Снимка: iStock
Американският фондов пазар демонстрира необичайна устойчивост. Войната с Иран, доходност от 4,7% по десетгодишните държавни облигации, инфлация над целта на Федералния резерв, опасения около огромните инвестиции в изкуствен интелект и политическата несигурност преди междинните избори не успяха да прекъснат възхода. Това изглежда като доказателство за силата на пазара. Но може да означава и нещо друго: инвеститорите постепенно са изградили сценарий, при който твърде много неща трябва да се развият правилно едновременно.
Именно това е предупреждението на стратезите на Bank of America, водени от Майкъл Хартнет. Тяхната теза не е непременно, че предстои срив. По-интересното е, че пазарът вече почти не изисква компенсация за редица очевидни рискове. Инвеститорите едновременно очакват продължаващ икономически растеж, увеличаващи се корпоративни печалби, ограничено покачване на доходността по облигациите и запазване на инвестиционния бум около изкуствения интелект. Всеки от тези сценарии поотделно е напълно възможен. Проблемът е, че сегашните цени започват да предполагат, че почти всички ще се случат едновременно.
Пазарите рядко се сриват просто защото съществуват рискове. Те изпадат в затруднение, когато реалността се отклони значително от това, което вече е заложено в цените. Именно тук сегашната ситуация става интересна.
Инвеститорите очевидно не очакват рецесия. Не изглеждат особено обезпокоени и от възможно ново повишение на основната лихва. Не залагат сериозно на намаляване на инвестициите на Microsoft, Amazon, Alphabet, Meta и останалите компании, изграждащи огромната инфраструктура за изкуствен интелект. Дори политическата несигурност около изборите през ноември засега остава второстепенна тема.
Това означава, че асиметрията постепенно се променя. Когато инвеститорите са силно песимистични, дори умерено добра новина може да предизвика мощен ръст. Когато почти всички очакват добър сценарий, вече не е необходима катастрофа, за да паднат цените. Достатъчно е реалността да бъде малко по-слаба от очакваното.
И точно затова предупреждението за есента заслужава внимание.
Най-важното число в момента вероятно не е нивото на S&P 500, а доходността на десетгодишните американски държавни облигации. Тя достигна около 4,7%, докато тази по тридесетгодишните книжа е около 5,2%. Това вече са равнища, които започват да променят икономиката на инвестиционния избор.
При доходност около 4,7% инвеститорът получава сравнително висока номинална възвръщаемост от американски държавен дълг без необходимост да поема корпоративния риск на акциите. Колкото повече се покачва тази доходност, толкова по-висока бъдеща печалба трябва да обещават акциите, за да оправдаят оценките си.
Това е особено важно за технологичните компании. Значителна част от стойността им произтича от печалби, които се очакват години напред. Когато безрисковата ставка се увеличава, настоящата стойност на тези бъдещи парични потоци намалява.
Затова границите, посочени от Bank of America, са толкова важни. При около 4,7% за десетгодишните и 5,3% за тридесетгодишните облигации натискът вече става достатъчно сериозен, че американското финансово министерство да предприема обратно изкупуване на дълг.
Това е необичайна ситуация. Акциите са близо до върховете си, но пазарът на облигации изпраща значително по-неспокойно послание.
Тук се появява и вторият структурен проблем. Кевин Уорш трябва едновременно да убеди пазара, че Федералният резерв няма да позволи инфлацията да се закрепи трайно над целта от 2%, но и да не предизвика нов скок на дългосрочните лихви.
Тези две цели не са напълно съвместими.
Ако централната банка звучи прекалено мека, инвеститорите могат да заключат, че инфлационният риск се увеличава. Тогава притежателите на дългосрочни облигации ще поискат по-висока доходност като компенсация. Ако Уорш бъде прекалено твърд, пазарът може да започне да очаква повече повишения на основната лихва, което също би ударило акциите.
Следователно проблемът вече не е просто „ще повиши ли Федералният резерв лихвата“. По-важно е дали централната банка може да запази доверието на облигационния пазар, без да задуши икономиката.
Това е много по-трудна задача.
Bank of America посочва и друг интересен риск. Прекратяването на войната с Иран на пръв поглед би трябвало да бъде категорично положително събитие. Геополитическият риск намалява, петролът вероятно поевтинява, инфлационният натиск отслабва и потребителите получават известно облекчение.
Но именно тук Хартнет вижда потенциален капан.
Докато войната продължава, част от инфлацията и високите лихви могат да бъдат обяснявани с геополитиката и енергията. Ако конфликтът приключи и петролът падне, този аргумент изчезва. Пазарът отново ще трябва да погледне директно към фундаменталните проблеми: огромния бюджетен дефицит, растящия държавен дълг, цената на финансирането и устойчивостта на инвестиционния цикъл около изкуствения интелект.
Понякога премахването на един очевиден риск просто разкрива следващия.
Тук вероятно се намира и най-големият фундаментален риск за настоящия възход. Пазарът предполага, че огромните капиталови разходи за изкуствен интелект ще продължат и постепенно ще се превърнат в още по-големи печалби.
Последните резултати на Nvidia, Microsoft и други компании дават основания за подобен оптимизъм. Търсенето остава силно, а на някои места продължава да надхвърля наличния капацитет.
Но размерът на инвестициите вече е толкова голям, че летвата постоянно се повишава. В определен момент въпросът няма да бъде дали приходите от изкуствен интелект растат. Ще бъде дали растат достатъчно бързо, за да оправдаят натрупания капитал.
Това е съществена разлика.
Пазарът може да преживее забавяне от 70% към 50% растеж, когато очакванията са умерени. Много по-трудно е това, когато оценките предполагат продължителна експлозивна експанзия.
Следващият тест идва през ноември. Според данните, цитирани от MarketWatch, пазарите за прогнози оценяват приблизително на 50% вероятността демократите да получат контрол върху двете камари на Конгреса.
Това не означава автоматично лош сценарий за акциите. Но би променило политическите очаквания, които до голяма степен подкрепяха пазара след изборите през 2024 г. Данъчната политика, регулациите, бюджетът и корпоративната среда могат отново да бъдат поставени под въпрос.
По-важният сигнал би бил политическият. Ако избирателите покажат, че цената на живота и инфлацията са по-важни от по-ниските данъци и дерегулацията, икономическата политика може постепенно да започне да се адаптира към тази реалност.
Тук предупреждението на Bank of America не трябва да се превръща механично в меча прогноза. Има фундаментални причини пазарът да остава силен. Корпоративните печалби растат, икономиката засега избягва рецесия, а инвестиционният цикъл около изкуствения интелект остава мощен.
Има и още нещо важно. Пазарът не е толкова тесен, колкото изглежда от движенията на няколко технологични гиганта. Равнопретегленият S&P 500 дори се представя по-добре от традиционния индекс през 2026 г., което означава, че под повърхността има значително по-широко участие.
Следователно основната теза не трябва да бъде „идва срив“. По-интересната теза е, че цената на грешката се увеличава.
Когато S&P 500 е близо до рекорд, икономиката расте, печалбите са силни и инвеститорите очакват продължаващ бум на изкуствения интелект, позитивните сценарии вече са добре представени в цените. Същевременно доходност от близо 4,7% по десетгодишните и над 5% по тридесетгодишните облигации показва, че другата половина на финансовата система далеч не е толкова спокойна.
И точно това противоречие може да бъде голямата тема на есента. Американският пазар през 2026 г. успя да преодолее война, инфлация, технологични разпродажби и растяща цена на капитала. Това е впечатляваща демонстрация на устойчивост. Но колкото повече рискове пренебрегва пазарът без съществена корекция, толкова повече добри новини започват да бъдат необходими, за да остане на същото място.
Истинският риск за есента следователно може да не бъде появата на нова криза. Може да бъде моментът, в който една от старите, вече пренебрегвани опасности най-накрая започне да има значение за цените.
Материалът има аналитичен и информационен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.
Пазарът пренебрегва почти всичко и това може да е най-големият риск през есента
Как дългът от 40 трилиона долара може да доведе до "изгубено десетилетие" за пазарите?
Тарифната война на Тръмп започва да среща най-опасния си противник: американския избирател
Акциите на BYD падат, тъй като конкуренцията в Китай намалява печалбите
Спад на доходността по държавните облигации на САЩ
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.16 | ▲0.09% |
| USDJPY | 159.73 | ▼0.25% |
| GBPUSD | 1.35 | ▲0.02% |
| USDCHF | 0.81 | ▼0.05% |
| USDCAD | 1.39 | ▼0.06% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 53 492.60 | ▲0.11% |
| S&P 500 | 7 707.16 | ▲0.24% |
| Nasdaq 100 | 29 450.90 | ▲0.55% |
| DAX 30 | 26 406.00 | ▼0.69% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 78 509.10 | ▲1.05% |
| Ethereum | 2 446.66 | ▲1.15% |
| Ripple | 1.37 | ▲1.06% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 86.58 | ▲2.21% |
| Петрол - брент | 91.30 | ▲3.44% |
| Злато | 4 446.09 | ▼0.29% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 759.75 | ▼0.94% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 108.14 | ▲0.01% |
| Germany Bund 10 Year | 122.52 | ▼0.14% |
| UK Long Gilt Future | 86.11 | ▼0.39% |