Снимка: iStock

Обсъжданата от администрацията на Доналд Тръмп забрана за износ на дизел от САЩ може да даде краткосрочно облекчение на част от американските потребители, но рискува да задълбочи недостига на гориво в Европа и Латинска Америка в момент, когато световният пазар вече е силно напрегнат.

Белият дом все още не е обявил официална забрана. Тръмп е насърчил съветниците си да разгледат подобна възможност, а според информация, цитирана от Bloomberg, се обсъжда и вариант за 90-дневно ограничение. Енергийният министър Крис Райт паралелно работи с рафинериите за доброволно намаляване на износа като алтернатива на пълното спиране.

Темата излезе на преден план след историческото поскъпване на дизела. Цените на горивото в САЩ преминаха 6 долара за галон, а европейските фючърси достигнаха рекордни равнища на фона на нарушенията в доставките от Близкия изток и Русия.

САЩ междувременно се превърнаха в един от най-важните източници на дизел за останалия свят.

Американският износ достигна почти 2 млн. барела дневно през лятото. Бразилия е най-големият купувач на американски дизел през септември, а сред водещите дестинации са още Чили, Мексико, Великобритания и Нидерландия.

Затова евентуалното ограничение няма да бъде просто вътрешна американска мярка.

Най-силният непосредствен ефект вероятно ще бъде усетен в Латинска Америка. Бразилия навлиза в активен земеделски сезон, когато трактори, камиони и друга техника увеличават потреблението на дизел. Чили използва значителни количества гориво в минната си индустрия, докато Мексико също разчита на американски доставки.

Европа също стана по-зависима от САЩ.

След ограниченията върху руския износ и нарушенията на доставките от Близкия изток европейските купувачи все по-често използват американски горива, за да компенсират липсващите количества.

При американска забрана рафинериите ще трябва да търсят алтернативни доставки на вече силно ограничен световен пазар.

Според анализатори на S&P Global Energy това може да доведе не само до по-високи цени на дизела, но и до вторични ефекти върху други петролни продукти, тъй като европейските рафинерии ще се опитат да максимизират производството именно на дизел.

Проблемът е, че световният недостиг не е резултат само от високо търсене.

Производството е физически ограничено.

Износът на дизел от Близкия изток спадна рязко след началото на конфликта с Иран, а Русия въведе собствена забрана за износ през юли след украински атаки срещу рафинерии. Reuters изчислява, че комбинираният износ от Русия и Персийския залив е спаднал с около две трети спрямо 2025 г.

Така американските доставки се превърнаха в един от основните компенсиращи източници за глобалния пазар.

Точно затова евентуалното им премахване може да има непропорционално голям ефект.

Забраната може да има обратен ефект и в самите САЩ

На пръв поглед икономическата логика зад ограничението е проста.

Ако САЩ спрат да изнасят дизел, повече гориво би трябвало да остане на вътрешния пазар и цената да падне.

Рафинерийната индустрия обаче твърди, че реалността е по-сложна.

Американските рафинерии произвеждат около 5,3 млн. барела дестилатни горива дневно при вътрешно търсене от приблизително 3,6 млн. барела. Ако компаниите загубят възможността да изнасят излишъка, част от тях може да намалят натоварването на рафинериите, защото горивото не може просто да се складира неограничено.

Това би намалило едновременно производството на дизел и бензин.

Американската асоциация на производителите на горива и петрохимически продукти предупреждава, че подобна политика може да доведе до по-ниско производство и в крайна сметка до по-високи, а не по-ниски цени. Това е позиция на индустрията, която има пряк интерес от запазването на свободния износ.

Има и логистичен проблем.

По-голямата част от американския рафинериен капацитет е концентриран около Мексиканския залив, докато големите потребителски пазари са разположени на хиляди километри разстояние.

Съществуващите тръбопроводи към Източното крайбрежие вече работят близо до максималния си капацитет, а възможностите за превоз на допълнителни количества до Западното крайбрежие са ограничени. Затова задържането на повече гориво в Тексас не означава автоматично по-ниски цени в Калифорния или Ню Йорк.

Дизелът е по-важен за инфлацията, отколкото изглежда

Дизелът не получава същото внимание като бензина, но има много по-пряка връзка с крайните цени в икономиката.

Той задвижва камионите, селскостопанската техника, строителните машини и голяма част от индустриалната логистика.

Когато дизелът поскъпва, разходът се пренася от транспортните компании към производителите, търговците и в крайна сметка към потребителите.

Reuters изчислява, че от началото на конфликта с Иран дизелът е генерирал около 51 млрд. долара от допълнителните 112 млрд. долара, които американците са похарчили за горива, въпреки че потреблението му е по-малко от това на бензина.

Това обяснява защо темата придобива значение и във вътрешнополитическия дебат в САЩ преди междинните избори. Някои представители както на Републиканската, така и на Демократическата партия призовават за ограничения върху износа като начин за намаляване на разходите за фермери, транспортни компании и домакинства.

Засега обаче няма окончателно решение.

Не е ясно дали евентуалната мярка ще означава пълна забрана, ограничени квоти или период, в който вече договорените доставки ще могат да бъдат изпълнени. Има и въпроси около правното основание, което администрацията би използвала.

За световния пазар рискът е ясен.

В момент, когато Русия вече ограничава износа, доставките от Близкия изток са нарушени, а рафинериите работят близо до пределния си капацитет, евентуалното изтегляне и на американските барели може да превърне регионалния недостиг в още по-сериозен глобален проблем.

И това създава парадокс за Вашингтон.

Мярката има за цел да направи дизела по-евтин за американците.

Но ако тя увеличи световните цени, намали производството на американските рафинерии и разстрои съществуващите логистични потоци, крайният резултат може да се окаже значително по-различен от първоначално търсения.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.