по-съвършена. Дори и развита икономика няма точно определен праг при който нивата на дълг се превръщат в „прекалено високи“.

И все пак високите нива на дълг имат значение. Предположения, че нетните световни дългове са нулеви, каквито и суми да бъдат заемани, са далеч от истината. Първият проблем е, че голяма част от дълга се гарантира срещу недвижимо имущество и когато цените падат, едновременно кредитори и заематели губят. Когато кредитите се разширяват, собствениците на жилища могат да си позволят по-високи техни цени. Тяхното нарастващо търсене бута цените нагоре, което пък увеличава желанието на банките да отпускат средства.  Съществува силна корелация между дълговете на домакинствата и цените на жилищата. Налице е също зависимост, че в държави където един град доминира (като например Лондон във Великобритания), той има по-високи цени на имотите и повече дългове. Седем държави все още са уязвими от спукване на балона на пазара на жилища. Австралия, Канада, Малайзия, Холандия, Южна Корея, Швеция и Тайланд.

Вторият проблем с високите нива на дългове е нуждата от редовно рефинансиране. Десет държави имат съотношение на дълга към БВП от над 300%. Ако средния падеж на дължа е пет години, то тогава 60% от БВП трябва да бъде рефинансиран всяка година. Ако кредиторите загубят доверие в способността на длъжниците или в желанието им да се разплащат, лесно може да се появи криза.

Липсата на премахване на лостовия ефект след кризата индикира самата трудност на елиминиране на бремето на високите дългове. Отписванията на задължения просто прехвърлят бремето. Инфлацията може да помогне за известно време, въпреки че накрая кредиторите ще се усетят какво става и ще поискат по-висока номинална лихва като компенсация. Ключът към свалянето на високите нива на дълг е бързия икономически растеж, който развития свят се мъчи, но не успява да постигне. Кейнсианците биха казали, че неуспеха отразява прекаленото фокусиране върху строгите мерки в обществения сектор, но демографията е също ограничител и при това траен. Работната сила в много развити държави е в стагнация или дори свиваща се.

Добри примери са Швеция и Финландия, които излязоха от дългови кризи през 90-те години на миналия век. И двете държави обаче бяха отворени за търговия и можеха да използват обезценка на валутите си, за да усилят експорта, когато световната икономика беше силна. Днешните икономически проблеми са широки и не всички валути могат да се обезценят по едно и също време. Така не е и изненадващо, че централните банки свалиха лихвите на нулеви нива и дори под тях. Техните икономики не могат да удържат натиска на високите лихви.