Снимка: iStock

Само преди няколко месеца една от най-убедителните истории на Уолстрийт беше, че генеративният изкуствен интелект ще се превърне в екзистенциална заплаха за традиционните софтуерни компании. Логиката изглеждаше почти безупречна. Ако цифровите агенти позволят на един служител да върши работата на двама или трима, компаниите ще имат нужда от по-малко служители и съответно от по-малко лицензи за корпоративен софтуер. Ако програмирането с помощта на изкуствен интелект направи създаването на приложения евтино и бързо, защо бизнесът трябва да плаща милиарди долари годишно на Salesforce, ServiceNow, Workday и останалите доставчици? Тази теза беше достатъчно силна, за да предизвика близо 30% спад на широкия индекс на софтуерните компании през първите месеци на 2026 г. Сега обаче започва да се случва нещо много по-интересно от обикновено възстановяване на цените: самата теза, върху която беше изградена разпродажбата, започва да се пропуква.

Последните корпоративни резултати дават първите реални доказателства. Salesforce отчете 14% годишен ръст на договорените, но все още непризнати като приходи продажби за следващите 12 месеца, а стойността на новите годишни договори достигна най-високото си равнище от четири години. Акциите реагираха с ръст от 22,6% само за една сесия. Още по-важно беше посланието на ръководството: броят на лицензите, който според песимистичната теза трябваше вече да намалява, не се срива. Напротив, продажбите на Agentforce, продуктите за обслужване на клиенти и Slack растат спрямо предходната година, а част от клиентите преминават към по-скъпи пакети, за да получат достъп до новите възможности на изкуствения интелект. Това е фундаментално различен сценарий от този, който пазарът оценяваше само преди няколко месеца.

Подобен сигнал дойде от Workday. Компанията отчете по-високи от очакваното приходи от абонаменти, а годишните повтарящи се приходи от продуктите ѝ, използващи автономни цифрови агенти, вече се приближават до 600 млн. долара спрямо около 500 млн. долара само едно тримесечие по-рано. CrowdStrike определи последното си тримесечие като най-силното в историята си, като парадоксално именно разпространението на изкуствения интелект увеличава необходимостта от защита срещу нови видове киберзаплахи. ServiceNow също се възстановява, защото инвеститорите постепенно осъзнават, че огромната база корпоративни данни и работни процеси, които компанията управлява, не може просто да бъде заменена от езиков модел. След месеци на почти механична разпродажба пазарът започва да прави нещо много по-разумно: да различава кои софтуерни бизнеси действително могат да бъдат разрушени и кои притежават активи, които изкуственият интелект всъщност прави по-ценни.

Голямата грешка беше да приемем, че всички софтуерни компании са еднакви

Първоначалната теза „изкуственият интелект ще изяде софтуера“ съдържаше един сериозен недостатък. Тя третираше целия сектор като еднородна индустрия. Но между приложение, което изпълнява сравнително проста функция и може лесно да бъде пресъздадено, и платформа, върху която голяма корпорация е изградила данните, правата за достъп, отношенията с клиентите, отчетността и основните си работни процеси, има огромна разлика. Изкуственият интелект действително може да унищожи част от първата категория. При втората обаче той може да увеличи стойността на съществуващата инфраструктура.

Причината е проста. Един цифров агент може да бъде изключително интелигентен, но без достъп до корпоративните данни той практически не знае нищо за конкретната компания. Не знае кои са клиентите, какви договори са подписани, кой служител има право да одобри плащане, какви стоки има в склада, какви са вътрешните процедури или как се обработва конкретен клиентски проблем. Именно Salesforce, ServiceNow, Workday, Microsoft и други установени платформи притежават този контекст. Те са системите, в които корпоративната памет е структурирана и защитена. Следователно изкуственият интелект не е задължително заместител на тези системи. Той може да се превърне в новия интерфейс към тях.

Партньорството между Salesforce и Anthropic е особено показателно. Ако водещите разработчици на модели можеха просто да заместят корпоративния софтуер, логичната стратегия би била да заобиколят установените доставчици. Вместо това виждаме обратното: моделите се интегрират с тях. Това подсказва, че бъдещата архитектура на корпоративния изкуствен интелект вероятно няма да представлява един универсален модел, който поглъща всички приложения, а многослойна система, в която моделът осигурява интелигентността, а съществуващият софтуер предоставя данните, разрешенията, сигурността и способността действително да бъде извършено определено действие.

Пазарът може да е направил класическата грешка да капитализира страха до безкрайност

Именно тук историята става особено интересна от инвестиционна гледна точка. В началото пазарът не просто намали очакванията за растеж на софтуерните компании. При част от тях започна да оценява сценарий, при който бизнес моделът структурно се разпада. Това са две напълно различни неща. Ако една компания трябва да расте с 15%, а започне да расте с 10%, по-ниската оценка е логична. Ако обаче пазарът започне да предполага, че приходите от лицензи ще се свиват, клиентите ще напускат и изкуственият интелект постепенно ще обезсмисли продукта, тогава в цената се капитализира много по-тежък сценарий.

Точно затова последните движения са толкова мощни. Salesforce не поскъпна с над 20% за един ден просто защото резултатите бяха малко по-добри от прогнозите. Акцията реагира на промяна в вероятностите. Един от най-негативните сценарии, които инвеститорите бяха започнали да залагат, внезапно изглежда значително по-малко вероятен. При подобна ситуация не е необходимо компанията да демонстрира фантастичен растеж. Достатъчно е катастрофата, която цената предполага, да не се материализира.

Това е класическа форма на положителна асиметрия. Колкото по-тежък сценарий е включен в оценката, толкова по-малко подобрение е необходимо, за да настъпи сериозна преоценка нагоре. Видяхме именно този механизъм при Salesforce, а в различна степен той започва да се проявява при Workday, ServiceNow и други компании.

Ралито обаче не е само фундаментално

Тук трябва да внимаваме с другата крайност. Фактът, че песимистичната теза отслабва, не означава автоматично, че целият сектор отново трябва да бъде купуван независимо от цената. Част от силата на сегашното движение има чисто пазарна причина. Много хедж фондове и големи институционални инвеститори влязоха в годината с по-ниско от нормалното участие в софтуерните компании. Секторът дори се превърна в своеобразен източник на средства за финансиране на позиции в производители на полупроводници и инфраструктура за изкуствен интелект: инвеститорите продаваха софтуер, за да увеличават експозицията си към хардуера.

Когато фундаменталната история започне да се обръща при толкова ниско позициониране, движението може да стане много по-силно от промяната в самите резултати. Инвеститорите, които са били с недостатъчно участие в сектора, започват да наваксват. Затварят се отрицателни позиции, управляващите на фондове увеличават теглата, а възходът на цените привлича нов капитал. Именно затова някои анализатори смятат, че движението може да продължи през септември и дори октомври.

Но това означава и че след първоначалната преоценка изборът отново става критичен. Salesforce след еднодневен скок от над 20% вече предлага различно съотношение между риск и потенциал спрямо това преди резултатите. Секторното възстановяване постепенно трябва да премине от фазата „всичко е било продадено прекалено много“ към много по-селективна оценка на отделните бизнес модели.

Следващата голяма разделителна линия ще бъде кой притежава данните

Това вероятно ще бъде и най-важният въпрос за софтуерния сектор през следващите години. Не всяка компания ще бъде защитена от изкуствения интелект. Напротив, част от приложенията вероятно действително ще бъдат заменени. Прости инструменти, продукти с ниски разходи за преминаване към конкурент, приложения без уникални данни и компании, чиито услуги могат лесно да бъдат пресъздадени чрез автоматично програмиране, остават уязвими.

Но бизнесите, които контролират критични корпоративни данни и процеси, се намират в различна позиция. Salesforce притежава огромно количество информация за отношенията между компании и техните клиенти. Workday управлява чувствителни данни за служители, заплати и човешки ресурси. ServiceNow е дълбоко интегрирана в корпоративните работни процеси. Microsoft контролира Office, Teams, GitHub, Dynamics и Azure. CrowdStrike притежава огромен поток от данни за сигурността на корпоративните системи.

Изкуственият интелект не обезценява непременно тези активи. Колкото по-интелигентни стават моделите, толкова по-ценен става надеждният контекст, върху който могат да работят.

Това може да се окаже една от големите инвестиционни изненади на настоящия цикъл.

От „изкуственият интелект ще изяде софтуера“ към „изкуственият интелект ще раздели софтуера“

Най-вероятно и двете крайни тези са погрешни. Изкуственият интелект няма да унищожи целия традиционен софтуер, но няма и да спаси автоматично всяка компания в сектора. По-скоро предстои огромно преразпределение на стойността.

Компаниите без защитими данни, без силни отношения с клиентите и без критична роля в корпоративната инфраструктура могат действително да бъдат подложени на тежък натиск. Но установените платформи, които контролират информацията и работните процеси, могат да се превърнат в необходимия мост между мощните модели и реалната икономика.

Това обяснява защо сегашното възстановяване изглежда различно от предишните краткотрайни отскоци на софтуерните акции. Преди капиталът просто се прехвърляше временно от полупроводниците към софтуера. Сега за първи път започват да се появяват корпоративни данни, които директно атакуват фундаменталната теза зад разпродажбата.

Salesforce не губи масово лицензи. Workday вече генерира стотици милиони долари повтарящи се приходи от новите си продукти с изкуствен интелект. CrowdStrike открива нов източник на търсене именно заради рисковете, създавани от технологията. ServiceNow показва стойността на собствените корпоративни данни. Microsoft демонстрира как изкуственият интелект може да бъде добавен върху съществуваща екосистема, вместо да я унищожи.

Това все още не доказва, че голямата опасност е изчезнала. Но доказва нещо друго, което за пазарите може да бъде достатъчно важно: катастрофичният сценарий, който беше заложен в цените на много софтуерни компании, засега не се материализира.

И когато една акция е паднала не защото бизнесът вече се е разрушил, а защото инвеститорите са решили предварително, че той ще бъде разрушен, липсата на катастрофа сама по себе си може да се превърне в мощен двигател за преоценка. Именно това вероятно наблюдаваме сега. Големият въпрос за есента вече не е дали целият софтуерен сектор ще оцелее, а кои компании пазарът наказа за бъдеще, което може никога да не настъпи.

Там вероятно ще се намират и най-интересните асиметрии в следващата фаза на пазара.

Материалът има аналитичен и информационен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.