Снимка: iStock

Разпродажбите на държавни облигации в САЩ се задълбочиха, като доходността по 30-годишните книжа достигна най-високото си ниво от близо две десетилетия. Движението отразява растящите опасения около държавните разходи, упоритата инфлация и увеличаващото се предлагане на дълг както от правителството, така и от компаниите.

Доходността по 30-годишните американски облигации се повиши с близо 6 базисни пункта в понеделник до 5,31% - най-високото равнище от 2007 г.

Подобно движение се наблюдава и извън САЩ. Доходността по 30-годишните канадски облигации достигна най-високото си ниво от 2010 г., а тази по германския дълг се върна до равнища, невиждани от 2011 г.

Разпродажбите показват, че натискът върху дългосрочните лихви вече не е само американски проблем.

Инвеститорите искат по-висока компенсация за риска инфлацията да остане трайно над целта на централните банки и краткосрочните лихви да се задържат по-високи за по-дълъг период.

В САЩ към това се добавя и силното нарастване на държавния дълг.

Федералният бюджет продължава да отчита годишни дефицити от близо 2 трлн. долара, което означава, че Министерството на финансите трябва постоянно да пласира нови облигации на пазара.

Само миналата седмица САЩ продадоха 30-годишни облигации за 25 млрд. долара при доходност от 5,216% - най-високата цена на финансиране при подобен аукцион от 2001 г.

Ден по-рано доходността при търга на 10-годишни книжа достигна най-високото ниво от 2007 г. В понеделник пазарната доходност по 10-годишните облигации се повиши до около 4,72%.

Натискът обаче не идва само от държавата.

Бумът при инвестициите в изкуствен интелект увеличава корпоративното заемане, тъй като технологичните компании и операторите на центрове за данни се нуждаят от огромни средства за изграждане на нова инфраструктура.

Това означава повече корпоративни облигации на пазара именно в момент, когато държавното предлагане също остава високо.

Комбинацията увеличава конкуренцията за капитал и принуждава емитентите да предлагат по-висока доходност, за да привличат купувачи.

В същото време традиционното търсене на дългосрочни облигации отслабва.

Това е особено важно за 20- и 30-годишните книжа, при които инвеститорът поема много по-голям риск от бъдеща инфлация, промяна в лихвите и увеличаване на държавния дълг.

Barclays остава предпазлива към дългия край на кривата. Според банката по-устойчиво възстановяване на цените на облигациите би изисквало комбинация от по-ниски бюджетни дефицити, забавяне на корпоративните емисии, свързани с AI, промяна в стратегията на Министерството на финансите и по-слаби икономически данни.

Интересното е, че разпродажбите при дългосрочния дълг продължават въпреки признаците за охлаждане на американската икономика.

Последните данни за базисната инфлация бяха по-умерени, работодателите неочаквано съкратиха работни места през юли, а продажбите на дребно отчетоха най-силния си спад от повече от година.

Тези показатели намалиха част от натиска върху Федералния резерв да повишава краткосрочните лихви през следващите месеци.

Но дългосрочният пазар очевидно остава по-притеснен от други фактори.

Инфлацията все още е значително над целта на Фед от 2%, като потребителските цени през юли са били с 3,4% по-високи спрямо година по-рано.

Допълнителен натиск идва и от войната между САЩ и Иран, която доведе до нов петролен шок и увеличи риска ценовият натиск да се задържи.

Това създава интересна ситуация на пазара на американски държавен дълг.

Краткосрочните доходности са по-чувствителни към очакванията за решенията на Федералния резерв, докато дългосрочните все повече отразяват опасенията около бюджетните дефицити, държавния дълг, инфлацията и огромната нужда от финансиране.

В резултат разликата между доходността по 2- и 30-годишните облигации достигна 113 базисни пункта - най-голямата от април насам.

Това означава по-стръмна крива на доходността и показва, че инвеститорите искат значително по-голяма премия, за да държат американски дълг с дълъг матуритет.

Покачването има значение далеч извън пазара на облигации.

Доходността по американските държавни книжа служи като ориентир за огромна част от световната финансова система. По-високите дългосрочни лихви постепенно се пренасят към ипотечните кредити, корпоративното финансиране и оценките на акциите.

Особено чувствителни са компаниите с високи оценки и голяма част от очакваните печалби далеч в бъдещето.

Така пазарът на облигации изпраща сигнал, който се различава от сравнително оптимистичната картина при акциите.

Дори ако Федералният резерв не повиши допълнително основната лихва, разходите за финансиране могат да продължат да растат.

И именно това прави движението при 30-годишните облигации особено важно - инвеститорите вече не се притесняват единствено какво ще направи Фед на следващото заседание, а как ще изглеждат американските инфлация, дълг и бюджет през следващото десетилетие.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.