Снимка: iStock

Големите пенсионни фондове и застрахователи по света са натрупали значителни позиции в американски активи, но в момента са необичайно слабо защитени срещу поевтиняване на долара. Това създава риск евентуална промяна в настроенията да ускори разпродажбата на американската валута.

Инвеститори в Япония, Канада, Тайван и още няколко големи пазара са хеджирали едва около 41% от валутната си експозиция към края на юни - най-ниският дял поне от 2015 г. насам. Данните обхващат шест пазара и не дават пълна картина за света, но показват значително отслабване на търсенето на защита срещу спад на долара.

През голяма част от последното десетилетие тази стратегия работеше добре.

Когато финансовите пазари навлизаха в периоди на напрежение, доларът обикновено поскъпваше или поне оставаше стабилен. Това компенсираше част от загубите по американските акции и облигации, когато стойността им се преизчисляваше обратно в местната валута на чуждестранните инвеститори.

Допълнителен фактор беше високата цена на валутното хеджиране. При голямата разлика между американските и чуждестранните лихви защитата срещу спад на долара често беше прекалено скъпа и намаляваше доходността от американските активи.

И двете предпоставки обаче започват да се променят.

Доларът вече е загубил около 2,3% през текущото тримесечие и отслабва спрямо повечето основни валути. Инвеститорите все по-често залагат на идеята, че американската икономическа и фискална политика може постепенно да намалява реалната стойност на валутата.

Допълнителна несигурност създават действията на американските власти за ограничаване на доходността по държавните облигации и подкрепа на японската йена, както и въпросите около бъдещата политика на Федералния резерв.

Председателят на Фед Кевин Уорш сигнализира в Джаксън Хоул, че инфлационният натиск остава сериозен, но инвеститорите едновременно отчитат натиска от администрацията на Доналд Тръмп за по-ниски разходи по финансирането.

Тази комбинация прави перспективата за американските лихви и долара значително по-непредвидима.

Промяна дори с няколко процентни пункта в поведението на големите институционални инвеститори може да създаде значителни валутни потоци.

Според изчисленията на Bloomberg увеличение на дела на хеджираните позиции само с 5 процентни пункта би означавало приблизително 230 млрд. долара валутни сделки при обща чуждестранна експозиция от около 4,6 трлн. долара в разглежданите шест пазара.

Механизмът е сравнително прост.

За да се защитят срещу поевтиняване на долара, инвеститорите не е необходимо да продават американските си акции или облигации. Те могат да запазят самите активи, но да продават долари чрез валутни деривати.

Това означава, че търсенето на американски ценни книжа може да остане относително стабилно, докато самият долар попада под натиск.

Един от най-важните фактори е намаляващата цена на хеджирането.

За японските инвеститори тримесечният разход за защита срещу долара е спаднал до около 2,75% - най-ниското равнище от четири години и значително под върха от около 6% през октомври 2023 г.

За инвеститорите от еврозоната цената е намаляла до около 1,32%, най-ниското ниво от две години.

Паралелно с това войната с Иран и по-високите енергийни цени отново увеличават инфлационния натиск и насочват централните банки извън САЩ към по-високи лихви.

Ако разликата между американските и чуждестранните лихви продължи да се свива, защитата срещу спад на долара ще става все по-евтина.

Това би могло постепенно да създаде постоянен поток от продажби на американската валута.

Особено важна в този контекст е Япония, която е най-големият чуждестранен притежател на американски държавни облигации и държи около 10% от всички книжа на САЩ, притежавани извън страната. Канада и Тайван също са сред десетте най-големи чуждестранни държатели.

Японските инвеститори са хеджирали около 41% от новите си покупки на чуждестранни облигации през първата половина на годината спрямо 62% през 2024 г.

Според анализатори на Deutsche Bank именно Япония може да бъде сред пазарите с най-голям потенциал за ново увеличение на защитата срещу долара.

Сред възможните катализатори са допълнителни повишения на лихвите от Японската централна банка, по-рязко отслабване на долара и нови капиталови изисквания към застрахователните компании, които могат да намалят толерантността им към валутен риск.

Под въпрос е и традиционната роля на долара като актив убежище.

Големите институционални инвеститори все по-често обсъждат дали американската валута ще продължи автоматично да поскъпва при геополитически и финансови сътресения.

Ако тази зависимост отслабне, мотивът за държане на огромни нехеджирани позиции в долари също намалява.

Това не означава непременно масова продажба на американски акции и облигации. По-вероятният сценарий е постепенно увеличение на валутното хеджиране, което позволява на фондовете да запазят експозицията си към американските пазари, но да намалят риска от спад на долара.

За валутния пазар обаче дори подобна умерена промяна може да бъде значима.

При огромния размер на чуждестранните инвестиции в САЩ малко движение в хеджиращите съотношения може да генерира стотици милиарди долари продажби на валутата.

Така една от най-големите уязвимости пред долара в момента не е непременно директно изтегляне на капитали от САЩ, а фактът, че голяма част от този капитал остава слабо защитен срещу валутен риск. Ако инвеститорите започнат масово да коригират това положение, натискът върху американската валута може да се засили значително.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.