Снимка: iStock
Владимир Попдимитров
Инвеститорите увеличават залозите за нов цикъл на повишаване на лихвите в Европа, след като рязкото поскъпване на петрола засили опасенията, че инфлацията може да остане висока и през следващата година.
Пазарът на лихвени суапове вече оценява приблизително 90 базисни пункта повишения от Европейската централна банка до края на 2027 г. Това предполага три увеличения по 25 базисни пункта и около 60% вероятност за четвърто.
Подобен мащаб на затягане се очаква и от Английската централна банка, като пазарните цени предполагат връщане на основната британска лихва до най-високото ѝ равнище от февруари 2025 г.
Промяната в очакванията идва непосредствено преди заседанието на ЕЦБ в четвъртък, 10 септември, когато инвеститорите широко очакват ново увеличение на лихвите.
Основният катализатор е енергийният пазар.
Петролът Брент премина границата от 100 долара за барел на фона на продължаващата война между САЩ и Иран и нарушенията на доставките през Ормузкия проток.
Европа и Великобритания са силно зависими от вноса на петрол и особено на природен газ, което ги прави по-уязвими към нов енергиен шок.
По-високите цени на енергията се пренасят върху транспорта, производството и разходите на домакинствата и могат да забавят връщането на инфлацията към целевите равнища на централните банки.
Допълнителен фактор зад по-агресивните очаквания за ЕЦБ е сравнително устойчивото представяне на икономиката на еврозоната.
По-силният растеж дава на централната банка повече пространство да затяга паричната политика, без незабавно да предизвика рязко икономическо забавяне.
Реакцията вече е видима на облигационните пазари.
Доходността по двегодишните германски държавни облигации, която е особено чувствителна към очакванията за лихвената политика на ЕЦБ, се повиши до 3,08% в сряда - най-високото равнище от юни 2024 г.
Все пак част от анализаторите смятат, че пазарът може да е отишъл прекалено далеч.
Членът на Управителния съвет на ЕЦБ Йоахим Нагел сигнализира за повишение на лихвите на заседанието в четвъртък, но остава значително по-предпазлив относно следващите решения.
Това означава, че едно увеличение сега не трябва непременно да се разглежда като начало на поредица от четири последователни хода.
Подобна е ситуацията и във Великобритания.
Управителят на Английската централна банка Андрю Бейли се опитва да ограничи очакванията за непосредствено ново увеличение на лихвите.
Според Ема Мориарти от CG Asset Management сценарий, при който британската икономика е изправена пред толкова силен инфлационен шок, че са необходими четири увеличения на лихвите, изглежда малко вероятен предвид слабия икономически растеж.
Други инвеститори също поставят под въпрос агресивното пазарно ценообразуване.
Според Лорън ван Билджон от Allspring Global Investments последният ръст на очакванията за повишения от Английската централна банка не изглежда оправдан.
Евелин Гомес-Лихти също смята, че пазарите вероятно залагат на прекалено много увеличения както от ЕЦБ, така и от британската централна банка.
Bank of America дори препоръчва позиции срещу част от краткосрочните очаквания за ЕЦБ.
Стратезите на банката посочват, че засега има ограничени доказателства за по-широко разпространение на инфлационния натиск извън енергийния сектор.
Освен това растящите икономически рискове за еврозоната могат да ограничат колко далеч ЕЦБ действително ще бъде готова да повиши лихвите.
Така основният въпрос за инвеститорите вече не е само дали ЕЦБ ще повиши лихвите на текущото заседание, а дали поскъпването на енергията е достатъчно устойчиво, за да предизвика по-продължителен цикъл на затягане.
Ако Брент остане над 100 долара и по-високите енергийни разходи започнат да се пренасят върху останалите цени, пазарните очаквания за още няколко увеличения могат да се окажат оправдани.
Ако обаче инфлационният ефект остане ограничен основно до енергията, а икономическият растеж отслабне, централните банки вероятно ще имат значително по-малко пространство за действия от това, което пазарите в момента оценяват.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.16 | ▲0.04% |
| USDJPY | 153.60 | ▲0.04% |
| GBPUSD | 1.35 | ▼0.01% |
| USDCHF | 0.81 | ▲0.01% |
| USDCAD | 1.38 | ▲0.02% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 52 564.20 | ▲0.12% |
| S&P 500 | 7 722.00 | ▲0.06% |
| Nasdaq 100 | 29 723.00 | ▼0.11% |
| DAX 30 | 25 539.50 | ▼0.01% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 78 106.00 | ▼0.23% |
| Ethereum | 2 472.83 | ▲0.22% |
| Ripple | 1.38 | ▼0.77% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 96.82 | ▼0.20% |
| Петрол - брент | 102.02 | ▲0.25% |
| Злато | 4 401.19 | ▲0.17% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 727.36 | ▼0.26% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 107.30 | ▲0.01% |
| Germany Bund 10 Year | 121.24 | ▲0.10% |
| UK Long Gilt Future | 85.21 | 0.00% |