Снимка: iStock

Само допреди няколко месеца основният въпрос пред Федералния резерв изглеждаше сравнително ясен: колко време ще бъде необходимо, за да се върне инфлацията устойчиво към целта от 2%, без високите лихви да нанесат прекалено големи щети на икономиката. В края на септември картината вече изглежда различно. Вместо постепенно затихване на инфлационния натиск американската централна банка се сблъсква с две сили, които трудно могат да бъдат контролирани с традиционните инструменти на паричната политика. Първата е добре позната от историята – високата цена на петрола. Втората е много по-нова – инвестиционният бум около изкуствения интелект. Комбинацията между енергиен шок и огромно технологично търсене започва да променя не само инфлационната картина, но и очакванията за лихвите.

Управителят на Федералния резерв Майкъл Бар формулира проблема особено ясно. Според него високите енергийни цени и инвестициите, свързани с AI, са отклонили инфлацията от пътя към целта от 2%. Тарифният натиск върху цените на стоките междувременно е отслабнал, но неговото място е заето от други фактори. Войната с Иран продължава да поддържа несигурността около петрола, докато изграждането на AI инфраструктура вече оказва измеримо влияние върху търсенето и цените. Най-силният аргумент на Бар обаче идва от самите данни: през последните 20 месеца той вижда само два месеца, които са съвместими с базисна PCE инфлация от 2%. Това е трудно да се опише като временна статистическа аномалия. Според анкетираните от Reuters икономисти предпочитаният от Фед измерител на инфлацията вероятно е достигнал 3.7% на годишна база през август – почти два пъти над официалната цел.

Петролът е класическият проблем за всяка централна банка, защото лихвите не могат да произведат повече суров петрол, да отворят затворен тръбопровод или да възстановят работата на рафинерия. Но енергийният шок не остава само на бензиностанцията. По-високата цена на горивата постепенно преминава през транспорта, логистиката, производството и крайните потребителски цени. Истинската опасност за Фед не е самото първоначално поскъпване, а възможността то да започне да влияе върху заплатите, инфлационните очаквания и поведението на бизнеса. Именно това подчертава президентът на Федералния резерв на Ню Йорк Джон Уилямс. Паричната политика не може да премахне причината за енергийния шок, но може да намали вероятността той да се превърне в по-широка и устойчива инфлация.

По-интересният фактор обаче е изкуственият интелект. През последните години инвеститорите свикнаха да разглеждат AI почти изцяло като положителен шок за производителността. В дългосрочен план това може да остане вярно, но краткосрочната икономика е различна. Преди изкуственият интелект да произведе повече стоки и услуги с по-малко труд и капитал, някой трябва да построи центровете за данни, електропреносните връзки и енергийните мощности, да произведе чиповете, трансформаторите и охлаждащото оборудване и да намери необходимите инженери и строителни работници. Стотици милиарди долари инвестиции не влизат във вакуум. Те се конкурират за реални ресурси с останалата икономика. Затова AI може едновременно да бъде дефлационна технология в дългосрочен хоризонт и инфлационен инвестиционен шок в краткосрочен.

Точно това прави настоящата ситуация необичайна. Американската икономика не се намира в рецесия, която автоматично да унищожава търсенето. Бар определя икономическия растеж като силен, а пазара на труда като стабилен. При подобна среда енергийният шок не попада върху вече отслабена икономика, а върху система, в която огромният AI инвестиционен цикъл създава допълнително търсене. Ако предлагането на електроенергия, квалифициран труд, строителни мощности и определени компоненти не може да реагира достатъчно бързо, цената се превръща в механизма, който балансира търсенето и предлагането. Така технологичният бум започва да има макроикономически последствия, които допреди година изглеждаха второстепенни.

Това обаче не означава автоматично серия от агресивни повишения на лихвите. Точно тук се появява важната разлика между Бар и Уилямс. Фед вече повиши основния лихвен диапазон с 25 базисни пункта до 3.75–4.00%, което беше първото увеличение от повече от три години. Бар смята, че ще бъдат необходими допълнителни корекции, но Уилямс не вижда необходимост от спешни действия. Според него, ако икономиката се развива приблизително според очакванията му, още едно увеличение до края на годината може да бъде достатъчно. След неговите коментари пазарите намалиха залозите за нов ход още през октомври и се насочиха по-скоро към възможно увеличение през декември. Това е съществена промяна спрямо очакванията за значително по-агресивно затягане.

За пазарите това създава доста по-сложна среда от обикновения сценарий „висока инфлация означава високи лихви“. Фед трябва да разбере каква част от натиска е временен и каква част започва да се вкоренява. Ако петролът поевтинее с успокояването на геополитическата ситуация, един от основните инфлационни двигатели може сравнително бързо да отслабне. Ако едновременно с това огромните инвестиции в AI започнат да увеличават производителността и предлагането, днешният инфлационен натиск от технологията постепенно може да се обърне в дефлационен. Но ако петролът остане скъп, а строителството на AI инфраструктура продължи да изпреварва наличните енергийни и индустриални мощности, Фед може да се окаже принуден да държи политиката по-строга значително по-дълго, отколкото пазарът очаква.

Именно затова следващите месеци няма да бъдат просто спор дали ще има още едно или две увеличения на лихвите. По-важният въпрос е дали американската икономика навлиза в нов режим, при който огромният технологичен инвестиционен цикъл поддържа едновременно растежа и инфлацията. Ако това се случва, старият модел, при който забавянето на инфлацията сравнително естествено води към по-ниски лихви, вече няма да работи толкова добре. Парадоксът е, че една от технологиите, от които се очаква да направят икономиката по-продуктивна и по-ефективна, засега може да бъде сред причините цената на капитала да остане висока. А когато към нея се добави и петролен шок, Федералният резерв получава точно комбинацията, която най-малко би искал да вижда: инфлация над целта, силна икономика и два ценови натиска, които лихвената политика не може директно да отстрани.

Дисклеймър: Материалът има информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет, препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти или прогноза за бъдещото движение на пазарите. Инвестиционните решения следва да бъдат съобразени с индивидуалните цели, финансовото състояние и толерантността към риск на всеки инвеститор.