Снимка: iStock

Търговската политика на Доналд Тръмп навлиза в нов и потенциално много по-рисков етап. Досега основният въпрос около митата беше икономически: колко ще струват на бизнеса, как ще се отразят върху инфлацията, ще върнат ли производство в САЩ и доколко Китай, Канада и останалите търговски партньори ще отстъпят под натиска. В края на лятото на 2026 г. обаче се появява друг фактор, който може да се окаже по-важен от всички останали: американците започват все по-категорично да отхвърлят самата тарифна политика. Това превръща търговската война от международен икономически инструмент във вътрешнополитически риск непосредствено преди междинните избори.

Данните вече трудно могат да бъдат определени като обикновен политически шум. Според обобщението на Silver Bulletin на повече от 20 проучвания през лятото 58,7% от американците не одобряват подхода на Тръмп към търговията и митата, срещу едва 34,5%, които го подкрепят. От началото на втория му мандат отрицателното отношение се е увеличило с повече от 18 процентни пункта. Отделно проучване на YouGov показва още по-голяма разлика: 64% неодобрение срещу 30% одобрение, а 62% от анкетираните в друго изследване смятат, че митата вече влияят отрицателно върху разходите им за живот. Това е ключовата промяна. Тарифите вече не се възприемат само като абстрактна геополитическа битка с Китай или Канада. Все повече американци ги свързват директно със собствената си покупателна способност.

И точно тук възниква фундаменталното противоречие в стратегията на Тръмп. Политическата логика на митата е сравнително лесна за комуникиране: чуждите производители плащат цена за достъпа до американския пазар, производството се връща в САЩ, работните места се увеличават и Вашингтон придобива средство за натиск върху своите партньори. Икономическата трансмисия обаче е много по-неприятна. Митото първоначално се плаща от американския вносител. След това част от него може да бъде поета от производителя, част от търговеца чрез по-нисък марж, но друга част достига до крайния потребител чрез по-високи цени. Колкото по-дълго продължава тарифният режим и колкото по-широк става обхватът му, толкова по-трудно е този ефект да остане невидим.

Проблемът става още по-сериозен, защото администрацията очевидно не смята, че е достигнала максималната точка на тарифния натиск. Обсъжда се ново 7,5% мито върху китайски стоки, свързано с проблема със свръхкапацитета, преди планираната среща между Тръмп и Си Дзинпин в края на септември. То би дошло върху вече приблизително 26% ефективна законова тарифна ставка върху Китай, изчислена от Yale Budget Lab. Raymond James дори определя потенциалната нова серия от мерки като „следващата вълна“ на тарифната политика и смята, че САЩ все още не са достигнали върха на митата. Ако това се случи, пазарът трябва да започне да мисли не за временен търговски конфликт, а за структурно по-висока цена на международната търговия.

Канада показва защо тази стратегия може да се окаже по-трудна за изпълнение, отколкото изглежда от Вашингтон. След провала на преговорите напрежението между двете държави продължава да нараства, включително с идеи за ограничения върху определени канадски стоки. Но политическата асиметрия е забележителна. Докато мнозинството американци постепенно се обръщат срещу митата, 76% от канадците смятат, че правителството им правилно е прекратило преговорите със САЩ, а 62% определят ответните мита като подходящи при създалите се обстоятелства. С други думи, по-малката икономика, която на теория би трябвало да бъде по-уязвима от търговска война, в момента демонстрира по-висока обществена готовност да понесе цената ѝ.

Това променя преговорната игра. Тарифната заплаха е ефективна само когато другата страна вярва, че ти можеш да издържиш икономическата и политическата цена по-дълго от нея. Ако Канада вярва, че американските избиратели ще принудят Вашингтон да отстъпи първи, икономическата асиметрия между двете държави става по-малко важна. Търговската война се превръща във война на политическата издръжливост. Именно тук сегашните проучвания започват да имат значение далеч отвъд политиката.

Междинните избори през ноември могат допълнително да ограничат пространството за действие на Белия дом. Особено чувствителни са щати като Мейн и Мичиган, където предстоят важни сенатски избори, както и земеделски щати като Айова и Северна Каролина, чиито производители могат да пострадат при загуба на канадски пазари. Тук възниква класическият проблем на протекционизма: ползите са концентрирани и лесно видими, докато разходите са разпръснати из цялата икономика. Защитеният завод може да запази няколко хиляди работни места, но милиони домакинства плащат малко повече за стоки, а други предприятия губят експортни пазари или плащат повече за суровини. В един момент тези малки индивидуални разходи започват да се натрупват в политически значима величина.

За финансовите пазари обаче най-важният канал вероятно остава инфлацията и Федералният резерв. Ако тарифите поддържат ценовия натиск, докато американската икономика остава относително силна, Федералният резерв получава още една причина да задържи паричната политика ограничителна. Това означава по-висока изисквана доходност по облигациите, по-висока цена на капитала и натиск върху оценките на компаниите с голяма част от стойността си далеч в бъдещето. Така търговската политика започва да се свързва директно с другата голяма тема на пазарите през 2026 г.: доколко сегашните високи оценки могат да издържат на трайно по-висока цена на капитала.

Именно затова не бих разглеждал настоящата тарифна ескалация като поредния политически конфликт на Тръмп. По-интересният въпрос е дали не започваме да виждаме естествената политическа граница на тарифната стратегия. Ако цените продължат да се покачват, общественото неодобрение се задържи над 60%, а републиканците започнат да усещат последствията в ключови щати, Белият дом ще бъде изправен пред неприятен избор: да продължи ескалацията и да рискува вътрешнополитическата цена или да направи компромис и да отслаби преговорната си позиция.

Парадоксът е, че именно тази политическа граница може в крайна сметка да бъде добрата новина за пазарите. Най-опасният сценарий не е еднократно увеличение на митата, а самоподдържащ се цикъл от мита, ответни мита, по-високи цени, по-високи лихви и нова ескалация. Сегашните социологически данни подсказват, че американското общество може да постави ограничение върху този процес много преди икономиката да го направи. Въпросът вече не е само колко икономическа болка могат да причинят САЩ на своите търговски партньори. Въпросът е колко от собствената цена американските избиратели са готови да платят. А последните данни дават все по-ясен отговор: не особено много.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.