Снимка: iStock

Теодор Минчев

Големите технологични компании планират капиталови разходи за над 700 млрд. долара през 2026 г., като основният двигател е надпреварата за изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект. Microsoft, Alphabet, Amazon и Meta инвестират в центрове за данни и процесори с темпове, които започват да оказват натиск върху свободните им парични потоци. В същото време нараства и емитирането на дълг за финансиране на AI инфраструктурата. За инвеститорите, които се тревожат от евентуално спукване на технологичен балон, възниква съвсем практичен въпрос. Възможно ли е да изградят портфейл от акции и фондове, който да не зависи от успеха на това инвестиционно състезание?

В продължение на няколко години основният въпрос на финансовите пазари беше как инвеститорите да получат по-голяма експозиция към изкуствения интелект. Търсеха се производители на процесори, доставчици на облачни услуги, разработчици на модели и компании, които могат да увеличат производителността си благодарение на новите технологии. Днес постепенно се появява и обратният въпрос. Какво да правят инвеститорите, които не желаят спестяванията им да зависят от това дали стотиците милиарди долари, вложени в AI инфраструктура, ще донесат очакваната възвръщаемост?

Това не означава непременно, че изкуственият интелект е балон. Google Cloud отчете ръст на приходите от 103%, Azure на Microsoft нарасна с 48%, а търсенето на изчислителна мощност остава силно. Но реалното търсене не гарантира, че всяка инвестиция ще бъде печеливша. Историята на железопътния транспорт и интернет показва, че една технология може да промени икономиката, докато акционерите на част от компаниите, финансирали развитието ѝ, губят значителни средства.

Първото, което инвеститорите трябва да разберат, е, че широката диверсификация невинаги означава независимост от AI сектора. В края на октомври 2026 г. само Nvidia, Microsoft, Alphabet, Amazon и Meta формират приблизително 17,5% от един представителен ETF върху MSCI World. Ако добавим Apple, Broadcom и други технологични компании, зависимостта от развитието на сектора става още по-голяма. Следователно инвеститор, който притежава само един глобален индексен фонд, може да има значителна експозиция към AI инвестиционния цикъл, без изобщо да е купувал специализиран технологичен ETF.

Една възможна алтернатива са акциите на компании, чиито приходи зависят предимно от ежедневното потребление. Производителите на храни, напитки, домакински продукти и стоки от първа необходимост обикновено не се нуждаят от непрекъснато увеличаване на инвестициите в центрове за данни, за да поддържат основния си бизнес. Компании като Coca-Cola, Procter & Gamble и Nestlé генерират приходи от продукти, чието търсене е сравнително устойчиво през различните фази на икономическия цикъл. Това не ги прави безрискови. Инфлацията, конкуренцията и прекалено високите борсови оценки могат да окажат сериозен натиск върху акциите им. Но основната им печалба не зависи пряко от това дали AI инвестициите ще достигнат 700 млрд. или един трилион долара.

Подобна логика може да се приложи и към част от здравния сектор. Производители на лекарства, медицинско оборудване и компании, предоставящи здравни услуги, разчитат предимно на демографски тенденции, медицински потребности и здравни бюджети. Търсенето на техните продукти не изчезва, ако технологичните компании намалят инвестициите си. Разбира се, тук съществуват други рискове — регулации, изтичане на патенти, конкуренция от нови лекарства и неуспешни клинични изпитвания. Затова диверсифициран здравен ETF може да бъде по-подходящ инструмент за ограничаване на специфичния риск на отделна компания, отколкото концентрирана инвестиция в няколко фармацевтични акции.

Интерес представляват и определени дивидентни компании, особено тези със стабилни парични потоци и умерени капиталови разходи. При тях инвеститорът може да оценява бизнеса чрез реално генерираните средства, дивидентната политика и устойчивостта на печалбите. Но високата дивидентна доходност сама по себе си не е достатъчна. Компания, която изплаща дивиденти чрез увеличаване на задлъжнялостта си, може да бъде по-рискова от технологичен гигант с огромни парични резерви. Затова бих търсил не просто високи дивиденти, а устойчиво покритие на плащанията със свободен паричен поток.

За инвеститорите, които предпочитат фондове, интересна възможност са стратегиите, ориентирани към стойностните акции — value investing. Те обикновено поставят по-голям акцент върху съотношения като цена/печалба, цена/счетоводна стойност и цена/паричен поток, вместо върху очакванията за далечни бъдещи печалби. Подобни фондове могат да имат по-ниска концентрация в най-скъпите растежни компании. Но тук има важна подробност. Един глобален value ETF не изключва автоматично технологичните акции. Той може да притежава компании, свързани с AI, ако те отговарят на критериите му за оценка.

Друг подход са фондовете с равни тегла на компаниите. При стандартния S&P 500 най-големите дружества имат най-голямо влияние върху доходността на индекса. При равнопретеглената версия всяка компания получава приблизително еднакво тегло при периодичното ребалансиране. Така зависимостта от няколко технологични гиганта намалява значително. Това обаче не премахва AI експозицията, защото същите компании остават част от индекса. Освен това равнопретегленият подход увеличава относителното участие на по-малките компании в S&P 500, които могат да бъдат по-чувствителни към икономическо забавяне.

Географската диверсификация също заслужава внимание. Европейските фондови пазари имат различна секторна структура от американските. В тях по-голяма роля играят банки, застрахователи, индустриални компании, фармацевтични производители и потребителски бизнеси. ETF върху широк европейски индекс като STOXX Europe 600 може да намали концентрацията в американските технологични гиганти. Това не означава, че Европа е защитена от AI корекция. Европейски производители на оборудване, електрически системи и полупроводници също могат да бъдат засегнати от забавяне на инвестициите в центрове за данни. Но източниците на корпоративни печалби са по-различни.

При облигациите въпросът е още по-сложен. Инвеститорът може да не притежава нито една технологична акция и въпреки това да финансира AI инвестиционния цикъл чрез корпоративни облигации. Ако големите технологични компании емитират дълг, за да изграждат инфраструктура, този дълг постепенно може да попадне в портфейлите на широки облигационни фондове. Особено внимание заслужават и компаниите, чиито приходи зависят от дългосрочни договори за предоставяне на изчислителна мощност, а задълженията им трябва да бъдат обслужвани независимо от бъдещото търсене.

За инвеститорите, които искат да ограничат подобна експозиция, една възможност са фондовете с краткосрочни държавни ценни книжа, особено деноминирани в евро. Те не финансират пряко корпоративното изграждане на AI инфраструктура и обикновено имат по-ниска чувствителност към промените в лихвените проценти от дългосрочните облигации. Това не означава, че са безрискови. Държавният кредитен риск, инфлацията и бъдещите промени в лихвите остават важни. Но механизмът на риска е различен от този при корпоративния дълг, използван за финансиране на центрове за данни.

По-консервативен вариант могат да бъдат и краткосрочните парични фондове, които инвестират в инструменти с висока ликвидност и кратък матуритет. Тук обаче трябва внимателно да се проверява съставът на портфейла. Някои фондове държат корпоративни краткосрочни инструменти, а не само държавни ценни книжа. Следователно наименованието „паричен фонд“ не гарантира пълна липса на корпоративен кредитен риск.

При корпоративните облигационни ETF-и проверката трябва да бъде още по-задълбочена. Не е достатъчно фондът да инвестира в облигации с инвестиционен кредитен рейтинг. Необходимо е да се видят емитентите, секторното разпределение, матуритетите и евентуалната експозиция към дружества, финансиращи AI инфраструктура. Освен пряко притежавани облигации трябва да се отчита и възможността фондът да има експозиция чрез финансови инструменти или структури, свързани с корпоративния кредитен пазар.

Златото също може да бъде разглеждано като отделен източник на риск и доходност, който не зависи пряко от корпоративните инвестиции в AI. То обаче не генерира паричен поток и цената му може да се колебае значително под влияние на реалните лихви, долара и инвестиционното търсене. Затова не бих го представял като универсална защита срещу технологичен балон. При внезапна пазарна криза дори златото може временно да поевтинее, ако инвеститорите продават ликвидни активи, за да покриват загуби другаде.

Всъщност най-важната промяна в инвестиционното мислене може да бъде отказът да се търси следващата голяма технологична история на всяка цена. Вместо това инвеститорите могат да започнат да оценяват компаниите чрез по-прости въпроси. Колко свободен паричен поток генерират? Колко трябва да инвестират, за да поддържат бизнеса си? Каква част от печалбата зависи от външно финансиране? И най-важното — какво ще се случи, ако очакванията за растеж се окажат прекалено оптимистични?

Това не е призив за масово напускане на технологичния сектор. Microsoft, Alphabet и останалите големи компании продължават да имат сериозни конкурентни предимства. Но инвеститорите трябва да разбират, че широкият индексен фонд, дивидентният ETF, корпоративният облигационен фонд и дори някои инфраструктурни инвестиции могат да съдържат различни форми на експозиция към едно и също инвестиционно състезание.

Ако AI инвестиционният цикъл продължи успешно, технологичните гиганти могат да оправдаят огромните си разходи. Ако обаче се появи свръхкапацитет или възвръщаемостта разочарова, последствията могат да засегнат не само акциите, но и корпоративния дълг, доставчиците на оборудване и част от инфраструктурните компании. Затова истинската диверсификация не означава просто да притежаваме повече фондове. Означава да притежаваме активи, чиито приходи, печалби и рискове не зависят от един и същ икономически сценарий.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.