Снимка: iStock

Японската йена записа най-силното си дневно поскъпване от повече от две седмици и достигна 157,95 йени за долар, но движението с около 0,6% само по себе си не е голямата новина. Значително по-важна е причината зад него. Финансовият министър Сацуки Катаяма даде ясен сигнал, че Токио продължава да следи отслабването на валутата и че американската страна също е обезпокоена от движението на йената. След като курсът отново се приближи до психологическата граница от 160 йени за долар, валутният пазар вече трябва да оценява не само разликата между американските и японските лихви, но и вероятността от нова намеса на двете държави.

Това променя характера на търговията с йената. В продължение на години логиката беше сравнително проста. Япония поддържаше изключително ниски лихви, докато Федералният резерв увеличи рязко цената на парите в САЩ. Инвеститорите можеха да заемат евтино в йени и да насочват капитала към доларови активи с много по-висока доходност. Колкото по-голяма беше лихвената разлика, толкова по-силен беше икономическият стимул за продажба на японската валута. Сега тази фундаментална логика продължава да работи, но срещу нея вече стои държавата, а след събитията от това лято не само японската.

Япония и САЩ извършиха през лятото първата си координирана интервенция в подкрепа на йената от 1998 г. насам. Само за периода от 30 юли до 26 август японските власти са извършили валутни операции за 15,3993 трилиона йени, приблизително 97 млрд. долара по тогавашните обменни равнища. Това е мащаб, който показва, че Токио вече не разглежда слабата йена единствено като неудобен страничен ефект от различната парична политика. Японското финансово министерство впоследствие заяви, че няма да се поколебае да участва в нова координирана намеса при прекомерни или безпорядъчни движения на валутния пазар.

160 вече не е просто число

Официално японските власти не защитават конкретен валутен курс. Формулировката им от години е, че наблюдават скоростта и характера на движенията, а не определено равнище. На практика обаче зоната около 160 йени за долар постепенно се превръща в ниво, при което поведението на пазара се променя. Причината не е, че 159 е приемлив курс, а 160 внезапно става икономически непоносим. Причината е натрупаният опит, че около тези равнища вероятността от политическа реакция нараства.

Това има значение за всеки, който продава йени. При нормални условия инвеститорът може да изчисли очакваната доходност от разликата между американските и японските лихви и да приеме валутния риск. Когато над пазара виси възможността държавата внезапно да купи йени за десетки милиарди долари, сметката става асиметрична. Потенциалът за постепенно отслабване на валутата остава, но рискът от рязко движение в обратната посока се увеличава.

С други думи, властите не е необходимо непременно да извършват нова интервенция, за да влияят върху пазара. Достатъчно е участниците да вярват, че могат да го направят.

Последните изявления на Катаяма работят именно по този начин. След срещата между Доналд Тръмп и японския премиер Санае Такаичи японският финансов министър заяви, че американският президент също е изразил притеснение от слабостта на йената. Катаяма допълни, че ще продължи координацията с американския финансов министър Скот Бесент. Още в края на август двете страни официално потвърдиха, че подреденият пазар на йената е важен за стабилността на световните финансови пазари и че съвместните действия на Вашингтон и Токио служат на тази обща цел.

Това е съществената промяна. Япония е интервенирала многократно на валутния пазар през историята си. Когато обаче зад действията ѝ стои политическата подкрепа на САЩ, предупреждението има много по-голяма тежест. Пазарът вече не се изправя само срещу японското Министерство на финансите и огромните му валутни резерви, а срещу възможността двете най-важни страни в тази валутна двойка да действат в една и съща посока.

Но фундаменталният проблем на йената не е решен

Политическата намеса може да промени поведението на търговците, но не може сама да премахне причината за слабостта на японската валута. Основният проблем остава разликата между цената на парите в САЩ и Япония. Очакванията за допълнително повишаване на американските лихви поддържат доходността на доларовите активи висока, докато Японската централна банка продължава много по-предпазливо нормализирането на собствената си парична политика.

Докато тази разлика остава голяма, икономическият стимул за държане на долари вместо йени няма да изчезне. Това е и причината интервенциите рядко да могат трайно да обърнат една валутна тенденция, ако паричната политика продължава да работи срещу тях. Централната банка и правителството могат да направят продажбата на йени по-рискована, но за устойчиво поскъпване на валутата обикновено е необходима и промяна във фундаменталната сметка.

Оттук идва противоречието пред Токио. По-слабата йена подкрепя японските износители и увеличава стойността в йени на печалбите, реализирани в чужбина. За домакинствата обаче тя оскъпява вноса на енергия, храни и суровини и може да засили инфлационния натиск. След десетилетия, през които Япония се бореше с дефлацията, известна инфлация беше желана. Но когато тя идва чрез обезценяване на валутата и по-високи цени на вносните стоки, политическата цена става съвсем различна.

Слабата валута създава проблем и за доверието. Ако инвеститорите започнат да възприемат отслабването на йената не просто като резултат от лихвената разлика, а като отражение на опасения за японската фискална политика, задачата става още по-трудна. Самата Катаяма вече беше принудена да коментира подобни опасения през август, като подчерта, че правителството цели да засили производствения потенциал и международната конкурентоспособност на японската икономика и по този начин да укрепи доверието в йената.

Слабата йена вече не е непременно добра и за Америка

Американската позиция е особено интересна. Исторически Вашингтон е предпазлив към валутните интервенции, особено когато съществува риск държавите да използват обменния курс като инструмент за търговско преимущество. Този път обаче САЩ подкрепиха действията на Япония.

Причината може да се търси в променената икономическа среда. Прекалено слабата йена прави японските стоки по-конкурентни спрямо американските и увеличава натиска върху търговския баланс. В среда, в която американската администрация поставя производството и търговията в центъра на икономическата политика, валутният курс вече не може да бъде разглеждан отделно от индустриалната конкуренция.

Има и финансово измерение. Йената е една от основните валути за финансиране на глобалните позиции с привлечен капитал. Години наред инвеститорите заемат при ниски японски лихви и влагат средствата в американски облигации, акции, кредити и други активи с по-висока доходност. Това означава, че резките движения на йената могат да се разпространят далеч извън японския валутен пазар.

Ако йената внезапно поскъпне, част от тези позиции могат да започнат да се затварят. Инвеститорите продават активите, които са закупили с финансирането в йени, и купуват обратно японската валута, за да погасят заемите си. Така движение, започнало от USD/JPY, може да се превърне в натиск върху американски акции, облигации и други рискови активи.

Това прави сегашната ситуация значително по-важна от обикновена валутна история.

Интервенцията може да спре движението, но лихвите ще решат посоката

След рекордната намеса през лятото йената отново се приближи до 160. Това само по себе си показва границите на интервенцията. Близо 100 млрд. долара могат да предизвикат силно движение, да нанесат загуби на спекулативните позиции и да поставят временна граница пред пазара. Но ако фундаменталната причина за слабостта остане, натискът постепенно се връща.

Затова следващата фаза ще зависи много повече от лихвената политика, отколкото от думите на финансовото министерство. Ако Федералният резерв продължи да държи американските лихви високи или ги повиши допълнително, докато Японската централна банка действа предпазливо, разликата в доходността ще продължи да подкрепя долара. Ако обаче Япония ускори нормализирането на паричната си политика или американската доходност започне устойчиво да намалява, фундаменталната основа под продажбите на йени ще отслабне.

Тогава политическата подкрепа може да се превърне от временна преграда в катализатор за по-съществен обрат.

Има и още един фактор. След първата координирана интервенция от 28 години пазарът вече знае, че Вашингтон е готов поне при определени условия да застане на страната на Токио. На 31 август Катаяма и Бесент потвърдиха, че съвместните им усилия за подреден валутен пазар продължават. Японският финансов министър впоследствие заяви, че страната няма да се поколебае да прибегне отново до координирана намеса при прекомерни движения.

Това поставя пазара в необичайна ситуация. Фундаменталната лихвена сметка все още работи срещу йената, но политическата асиметрия постепенно започва да работи в нейна полза. Колкото повече курсът се приближава към 160, толкова по-малко привлекателно става преследването на допълнително отслабване, защото потенциалната печалба се сблъсква с нарастващ риск от внезапна интервенция.

Следователно 160 не трябва да бъде разглеждано като магическа линия, която японските власти непременно ще защитят. По-полезно е да се възприема като зона, в която съотношението между потенциалната печалба и риска за продавачите на йени започва да се променя рязко.

Йената все още е слаба по фундаментални причини. Американските лихви са високи, японската парична политика остава по-мека, а глобалният капитал продължава да има стимул да търси по-висока доходност извън Япония. Но за първи път от десетилетия срещу тази фундаментална сила стои ясно изразена политическа координация между Токио и Вашингтон.

Затова движението от 0,6% в петък е най-малко интересната част от историята. Истинската промяна е, че валутният пазар вече не може да приема слабата йена като еднопосочна и евтина сделка. След 15,4 трилиона йени интервенции и американска подкрепа за по-подреден валутен курс всеки нов опит за пробив над 160 носи риск, който преди няколко месеца просто не съществуваше в същата форма.

А ако в един момент към политическата подкрепа за йената се присъедини и стесняване на лихвената разлика между САЩ и Япония, тогава въпросът вече няма да бъде дали властите могат временно да спрат отслабването на японската валута. Пазарът ще трябва да преценява дали един от най-дългите и най-популярни валутни залози на последните години не започва структурно да променя посоката си.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.