Снимка: iStock

Световните пазари влизат в края на седмицата в необичайна комбинация от рискове, при която акциите вече не са основният източник на напрежение. Истинското движение идва от облигациите и валутите, а към него се добавя петрол над 90 долара, задълбочаващи се фискални проблеми във Франция и ключовият доклад за американския пазар на труда. Азиатските борси се понижиха в петък, но движението от половин процент само по себе си не показва мащаба на случващото се под повърхността. Американските 10-годишни държавни облигации достигнаха доходност от 5.3445%, най-високата от 2002 г., след като приключиха най-тежкото си тримесечие от 32 години. Френско-германският спред премина 140 базисни пункта, еврото падна до най-ниското си равнище от май 2025 г., а петролът остана над 90 долара за барел. Пазарът едновременно се опитва да оцени инфлация, фискален риск, геополитика и следващия ход на Федералния резерв.

Това прави днешния доклад за заетостта в САЩ много по-важен от обикновено. Консенсусът очаква около 90 000 нови работни места през септември и безработица от 4.1%. Самото число за работните места обаче може да не бъде най-важното. Пазарът ще гледа особено внимателно заплатите, защото последното проучване ISM показа силен скок на платените цени и отново постави въпроса дали инфлационният натиск не се разпространява по-дълбоко в икономиката. След септемврийското увеличение на лихвите Федералният резерв се намира в неприятна ситуация: икономиката все още не показва достатъчно слабост, инфлацията остава висока, а облигационният пазар вече затяга финансовите условия вместо централната банка.

Само преди седмица пазарът оценяваше вероятността за ново увеличение на лихвата още през октомври на 69%. Сега тя е паднала до около 25%, след като заместник-председателят на Фед Филип Джеферсън и президентът на Федералния резерв на Ню Йорк Джон Уилямс дадоха ясно да се разбере, че централната банка може да си позволи да изчака и да събере още данни. За декември обаче ново увеличение остава напълно заложено в пазарните цени. Именно затова днешните данни могат бързо да променят настроенията. Силни заплати и устойчив пазар на труда биха върнали натиска върху доходностите, докато по-слаби данни биха подкрепили тезата, че сегашното затягане вече започва да работи.

Интересното е, че тази промяна вече се вижда в самата крива на доходността. След по-предпазливите коментари на Фед 2-годишните Treasury направиха силно рали и доходността им падна с около 10 базисни пункта за една сесия, преди да се установи около 4.80%. Десетгодишната доходност също се отдръпна с около 6 базисни пункта от 24-годишния връх от 5.3445%, след като високите равнища най-накрая привлякоха купувачи. Получава се така нареченото bull steepening: цените на облигациите се повишават, доходностите падат, но движението е значително по-силно в краткия край. Това подсказва, че пазарът започва да разделя два различни риска. Краткосрочната лихва зависи основно от Фед. Дългосрочната доходност все повече зависи от инфлацията, бюджетните дефицити, предлагането на държавен дълг и term premium.

Това разграничение е критично. Ако проблемът беше единствено прекалено високата основна лихва, предпазливият Фед би бил достатъчен, за да успокои целия облигационен пазар. Но това не се случва. Двегодишната доходност реагира силно на сигналите от централната банка, докато 10-годишната остава около 5.25%. Пазарът фактически казва, че пауза през октомври не решава автоматично проблема в дългия край. Именно затова предупреждението на Pepperstone за устойчиво покачване на term premium заслужава внимание. Акциите досега понасят изненадващо добре високите реални и номинални доходности. Ако обаче инвеститорите започнат трайно да изискват по-висока компенсация за държането на дългосрочен държавен дълг, натискът върху оценките на почти всички рискови активи ще стане значително по-силен.

Европа добавя втори център на напрежение. Френските държавни облигации продължиха разпродажбата, а разликата между доходността им и тази на германските книжа премина 140 базисни пункта, най-широкият спред от 2012 г. Това вече не изглежда като обикновена политическа премия. Инвеститорите започват да поставят цена върху фискалния риск във втората по големина икономика на еврозоната. Ефектът веднага се прехвърли към валутите. Еврото падна до $1.1215, най-ниското му равнище от май 2025 г., а спрямо йената и швейцарския франк загубите също бяха значителни.

Тук има интересен парадокс. Проблемите на европейския държавен дълг могат временно да помогнат на американските Treasury. Когато френските облигации се разпродават и рискът в еврозоната се увеличава, част от международния капитал отново търси убежище в долара, американския държавен дълг и швейцарския франк. Така Treasury могат едновременно да бъдат под натиск от американската инфлация и фискални дефицити и да получават подкрепа от още по-големи опасения в Европа. Именно тази борба между вътрешния американски риск и относителната сигурност спрямо останалия свят обяснява част от огромната волатилност.

Доларовият индекс достигна 102.09 и е на път към трета поредна седмица на поскъпване. Само за седмицата ръстът е около 1.1%, а предишната сесия донесе увеличение от 0.6% и най-високо равнище от април 2025 г. Това също затяга глобалните финансови условия. По-силен долар оскъпява доларовото финансиране извън САЩ, натоварва държави и компании с доларов дълг и може да оказва натиск върху суровините и развиващите се пазари. В сегашната ситуация обаче петролът отказва да последва обичайната обратна зависимост с американската валута.

West Texas Intermediate се задържа около $92.84 за барел след почти 3% ръст през предишната сесия, докато Brent остава над $102. Причината е геополитическа. Съобщенията за допълнително американско военно присъствие в Близкия изток увеличават риска около предлагането, а решението на Китай да спре износа на петролни продукти добавя още един потенциален източник на недостиг. За централните банки това е особено неприятна комбинация. Високите облигационни доходности вече охлаждат икономиката, но високата енергийна цена работи в обратната посока върху инфлацията.

Това е и причината настоящата среда да не може лесно да бъде определена като класическа подготовка за рецесия. Ако инвеститорите просто очакваха рязък икономически спад, дългосрочните облигации вероятно щяха да поскъпват, петролът щеше да бъде под натиск, а централните банки щяха да обсъждат понижения на лихвите. Вместо това имаме 10-годишна Treasury над 5.2%, петрол около $93, Brent над $100 и Федерален резерв, който току-що е увеличил лихвите и все още оставя следващо увеличение на масата. Това прилича повече на пазар, който се опитва да определи новата цена на капитала в среда на по-висока инфлация и множество едновременно действащи шокове.

Азиатските акции закономерно реагираха предпазливо. MSCI Asia-Pacific без Япония се понижи с 0.5% и върви към седмична загуба от 1.7%. Японският Nikkei загуби 0.7% за деня, но остава с около 3.1% седмичен ръст. Китайските борси са затворени за празниците до сряда, което временно премахва един от големите източници на ликвидност и ценови сигнали в региона. Япония обаче добавя още една интересна част към глобалната картина. Базовата инфлация в Токио се е ускорила до 2.7% през септември, което подкрепя аргументите за допълнително повишаване на японските лихви. Йената остава около 158 за долар, но ако Bank of Japan бъде принудена да продължи нормализирането на политиката, това може да има последици далеч извън Япония заради огромните японски инвестиции на международните облигационни пазари.

На този фон американските акции демонстрират забележителна устойчивост. Фючърсите върху Nasdaq се повишават с около 0.3%, а тези върху S&P 500 с 0.1%, след като отстъплението на Treasury yields помогна на Wall Street да възстанови част от загубите в края на предишната сесия. Това обаче не означава, че високите доходности са без значение. По-скоро показва, че пазарът все още вярва, че растежът на печалбите, особено около AI, може да компенсира по-високия discount rate.

Точно тук се намира един от най-големите рискове за следващите месеци. Досега инвеститорите приемаха едновременно две идеи: че дългосрочните доходности могат да бъдат над 5% и че високите оценки на водещите технологични компании могат да се запазят благодарение на изключително силния бъдещ растеж. Това е възможно, но изисква корпоративните печалби да растат достатъчно бързо, за да компенсират много по-високата цена на капитала. Ако AI очакванията започнат да се понижават в същия момент, в който term premium продължава да расте, натискът върху оценките би дошъл едновременно от числителя и знаменателя.

Затова днешните payrolls са важни, но не трябва да се гледат изолирано. Слаб доклад може временно да свали доходностите и да помогне на акциите. Силен доклад и особено ускорение на заплатите могат да върнат очакванията за по-агресивен Фед и отново да натиснат облигациите. Истинският въпрос обаче е по-голям: дали покачването на дългосрочните доходности е циклично движение, което в крайна сметка само ще охлади икономиката, или начало на структурно по-висока цена на капитала.

Пазарите все още не са дали отговор. Именно затова движенията са толкова резки. Фед казва, че може да изчака. Облигационният пазар казва, че инфлационният и фискалният риск още не са решени. Петролът напомня, че геополитиката може да добави нов инфлационен шок във всеки момент. Франция показва, че фискалният риск вече не е проблем само на развиващите се икономики. А акциите засега продължават да вярват, че корпоративният растеж може да премине през всичко това.

Така началото на октомври поставя инвеститорите пред необичайна конфигурация. 10-годишните американски облигации над 5%, ипотеките над 7%, Brent над $100, френско-германски спред над 140 базисни пункта и Федерален резерв, който все още не е приключил окончателно с увеличенията на лихвите. Това не е фон, при който една статистика може да реши посоката на пазарите.

Днешният доклад за заетостта може да предизвика следващото движение. Но истинската битка вече се води другаде: каква трябва да бъде цената на капитала в свят, в който инфлацията, държавният дълг, геополитиката и огромният инвестиционен цикъл около AI действат едновременно.

И засега именно облигационният пазар дава най-силния отговор.

Дисклеймър: Материалът има информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет, препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти или прогноза за бъдещото движение на пазарите.