Снимка: iStock

Само за три месеца Goldman Sachs направи рязък завой в прогнозите си за петрола. През лятото банката понижи очакванията си с надеждата, че напрежението между САЩ и Иран ще отслабне, конфликтът около Персийския залив ще бъде овладян и доставките постепенно ще се нормализират. Днес тази теза вече изглежда значително по-слаба. При Brent около 99 долара за барел Goldman повишава прогнозата си за края на годината от 80 на 90 долара, а средната цена за 2027 г. от 75 на 80 долара. По-важното обаче не е самата ревизия, а предупреждението зад нея: ако производството в Персийския залив през 2027 г. остане с около 4 млн. барела дневно под предвоенните нива, Brent може да премине 120 долара за барел. Това вече не е просто прогноза за суровина. Това е сценарий, който би засегнал инфлацията, лихвите, потреблението, корпоративните маржове и в крайна сметка оценките на почти всички финансови активи.

Най-интересното в промяната на Goldman Sachs е, че тя показва колко трудно се прогнозира пазар, при който геополитиката внезапно става по-важна от традиционния баланс между търсене и предлагане. През лятото логиката беше сравнително проста: ако дипломатическият процес между Вашингтон и Техеран напредне и потоците през Ормузкия проток се нормализират, рискът от голям недостиг намалява и цената може да се върне към фундаментално по-ниско равнище. Проблемът е, че конфликтът не се разви според този сценарий. Враждебните действия около корабоплаването продължават, а Персийският залив остава едно от най-важните енергийни тесни места в света. Така пазарът отново започва да плаща не само за физическия петрол, който липсва днес, а и за вероятността утре да липсва още повече.

Това е важна разлика. При нормален петролен пазар цената се движи от постепенни промени в запасите, производството, потреблението и капацитета на рафинериите. При геополитически шок цената започва да отразява и вероятността за нелинеен сценарий. Четири милиона барела дневно изглеждат като число, което може да бъде компенсирано чрез резервен капацитет, пренасочване на потоци и по-слабо търсене, но ако проблемът е концентриран в регион, през който преминава огромна част от световния износ, възниква съвсем различна динамика. Пазарът не чака действителното изчезване на тези барели. Той започва предварително да оценява риска, че транспортът, застраховането, рафинерийните маржове и доставките могат да се нарушат едновременно. Именно това е причината границата от 120 долара да не трябва да се разглежда като базова прогноза, а като цена на лош сценарий, който вече не може да бъде отхвърлен като екстремен.

В същото време Goldman Sachs не преминава в лагера на най-крайните прогнози и това е също толкова важно. Банката посочва, че запасите в развитите икономики не са се сринали драматично от началото на конфликта. Комерсиалните запаси в страните от ОИСР все още са приблизително 16% над историческото дъно от 2003 г., а общите световни наличности са намалели от около 9.1 млрд. до 8.6 млрд. барела, но остават над минималните оперативни равнища. Освен това производителите и търговците вече адаптират логистиката си чрез по-слабо видими потоци, алтернативни маршрути и пренасочване към тръбопроводи. Китай, който е един от най-големите купувачи в света, също реагира чувствително на цената и по-скъпият петрол естествено ограничава част от търсенето. Тези фактори обясняват защо Goldman повишава базовата си прогноза сравнително умерено, въпреки че допуска много по-висок рисков сценарий.

Точно тук се намира същинската макроикономическа дилема. Ако Brent остане около 90–100 долара, световната икономика вероятно може да понесе удара, макар и с по-висока инфлация и по-слаб реален доход. Ако обаче цената се задържи над 110–120 долара, ефектът става качествено различен. Петролът е входен разход почти навсякъде: транспорт, химическа промишленост, авиация, логистика, земеделие, производство и в крайна сметка потребителски стоки. По-високата цена не се пренася моментално и еднакво върху всички категории, но постепенно започва да се просмуква през икономиката. Това означава, че централните банки могат да се окажат в най-неприятната възможна комбинация: инфлацията да остане висока, докато растежът отслабва.

Този риск е особено важен за Федералния резерв. Само преди няколко месеца основният пазарен разговор беше кога и с колко ще бъдат намалени лихвите. Сега при по-скъпа енергия тази логика може бързо да се обърне. Ако петролните цени започнат да вдигат инфлационните очаквания, доходността по дългосрочните облигации може да остане висока независимо от политическите призиви за по-ниски лихви. Именно тук се вижда конфликтът между желанието за по-евтино финансиране и реалността на суровинните пазари. Президентът Доналд Тръмп прогнозира рязък спад на цените на петрола и бензина, но пазарът не се движи по политически декларации. Ако физическите доставки останат ограничени и премията за геополитически риск се задържи, централната банка няма да може просто да игнорира ефекта върху инфлацията.

За фондовия пазар това е съществена промяна в режима. Последните години инвеститорите свикнаха да мислят за инфлацията като проблем, който постепенно отстъпва, и за изкуствения интелект като двигател, достатъчно мощен да компенсира почти всички други негативи. Но петролът около или над 100 долара започва да атакува тази конструкция от няколко посоки едновременно. Той намалява разполагаемия доход на домакинствата, увеличава разходите за бизнеса, поддържа инфлацията висока и удължава периода на висока цена на капитала. Това е особено неприятно за компании с високи оценки, при които голяма част от стойността зависи от печалби далеч в бъдещето. Колкото по-висока е дисконтовата ставка, толкова по-малка е настоящата стойност на тези бъдещи печалби.

Секторният ефект също няма да бъде равномерен. Енергийните компании очевидно могат да се окажат сред относителните печеливши, особено ако цените останат високи достатъчно дълго, за да подобрят паричните потоци без едновременно да предизвикат рязък спад на глобалното търсене. Но авиацията, транспортът, химическите компании и част от индустрията могат да бъдат поставени под силен маржов натиск. При потребителските компании въпросът ще бъде доколко могат да прехвърлят по-високите разходи към клиентите. Компаниите със силна ценова мощ могат да издържат по-добре, докато бизнесите с ниски маржове и силна конкуренция ще бъдат принудени да избират между по-високи цени и по-ниска рентабилност.

Има и още един ефект, който лесно се подценява. Ако Brent се приближи до 120 долара, проблемът няма да бъде само инфлационен. Ще се появи и риск за глобалната ликвидност. Държавите вносители на енергия ще трябва да плащат значително повече за едно и също количество суровина, което преразпределя доход към производителите. При някои развиващи се икономики това означава натиск върху търговския баланс, валутата и държавните финанси. Исторически големите петролни шокове рядко остават изолирани в енергийния сектор. Те постепенно променят поведението на потребителите, политиката на централните банки и движението на капитала.

Това не означава, че 120 долара е неизбежният следващ етап. Именно тук трябва да останем дисциплинирани. Goldman Sachs ясно разграничава базовия сценарий от стресовия. Базовата прогноза от 80 долара средно за 2027 г. предполага, че пазарът постепенно ще се адаптира, част от производството ще се възстанови, алтернативните маршрути ще работят и високата цена сама ще започне да ограничава търсенето. За да се реализира сценарият над 120 долара, вероятно е необходимо по-продължително и значително прекъсване на доставките от Персийския залив, съчетано с ново влошаване на корабоплаването. Точно затова числото 120 не трябва да се възприема като цел, а като маркер за режима, който би настъпил, ако геополитиката започне да доминира над пазарната адаптация.

И именно в това е най-важният извод. Фактът, че Goldman Sachs промени прогнозата си два пъти за три месеца, не е доказателство, че анализаторите не разбират петролния пазар. По-скоро е доказателство колко бързо се променя самият набор от вероятности. През лятото дипломатическата нормализация беше достатъчно вероятна, за да оправдае по-ниска цена. Днес продължаващите атаки и нестабилността около Ормузкия проток изискват по-висока рискова премия. Ако условията отново се променят, прогнозата отново ще се промени.

За инвеститорите това е напомняне, че при суровините най-опасно е не да сгрешиш конкретната цена, а да сгрешиш режима. При Brent около 100 долара основният въпрос вече не е дали петролът е скъп или евтин. Въпросът е дали светът преминава от временен геополитически шок към по-продължителен структурен недостиг. Ако отговорът е „не“, настоящите цени могат постепенно да се нормализират. Ако отговорът започне да се измества към „да“, тогава 120 долара вече няма да изглеждат като сензационна прогноза, а като логично отражение на нов баланс между риск, доставки и инфлация.

И тогава петролът отново ще се превърне в това, което е бил при всички големи пазарни преломи: не просто суровина, а макроикономическа цена, която определя колко струва растежът, колко дълго остават високи лихвите и колко риск могат да понесат финансовите пазари.

Материалът има аналитичен и информационен характер и не представлява инвестиционен съвет или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.