Снимка: iStock

Иран заяви, че е готов да засили военните действия срещу САЩ, ако Вашингтон продължи атаките срещу иранска територия и инфраструктура. Изявлението идва в момент, когато конфликтът навлиза в седмия си месец, а новата размяна на удари допълнително повиши цените на енергията и напрежението около Ормузкия проток.

Високопоставен ирански представител заяви, че Техеран няма намерение да отстъпва пред американската морска блокада и ударите срещу петролни танкери. По думите му икономическият натиск върху страната се засилва, но иранското ръководство разглежда конфликта като екзистенциална заплаха и смята, че няма друг избор, освен да продължи съпротивата.

Напрежението се засили отново в сряда.

САЩ съобщиха, че техен военен кораб е бил принуден да избегне иранска атака, след което американските сили са унищожили пет ирански енергийни танкера. В отговор Техеран е изстрелял около 20 ракети срещу военновъздушна база в Йордания, използвана от САЩ, и е атакувал американски военноморски кораби и няколко търговски плавателни съда.

Президентът Доналд Тръмп омаловажи опасенията от продължителна ескалация и заяви, че очаква войната да приключи скоро.

По думите му Иран вече не може да издържи дълго и конфликтът може да приключи непосредствено след междинните избори в САЩ през ноември.

Позицията на Техеран обаче е съществено различна.

Иранският представител заяви, че страната е възстановявала военните си способности след най-интензивния период на бойните действия през март и април и разполага с достатъчно ракети, за да води продължителен конфликт.

Новата размяна на удари вече има директен ефект върху енергийните пазари.

Брент премина границата от 100 долара за барел в сряда, като ръстът от началото на годината достигна около 65%. Цените на дизела в САЩ също достигнаха рекордни равнища през миналата седмица, увеличавайки натиска върху администрацията на Тръмп преди изборите.

Иранското ръководство изглежда все по-склонно към по-твърд отговор.

Новият секретар по сигурността Мохсен Резаи заяви тази седмица, че военната позиция на страната спрямо американските кораби и бази е била „фундаментално пренастроена“, което предполага по-агресивна стратегия.

Председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф, който преди това е участвал в преговорите за прекратяване на огъня със САЩ, също заяви, че периодът на „пропорционални отговори“ е приключил.

Допълнителна несигурност внесе информацията за експлозии край иранското пристанище Джаск в близост до Ормузкия проток в сряда вечерта.

Американски представител заяви, че въоръжените сили на САЩ не стоят зад съобщените взривове.

Ормузкият проток остава в центъра на конфликта.

И двете страни се стремят да контролират условията за корабоплаване през стратегическия воден път, а официални мирни преговори не са провеждани от месеци.

Вашингтон се опитва да избегне връщане към пълномащабните бойни действия от март и началото на април, отчасти заради риска от още по-високи цени на горивата и изчерпването на част от запасите от противоракетни средства.

Вместо това САЩ се опитват да увеличат икономическия натиск върху Иран чрез морската блокада и заплахи за санкции срещу правителства и компании, които не ограничат връзките си с Техеран. Целта е Иран да отвори Ормузкия проток и да се върне към преговорите.

Иран от своя страна настоява, че има право да контролира движението през протока и продължава да атакува кораби, които преминават без негово разрешение.

Това принуждава САЩ да отговарят военно и увеличава риска отделни инциденти да прераснат в по-широка ескалация.

Икономическата цена за Иран вече е значителна.

Страната почти не успява да изнася петрол и среща сериозни трудности при вноса на жизненоважни стоки. Инфлацията се е ускорила до близо 90%, а иранският риал продължава бързо да губи стойност.

Въпреки това Техеран засега не показва готовност да отстъпи.

Част от иранските представители, включително президентът Масуд Пезешкиан, подкрепят възстановяването на преговорите със САЩ като начин за намаляване на икономическия натиск. Техеран обаче настоява Вашингтон първо да премахне блокадата и да се върне към условията на споразумението за прекратяване на огъня, подписано през юни и разпаднало се малко след това.

Към 10 септември конфликтът остава в опасно равновесие - нито една от страните не показва готовност за отстъпление, докато атаките срещу кораби и енергийна инфраструктура поддържат натиска върху петролните пазари.

Основният риск остава нова ескалация около Ормузкия проток, която може допълнително да ограничи петролните доставки и да задържи Брент трайно над 100 долара за барел.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.