Снимка: iStock

Оставката на Изабел Шнабел даде начало на преговори за бъдещия състав на ръководството на Европейската централна банка. Държавите от еврозоната трябва да намерят неин наследник в Изпълнителния съвет, но разговорите вече обхващат и други два поста: този на главния икономист Филип Лейн и президентския стол на Кристин Лагард. Тя все още не е обявила предсрочно оттегляне. Въпреки това възможността за промяна начело на ЕЦБ се обсъжда все по-активно и превръща отделните назначения в част от по-голяма политическа договорка.

За президентския пост най-често се споменават две имена: испанецът Пабло Ернандес де Кос и нидерландецът Клаас Кнот. Изборът може да се развие по четири начина – победа за един от двамата, издигане на компромисен кандидат или продължително забавяне на решението. Изходът ще зависи не само от професионалните качества на претендентите. В преговорите ще тежат съгласието между Франция и Германия, представителството на големите икономики в шестчленния Изпълнителен съвет и стремежът в него да има поне една жена.

Кнот е бивш управител на централната банка на Нидерландия и един от хората с най-дълъг опит в Управителния съвет на ЕЦБ. Ръководил е и Съвета за финансова стабилност – международен орган, който следи рисковете за финансовата система. Репутацията му на привърженик на по-строга парична политика би могла да му осигури подкрепа от Германия. При сътресения на пазарите на облигации опитът му в управлението на кризи също би бил аргумент в негова полза.

За да стане президент обаче, Кнот ще се нуждае от по-широка договорка. Франция би могла да настоява неин кандидат да наследи Лейн като главен икономист. Сред възможните имена са бившият главен икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Лоранс Бун и заместник-управителят на Френската централна банка Анес Бенаси-Кере. Германия на свой ред може да получи отговорността за финансовите пазари, която досега беше поверена на Шнабел. Това би ѝ дало важна роля при евентуална пазарна криза, макар Берлин отново да не получи президентския пост.

Има и допълнително усложнение. Франк Елдерсон вече представлява Нидерландия в Изпълнителния съвет. Ако Кнот стане президент, оставането и на двамата би нарушило търсения баланс между държавите. При такъв развой може да се наложи Елдерсон да освободи мястото си за кандидат, предложен от Испания. Срещу Кнот тежи и аргументът, че Нидерландия вече е имала президент на ЕЦБ – Вим Дуйзенберг, който оглави институцията при създаването на еврото. Твърдата позиция на Кнот по време на гръцката дългова криза също може да затрудни събирането на подкрепа за него.

Ернандес де Кос предлага различен вариант. Бившият управител на централната банка на Испания сега ръководи Банката за международни разплащания. Той има и предишен професионален опит в самата ЕЦБ. Ако бъде избран, ще стане първият испанец начело на институцията – обстоятелство, което може да помогне на кандидатурата му в преговорите между европейските столици. Неговото назначение би оставило възможност Франция или Германия да получи поста на главен икономист.

И този сценарий изисква компромиси. Някои държави може да се противопоставят на съчетание от испански президент и френски главен икономист заради високата задлъжнялост на двете страни и опасенията, че техни представители биха предпочели по-мека парична политика. Това би увеличило шансовете на Германия за поста на Лейн. Възможна част от договорката е и бъдещето на Банката за международни разплащания: сред обсъжданите наследници на Ернандес де Кос е управителят на Бундесбанк Йоахим Нагел. Решението за този пост обаче не зависи само от европейските държави.

Ако нито Кнот, нито Ернандес де Кос събере достатъчно подкрепа, правителствата може да потърсят трета кандидатура. За подобен изход има прецедент: самата Лагард беше избрана през 2019 г. след трудни преговори за няколко висши европейски поста. Сред имената, които биха могли да се появят при нова безизходица, са ръководителят на Европейската инвестиционна банка Надя Калвиньо, бившият управител на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало и управителят на Финландската централна банка Оли Рен. Всеки от тях обаче би поставил нови въпроси за разпределението на местата в ръководството.

Четвъртият сценарий е преговорите да се проточат. Ако решението остане нерешено до президентските избори във Франция през април и май следващата година, новият политически баланс в страната може да промени условията за договаряне. Това би се случило в момент, когато финансовите пазари следят внимателно състоянието на френските публични финанси. При продължителна безизходица ЕЦБ рискува да остане без ясно решение за бъдещото си ръководство точно когато може да се нуждае от бързи и убедителни действия.

Засега нито предсрочното напускане на Лагард, нито наследникът ѝ са сигурни. Ясно е обаче, че изборът няма да бъде решение само за един пост. Държавите от еврозоната ще трябва едновременно да договорят националния баланс, разпределението на ключовите отговорности и посоката, в която новото ръководство ще води паричната политика на ЕЦБ.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.