Снимка: iStock

Американският фондов пазар изпраща привидно противоречиви сигнали. S&P 500 остава само на около 1% от историческия си връх, волатилността е ниска, корпоративните печалби продължават да растат, а близо 70% от компаниите в индекса се търгуват над 200-дневната си средна. В същото време все по-често се случва нещо необичайно: индексът се повишава в дни, когато мнозинството от включените в него акции всъщност поевтиняват. Това не означава непременно, че пазарът е слаб. По-скоро показва колко радикално се е променила неговата структура и колко голяма власт върху индексите вече има малка група гигантски технологични компании.

Най-добрият пример дойде след последните резултати на Nvidia. Акциите поскъпнаха с 8,7% за една сесия и добавиха около 442 млрд. долара към пазарната капитализация на компанията, която достигна приблизително 5,5 трлн. долара. Само тази еднодневна промяна е сравнима с цялата пазарна стойност на голяма компания от S&P 500. Когато дружество с подобно тегло се движи с почти 9%, математиката на индекса позволява S&P 500 да изглежда силен дори когато значителна част от останалия пазар се движи в обратната посока. Затова инвеститорът вече трябва да прави разграничение между движението на индекса и движението на типичната акция.

Именно това обяснява увеличаването на т.нар. дни на разминаване, когато S&P 500 завършва нагоре въпреки повече поевтиняващи, отколкото поскъпващи акции. Още преди края на август броят на подобни сесии през 2026 г. се приближава до този за цялата 2025 г. На пръв поглед това прилича на класически симптом на опасно стесняване на пазара. Историята действително показва, че когато все по-малко компании поддържат индексите, устойчивостта на възхода може да намалее. Настоящата ситуация обаче е по-сложна, защото други показатели не потвърждават тезата за фундаментално слаб пазар.

Най-силният аргумент срещу нея е представянето на равно претегления S&P 500. Фондът Invesco S&P 500 Equal Weight, който дава приблизително еднакво значение на всяка компания вместо да фаворизира гигантите според пазарната им капитализация, е нараснал с 15,2% от началото на 2026 г., срещу 12,7% за стандартния S&P 500. Ако под повърхността на индексите протичаше истински срив на пазарната широчина, би трябвало да наблюдаваме обратното. Допълнителен аргумент е фактът, че около 69% от компаниите в S&P 500 се намират над 200-дневната си средна цена. Следователно проблемът не е, че само седем компании растат, а всички останали падат. По-скоро движенията в рамките на отделните дни са станали необичайно зависими от огромната капитализация на технологичните лидери.

Това разграничение е важно. Пазарът през 2026 г. изглежда не толкова тесен, колкото разделен на различни режими. От едната страна стои групата около изкуствения интелект, където всяка промяна в очакванията за инвестиции, търсене на изчислителна мощност или бъдещи печалби може да премести стотици милиарди долари капитализация за часове. От другата страна са финансовите компании, индустриалните предприятия, енергетиката, потребителските дружества и други традиционни отрасли, които реагират повече на лихвите, икономическия цикъл и текущите парични потоци. Това са почти два пазара, поставени в един индекс.

Август показа колко силен остава първият режим. Фондът, следящ седемте най-големи технологични компании, е нараснал с около 4,7% за месеца, срещу приблизително 3% за S&P 500. Nvidia, Apple, Alphabet, Microsoft, Amazon и Meta могат в определени дни практически сами да определят посоката на индекса. Но зависимостта работи и в обратната посока. Когато Nvidia губи няколко процента, както се случи в петък, това създава значителен отрицателен натиск върху целия индекс, независимо какво се случва със стотици други компании.

Тук се появява и вторият голям фактор: облигационният пазар. Доходността по десетгодишните американски държавни облигации достигна около 4,72%, а по двегодишните около 4,35%, след като председателят на Федералния резерв Кевин Уорш даде ясно да се разбере, че инфлацията остава прекалено висока. Пазарът започна да оценява по-висока вероятност за ново увеличение на основната лихва. Това е особено важно за технологичните компании, защото голяма част от оценката им представлява настоящата стойност на печалби, очаквани далеч в бъдещето. Колкото по-висока е безрисковата доходност, толкова по-висок е дисконтовият процент и толкова по-трудно се оправдават високите множители.

И тук се намира истинският риск за S&P 500. Не е необходимо печалбите на Nvidia, Microsoft или останалите технологични гиганти да се сринат. Достатъчно е инвеститорите да решат, че при доходност от 4,7–5% по държавните облигации вече не желаят да плащат същата цена за бъдещия им растеж. При сегашната концентрация дори умерено свиване на оценъчните множители на най-големите компании може да произведе значително движение на целия индекс. Това е структурен риск, който стандартният поглед към S&P 500 прикрива.

Но има и обратна страна. Ако технологичните акции започнат да губят относителната си сила, това не означава автоматично мечи пазар. Възможен е сценарий на вътрешна ротация, при който капиталът преминава от най-скъпите компании към банки, индустриални дружества, енергетика, здравеопазване и други сегменти, където оценките са по-ниски и паричните потоци са по-близки във времето. Фактът, че равно претегленият индекс вече изпреварва стандартния S&P 500 през 2026 г., подсказва, че част от тази ротация вероятно вече протича.

Затова най-важният сигнал в настоящия пазар може да не бъде самото ниво на S&P 500. По-показателно е кой носи следващите 10% движение на индекса. Ако то отново идва почти изцяло от Nvidia и няколко технологични гиганта, концентрационният риск ще продължи да нараства. Ако обаче равно претегленият индекс продължи да изпреварва, все повече акции останат над дългосрочните си средни и растежът на печалбите се разпространи към повече отрасли, тогава привидното разминаване между индекса и отделните акции може да се окаже не предупреждение за края на възхода, а начало на неговата следваща фаза.

Това е и причината сегашният пазар да не трябва да се оценява само по въпроса дали S&P 500 е на исторически връх. Под повърхността му едновременно действат изкуственият интелект, високите лихви, ротацията към стойност и огромната концентрация на капитализацията. Индексът може да изглежда спокоен, докато вътре в него протича значително пренареждане на капитала. За инвеститорите именно това пренареждане вероятно ще бъде по-важно от следващия рекорд на самия S&P 500.

Материалът има аналитичен и информационен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.