Снимка: iStock

Изкуственият интелект може да се окаже най-голямата технологична революция от интернет насам и едновременно с това да се сблъска с един съвсем прозаичен проблем – кой ще плати сметката. Новите данни около Anthropic, прогнозите на Apollo и изчисленията на Bain & Company поставят точно този въпрос. Индустрията планира инвестиции от стотици милиарди долари в чипове, центрове за данни, електроенергия и облачна инфраструктура, а очакванията за бъдещите приходи растат почти със същата скорост. Но ако погледнем към компаниите, които трябва да купуват тези AI услуги, прогнозираният ръст на техните парични потоци изглежда значително по-скромен. Както обобщава главният икономист на Apollo Торстен Сльок, „и двете не могат да бъдат верни едновременно“.

Anthropic е може би най-яркият пример за мащаба на залога. Според информацията от проектопроспекта за първичното публично предлагане компанията планира около 518 млрд. долара бъдещи разходи за облачни услуги, изчислителна мощност и инфраструктура. Около 80% от тези ангажименти не могат да бъдат отменени. Само договорите с Google и Amazon възлизат съответно на поне 111 млрд. и 110 млрд. долара. В края на 2025 г. Anthropic е разполагала с 20.28 млрд. долара кеш. Това показва колко голяма е разликата между ресурсите, с които компанията разполага днес, и инфраструктурния залог, който прави за бъдещето.

Числото от 42 млрд. долара нетна загуба за 2025 г. изглежда шокиращо, но трябва да бъде разгледано внимателно. Около 34 млрд. долара са непаричен счетоводен разход, свързан с конвертируемо финансиране, чиято стойност се увеличава заедно с оценката на компанията. Реалната оперативна загуба е над 8 млрд. долара при приблизително 4.6 млрд. долара приходи. И това също е огромна сума. Разходите за изчислителна инфраструктура са се утроили до 7.33 млрд. долара и представляват повече от половината от общите оперативни разходи от 12.65 млрд. долара.

И все пак историята не е едностранна. Приходите на Anthropic растат изключително бързо. Само през второто тримесечие на 2026 г. те са надхвърлили 11.5 млрд. долара, повече от два пъти приходите за цялата 2025 г. Това е темп, който обяснява защо инвеститорите са готови да финансират подобна експанзия. През май компанията е набрала 65 млрд. долара при оценка от 965 млрд. долара, а според публикацията потенциалното IPO вече се обсъжда при стойност над 2 трилиона долара. Проблемът не е, че няма растеж. Проблемът е колко огромен трябва да бъде този растеж, за да оправдае едновременно бъдещата оценка и стотиците милиарди инфраструктурни ангажименти.

Точно тук анализът на Apollo става особено интересен. Според Сльок анализаторите, които следят технологичния сектор, очакват оперативният му паричен поток да се увеличи повече от два пъти и да достигне приблизително 2.4 трилиона долара през 2028 г. Това означава увеличение с над 1.2 трилиона долара. Но когато се погледнат прогнозите за останалите сектори в S&P 500 – тоест компаниите, които в голяма степен трябва да бъдат клиенти на технологичните гиганти – очакваният ръст на техните парични потоци е далеч по-малък.

Това е фундаменталното противоречие. За да може технологичният сектор да получава трилиони допълнителни долари от AI, някой трябва да ги плаща. Ако банките, индустриалните компании, търговците, здравеопазването, медиите и останалите корпоративни клиенти увеличат разходите си за AI драматично, технологията трябва или да им донесе съответстващи нови приходи, или да намали достатъчно силно останалите им разходи. В противен случай AI доставчиците просто ще преразпределят съществуващия корпоративен бюджет, вместо да създадат нов пазар с размери от трилиони долари.

Bain & Company достига до същия проблем по различен път. Ако капиталовите разходи представляват приблизително 25% от приходите на индустрията, поддържането на планирания мащаб на AI инфраструктурата би изисквало пазар, приближаващ 6 трилиона долара годишно. Прогнозата на Bain за реалния потребителски и корпоративен AI пазар обаче е между 1.2 и 1.8 трилиона долара. В горния край това оставя разлика от приблизително 4.2 трилиона долара. Това не е малко отклонение в прогнозите, което може да бъде компенсирано с няколко процента по-бърз растеж. Необходим е качествено различен икономически резултат.

Именно затова Bain говори за необходимост от „драматична иновация“, а не просто за постепенно подобрение на производителността. Ако AI само помага на служителите да пишат електронни писма по-бързо, да правят презентации или да спестяват няколко часа седмично, трудно ще бъде оправдана инфраструктура за трилиони долари. За да проработи сметката, технологията вероятно трябва да създаде нови продукти, нови пазари и бизнес модели или да замени значителни категории разходи. С други думи, AI трябва не просто да подобри съществуващата икономика. Той трябва да увеличи самия икономически пай.

Това не означава, че сегашният инвестиционен цикъл непременно е балон. Историята на технологиите познава периоди, в които инфраструктурата се изгражда преди търсенето. Интернет също изискваше огромни предварителни инвестиции, част от които се оказаха прекомерни, но самата инфраструктура впоследствие стана основа на нова икономика. При AI може да се случи нещо подобно. Въпросът е кой ще притежава инфраструктурата, кой ще оцелее до момента, когато търсенето я настигне, и каква възвръщаемост ще получат инвеститорите, финансирали най-скъпата част от изграждането.

При Anthropic има и допълнителен риск. Почти една четвърт от приходите през 2025 г. са дошли от само двама клиенти, а повечето големи клиенти нямат дългосрочни договори. В същото време значителна част от бъдещите инфраструктурни разходи са практически необратими. Това създава класическа асиметрия: разходите са договорени за години напред, докато част от приходите трябва непрекъснато да бъдат спечелвани отново.

Така големият въпрос около AI постепенно се променя. Доскоро питахме кой ще има най-добрия модел, най-много чипове или най-големия център за данни. Сега трябва да зададем по-трудния въпрос: кой ще генерира паричния поток, който ще плати за всичко това?

AI индустрията залага, че технологията ще отключи трилиони долари нова икономическа стойност, която днес все още не съществува в прогнозите. Ако това се случи, сегашните огромни инвестиции могат един ден да изглеждат напълно рационални. Ако не се случи, проблемът няма да бъде, че AI не работи. Технологията може да бъде революционна и въпреки това инвеститорите да са платили прекалено висока цена за изграждането ѝ. И точно това е парадоксът, който пазарът тепърва трябва да разреши.

Дисклеймър: Материалът има информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Посочените прогнози и бъдещи разходи са базирани на информацията и анализите, цитирани в изходните материали, и могат съществено да се променят.