Михаил Фридман, президент на руския инвестиционен холдинг "Алфа-Груп" за The Financial Times

През 2007 се хванах на бас с един мой познат руски бизнесмен. Той твърдеше, че цените на петрола никога вече няма да паднат под 80 долара за барел. По това време това мнение се споделяше от мнозинството в петролния бизнес. Тогава разбрах, че цените скоро ще тръгнат надолу.

Казах на своя приятел, че петролът може лесно да поевтинее до 40 долара за барел, тъй като котировките не се определят от предлагането, търсенето и стойността на добива. По-скоро най-важният фактор беше представата, че може да възникне недостиг.

Цените на петрола оставаха високи само защото хората вярваха, че добив ще бъде недостатъчен, за да задоволи търсенето. Когато хората се убедят в това, потребителите започват да търсят алтернатива. В същото време производителите се стремят да увеличат добива – и тогава цените се понижават.

По професия не съм петролен експерт и моите предположения не се базират върху познаването на геологията или темповете за икономически растеж на Китай, а на обикновения факт, че човечеството винаги намира начини да преодолее препятствията по своя път.

И макар много от моите колети в Русия и по света да продължават да спорят за това, кога цените на петрола отново ще се повишат, аз съм убеден, че ние навлязохме в нов период на трайно ниските цени. Тук може да се направи сравнение с алхимията, но в обратен ред: "черното злато", скъпоценно вещество, чиято стойност се определя от неговата рядкост, се превърна в черна миризлива течност, която е само и единствено източник на енергия.

Ние вече сме виждали примери за това. Цените на петрола бяха доста стабилни до 70-те години на ХХ век, заради психологическия шок на ембаргото, наложено от Саудитска Арабия върху износа на нефт за САЩ. През 1975 г. САЩ създадоха стратегически петролен резерв, което също спомогна в съзнанието ни да се запечата, че запасите от нефт са ограничени. Петролните производители решиха, че тяхната основна задача е запазването на олигопола. Никой не се замисляше за такива дребни неща като ефективността на добива, разпределението на лицензите беше далеч по-важно. Добрият лобист за петролната компания струваше по-скъпо, отколкото добрия инженер.

За да справят с това предизвикателство, развитите страни започнаха да инвестират в енергоспестяващи технологии и в началото на 80-те години това започна да дава резултати. Последвалото намаляване на петролните цени в крайна сметка лиши Съветския съюз от източниците на неговата икономическа сила.

Бързият икономически растеж на Китай и Индия в началото на ХХI век измени представата за баланса между търсенето на петрол и ограниченото му предлагане. И отново развитите страни с висока степен на предприемаческа свобода започнаха да работят, за да решат проблема с ограниченото предлагане.

Нямаше едно-единствено решение. Но всички мислеха за нови източници на енергия: биогорива, вятър, петролни пясъци, шисти. Не случайно страните, които бяха първи в иновациите, са либерални пазарни икономики със защитени права на собственост, а страните, които ги отхвърляха, не можеха да търпят конкуренцията и бяха пълни с монополи. Те се отнасяха към частната собственост като към арендувана, която лесно могат да отнемат.

Политическата система, в основата на която е рентата и разпределението, разрушава обществото. Властта, опираща се на свободната конкуренция, мотивира хората. Свободата да правиш бизнес и конкуренцията помагат на човечеството да преодолее критичните моменти.

Причината, поради която САЩ заел водещи позиции в добива на шистов петрол, не е само защото в там има много шисти, много други страни притежават сходна геология. Причината е, че в Америка има икономическа свобода.

Това е ценен ресурс, който други страни не притежават. Щатското правителство не продава лицензи за добив. То позволява на хората да купуват земя и обещава, че никой не можем да им отнеме това, което им принадлежи.

Главозамайващият ръст на петролните цени през последните години беше доста ненормален. Спадът на цените ще превърне добива на петрол в нормален бизнес, в който разходите и ефективността ще имат по-голямо значение, отколкото властта на лобистите. Това ще превърне света в по-свободно и сигурно място, благодарение на намаляването на възможностите на нелибералните режими, живеещи за сметка на петролната рента.

Преди 2 години бях в Манаус, уникален бразилски град, разположен сред тропическите гори на Амазония. В края на XIX век благодарение на износа на каучук Манаус се превръща в един от най-богатите и екстравагантни градове в света. В града е построена уникална опера в стила на бел епок от италиански мрамор с големи куполи и позлатени балкони. Но много скоро семената на каучуковите дървета са тайно изнесени от Амазония и Бразилия губи своя монопол.

А след изобретяването на изкуствения каучук благоденствието на този тропически Париж е погребано. Бедността поглъща Манаус. Цената на тока е прекалено висока и операта тъне в мрак. Това е много убедителен урок, който показва безсмислието да се потъпче конкуренцията. /Михаил Фридман, президент на руския инвестиционен холдинг "Алфа-Груп" за The Financial Times/.