Снимка: iStock
Германия подготвя едно от най-мащабните увеличения на държавния си дълг след Втората световна война. Бюджетната комисия на Бундестага одобри план за 2027 г., който съчетава рекордни федерални разходи с допълнително финансиране за инфраструктура и отбрана. За инвеститорите въпросът е доколко тези средства ще ускорят икономиката и каква цена ще има заемното им осигуряване.
Общото планирано ново заемно финансиране достига около 210,4 млрд. евро, съобщава Reuters. Това е малко под равнището от 215,4 млрд. евро през пандемичната 2021 г. Решението на комисията отваря пътя към окончателно гласуване в парламента, но бюджетът все още не е окончателно приет.
Размерът на сумата лесно може да създаде погрешно впечатление. Тези 210 млрд. евро не са изцяло нов инвестиционен пакет и не са размерът на самия федерален бюджет. Те представляват планираното нетно ново заемно финансиране по няколко направления.
Основният федерален бюджет предвижда разходи от 560,92 млрд. евро, с 6,9% над заложеното за 2026 г. Нетното заемно финансиране в него е 122,97 млрд. евро спрямо 97,96 млрд. евро за настоящата година. Отделно се добавят около 57,8 млрд. евро по специалния фонд за инфраструктура и 29,6 млрд. евро за Бундесвера.
Това разграничение е важно и за оценката на икономическия ефект. Заем, който финансира модернизация на железопътна линия, има различно отражение от заем, покриващ текущи социални разходи. И двете плащания могат да подкрепят търсенето, но само част от разходите създават активи, способни да повишат производителността за години напред.
Предвидените инвестиции в основния бюджет са 61,85 млрд. евро. Те са отделен показател от средствата в специалните фондове и не бива да се смесват с общите разходи. Най-големият ведомствен бюджет остава този на Министерството на труда и социалните въпроси - 203,29 млрд. евро. Бюджетът на Министерството на отбраната е 109,75 млрд. евро, преди допълнителното финансиране от специалния фонд.
Числата показват колко трудно е пренасочването на една голяма държава към повече инвестиции. Дори при разширен достъп до заеми правителството трябва едновременно да финансира социалната система, сигурността, инфраструктурата и останалите публични услуги.
Политическият компромис също има цена. В преговорите са отпаднали или отложени някои планирани данъчни промени и съкращения. Предложен данък върху пластмасовите опаковки е изоставен, а въвеждането на данък върху подсладените напитки е отложено за 2028 г., според Reuters.
Отворен остава и въпросът за по-широко намаление на данъка върху електроенергията. Според dpa необходимото финансиране от около 5,4 млрд. евро не е включено в договорения вариант. Евентуален политически компромис може да доведе до промени при окончателните парламентарни обсъждания.
За бизнеса това означава, че големият бюджет не носи еднаква полза за всички. Доставчик на военно оборудване може да получи по-добра видимост за бъдещите поръчки. Енергоемко предприятие обаче ще продължи да следи цената на електроенергията и данъчната тежест. Ръстът на държавните разходи не премахва автоматично проблемите с конкурентоспособността.
Първата пряка пазарна последица е необходимостта от финансиране. По-голямото нетно задлъжняване увеличава обема средства, които държавата трябва да привлече. При равни други условия повече предлагани облигации може да изисква по-висока доходност, за да намери достатъчно купувачи.
Това обаче не означава предварително определена посока за цените на германските книжа. Търсенето им зависи и от инфлацията, очакванията за лихвите на Европейската централна банка, поведението на институционалните инвеститори и склонността към риск. По-слабата икономическа среда например може да увеличи интереса към държавни облигации дори когато емисиите растат.
Ако доходността се повиши, ефектът може да се разпространи и към частния сектор. При финансирането на една компания инвеститорите оценяват както базовото лихвено равнище, така и допълнителната премия за нейния риск. Затова държавният инвестиционен стимул и цената на корпоративния кредит могат да се движат в различни посоки.
За акциите по-интересна ще бъде скоростта, с която бюджетните разрешения се превръщат в договори. Потенциални получатели на поръчки са строителни компании, доставчици на транспортно и електротехническо оборудване, инженерни услуги и отбранителна техника. Но наличието на бюджет не гарантира еднакъв ръст на печалбата за всички участници.
Между политическото решение и отчетения приход стоят обществени поръчки, разрешителни, производствен капацитет и изпълнение. При дългосрочните договори значение имат и условията за промяна на цените. Голям портфейл от поръчки може да изглежда впечатляващо, но ако трудът и материалите поскъпват по-бързо от договореното, маржът остава под натиск.
Макроикономическите очаквания също изискват разграничение между краткосрочен стимул и дългосрочен растеж. В свое изказване президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел посочва, че различни институции очакват германската икономика да нарасне с около 1,3% през 2026 г. и с 1,1% през 2027 г. По-високите разходи за инфраструктура и отбрана подкрепят търсенето, но възстановяването все още не е широкообхватно.
Нагел предупреждава и че фискалната политика трудно ще повиши чувствително потенциала за растеж. По оценка на Бундесбанк допълнителните инфраструктурни инвестиции го подобряват само умерено, а по-големите военни разходи не се очаква да ускорят потенциалния растеж в обозримото бъдеще. Сред основните ограничения остават демографията, слабата производителност и недостатъчните инвестиции.
Това е съществената проверка за германския план. Държавата може да увеличи поръчките сравнително бързо, но изграждането на по-продуктивна икономика изисква работна сила, частен капитал и по-ефективна бизнес среда. Ако капацитетът за изпълнение е ограничен, част от увеличеното търсене може да се отрази повече върху цените, отколкото върху реалния обем работа.
За инвеститорите размерът на бюджета е началото на анализа. След него идват конкретните договори, сроковете за изпълнение, маржовете на доставчиците и цената на финансирането. Германия осигурява значителен ресурс за промяна, но пазарната стойност на този ресурс ще зависи от това колко ефективно ще бъде използван.
Материалът е с информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.11 | ▲0.05% |
| USDJPY | 159.98 | ▲0.07% |
| GBPUSD | 1.32 | ▲0.01% |
| USDCHF | 0.84 | ▲0.28% |
| USDCAD | 1.43 | ▼0.06% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 52 447.90 | ▼0.11% |
| S&P 500 | 7 630.38 | ▼0.15% |
| Nasdaq 100 | 28 389.90 | ▼0.55% |
| DAX 30 | 26 784.80 | ▲0.06% |
| Криптовалута | Цена ($) | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 69 199.40 | ▼3.05% |
| Ethereum | 1 957.62 | ▼2.96% |
| Ripple | 1.02 | ▼1.75% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суровUSD/bbl. | 87.68 | ▼0.02% |
| Петрол - брентUSD/bbl. | 96.30 | ▲0.34% |
| ЗлатоUSD/t oz. | 3 890.25 | ▲0.25% |
| ПшеницаUSd/bu. | 594.92 | ▲1.70% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 105.24 | ▼0.04% |
| Germany Bund 10 Year | 121.86 | ▼0.14% |
| UK Long Gilt Future | 84.98 | ▼0.45% |