Снимка: iStock

Американското министерство на финансите увеличи значително планираните обратно изкупувания на дългосрочни държавни облигации, но ходът не успя да успокои пазара. Доходността по 10-годишните книжа достигна нов тригодишен връх, показвайки ограничения ефект на програмата върху пазар, доминиран от опасенията за инфлацията, бюджетния дефицит и перспективата за по-високи лихви.

Министърът на финансите Скот Бесент обяви, че ведомството е готово да изкупи до 6 млрд. долара дългосрочен дълг - три пъти повече от първоначално планирания лимит от 2 млрд. долара.

Въпреки увеличението американските облигации продължиха да поевтиняват, а доходността по 10-годишните книжа се повиши до най-високото си равнище от 2023 г.

Реакцията показва, че инвеститорите вече са очаквали по-агресивна намеса.

След публични сигнали от Бесент, че отделните операции могат да надхвърлят 4 млрд. долара, дилърите на пазара бяха повишили прогнозите си за мащаба на обратното изкупуване. Затова съобщението за лимит от 6 млрд. долара не успя да предизвика очаквания силен ефект.

Стратегът на Deutsche Bank Стивън Зенг коментира, че Министерството на финансите е създало очаквания, които сега ще трябва постоянно да поддържа.

Основният проблем е, че пазарните сили в момента работят срещу опита на правителството да понижи дългосрочните разходи по финансирането.

САЩ се сблъскват едновременно с висока инфлация, очаквания за нови увеличения на лихвите от Федералния резерв и исторически големи бюджетни дефицити.

Допълнителен натиск идва от поскъпването на петрола, което засилва опасенията, че инфлацията може да остане висока за по-дълго.

Бесент сам призна, че Министерството на финансите не може да промени фундаменталната равновесна цена на американските облигации. Целта му е по-скоро да забавя резките пазарни движения и да предотвратява формирането на негативна спирала в настроенията.

Според стратези на Wells Fargo ще бъде необходим нов фундаментален катализатор, за да започне трайно понижение на дългосрочната доходност.

Сред възможните фактори са забавяне на икономическия растеж и инфлацията, по-ниски цени на енергията, повече яснота около политиката на Федералния резерв, фискална консолидация или намаляване на емитирането на корпоративен дълг.

Засега Министерството на финансите не е дало сигнал, че възнамерява да увеличава програмата още по-агресивно.

За останалите шест планирани операции с дългосрочни облигации през текущото тримесечие максималният размер ще бъде поне 4 млрд. долара на операция.

След първата покупка с лимит до 6 млрд. долара следващите операции са планирани за 23 и 30 септември, както и през октомври и началото на ноември.

Първоначалното разширяване на програмата беше обявено на 19 август и тогава временно доведе до спад на доходността.

Ефектът обаче бързо изчезна.

Бесент преработи програмата, след като доходността по 30-годишните американски облигации достигна най-високото си равнище от 2007 г. Според него пазарът е бил завладян от опасения, че САЩ може да имат проблеми с обслужването на дълга си - теза, която той определи като неоснователна.

Обратните изкупувания имат и друга цел - да подобрят ликвидността на пазара.

Чрез тях банките и финансовите институции могат да продават по-трудно търгуеми стари емисии обратно на Министерството на финансите и да използват освободения капитал за участие в нови аукциони.

Това може да подобри функционирането на пазара, но не означава непременно трайно понижаване на доходността.

Именно това разграничение става все по-важно за инвеститорите.

Анализаторите на Evercore ISI смятат, че последното решение показва, че Бесент приема ограничената способност на програмата да контролира доходността и признава, че фундаменталните фактори в крайна сметка ще определят цената на американския дълг.

Силата на тези фактори беше видима и при последния аукцион.

В сряда Министерството на финансите продаде 10-годишни облигации за 39 млрд. долара при доходност от 4,834% - най-високото ниво на подобен аукцион от 2007 г. насам.

Увеличаването на обратните изкупувания привлече допълнително внимание и защото беше обявено извън традиционния тримесечен график на Министерството на финансите.

Това засили впечатлението, че администрацията на Тръмп преминава към по-активен подход при управлението на държавния дълг, различен от традиционния принцип на предвидимост.

Пазарите възприемат мерките и като знак за нарастваща тревога във Вашингтон заради високите дългосрочни разходи по финансирането преди междинните избори през ноември.

Ръстът на доходността вече се пренася към реалната икономика. Ипотечните лихви в САЩ достигнаха най-високото си ниво от повече от година, което увеличава разходите за домакинствата и бизнеса.

Към 10 септември основният извод за пазара е, че по-големите обратно изкупувания могат да ограничат краткосрочната волатилност и да подобрят ликвидността, но не са достатъчни сами по себе си, за да обърнат тенденцията при доходността.

Докато инфлацията остава висока, петролните цени са под натиск нагоре и бюджетният дефицит продължава да бъде голям, дългосрочните американски облигации вероятно ще останат под напрежение.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.