Снимка: iStock
Японската йена отново се доближи до ключовото ниво от 160 за долар, въпреки сигналите, че правителството на премиера Санае Такаичи подкрепя повишение на лихвените проценти от Японската централна банка още през следващите месеци.
Валутата приключи търговията в четвъртък около 159,50 йени за долар - най-слабото ѝ ниво при затваряне от 30 юли.
Границата от 160 остава особено важна за пазара, тъй като при предишни периоди на силно обезценяване именно приближаването към нея увеличаваше вероятността японските власти да се намесят директно на валутния пазар.
Японската централна банка вероятно ще повиши основната лихва през септември или октомври, като според запознати опасенията от влиянието на слабата йена върху инфлацията все повече се припокриват с желанието на правителството да засили ефекта от неотдавнашната координирана валутна интервенция със САЩ.
Новината обаче не успя да предизвика трайно поскъпване на йената.
Основната причина е, че инвеститорите вече до голяма степен очакват ново увеличение на лихвите от Японската централна банка. Затова вниманието постепенно се измества от въпроса дали ще има повишение през септември към това колко бързо ще продължи затягането след него.
Точно тази бъдеща траектория ще бъде решаваща за валутата.
Разликата между лихвените проценти в Япония и САЩ остава голяма и продължава да прави държането на доларови активи по-привлекателно спрямо активите, деноминирани в йени.
Това поддържа популярността на сделки, при които инвеститорите заемат средства в нискодоходна валута като йената и ги насочват към активи с по-висока доходност.
Докато тази разлика остане значителна, еднократно увеличение на японските лихви може да се окаже недостатъчно, за да предизвика устойчиво поскъпване на валутата.
Доходността по 10-годишните японски държавни облигации се повиши до около 2,87% в четвъртък, оставайки близо до достигнатия през миналия месец 30-годишен връх.
Това показва, че пазарът вече оценява перспектива за по-строга парична политика.
Кабинетът на премиера Такаичи обаче официално подчерта, че конкретните решения, включително повишенията на лихвените проценти, трябва да останат в правомощията на Японската централна банка.
По този начин правителството се опитва едновременно да подкрепи по-силна йена и да избегне впечатлението за политически натиск върху централната банка.
За валутните пазари подобна комуникация вече не е достатъчна.
Инвеститорите искат по-ясен сигнал не само за следващото заседание, а за цялата бъдеща траектория на лихвените проценти.
Ако Японската централна банка даде индикация, че предстои поредица от увеличения, това би могло да промени очакванията за доходността на японските активи и да окаже по-силен ефект върху йената.
Ако обаче повишението през септември или октомври бъде последвано от дълга пауза, разликата спрямо американските лихви ще остане достатъчно голяма, за да продължи натискът върху валутата.
Спекулативните инвеститори вече са намалили значително залозите си срещу йената.
Хедж фондовете са съкратили приблизително наполовина нетните си къси позиции след координираните усилия на американските и японските власти за стабилизиране на валутата.
Това представлява съществена промяна спрямо края на юни, когато спекулативните залози срещу йената бяха най-големите от 2007 г.
Въпреки това валутата вече е върнала повече от половината от поскъпването, постигнато след интервенцията.
Това показва ограничения ефект на директните покупки на йени, когато фундаменталната разлика между паричната политика на Япония и САЩ остава голяма.
Следващият важен фактор може да дойде не от Токио, а от Федералния резерв.
Последните данни за инфлацията и пазара на труда в САЩ намалиха вероятността за повишение на американските лихви през септември.
Ако очакванията за затягане от Федералния резерв продължат да отслабват, разликата между американските и японските лихви постепенно ще се свива, което би премахнало част от натиска върху йената.
Това е една от причините някои анализатори да смятат, че валутата може временно отново да премине границата от 160 за долар, но впоследствие да получи подкрепа от промяната в очакванията за Федералния резерв.
Пазарът в момента остава сравнително агресивен в оценката си за бъдещата американска парична политика.
Ако данните за инфлацията продължат да се охлаждат и трудовият пазар отслабва, очакванията за нови увеличения на лихвите в САЩ могат допълнително да намалеят.
Подобен сценарий би бил благоприятен за йената дори без значително ускоряване на японското затягане.
За Токио обаче нивото около 160 остава политически чувствително.
Слабата валута увеличава цената на вносните енергийни суровини, храни и други стоки и по този начин засилва инфлационния натиск върху домакинствата.
Това превръща валутния курс в икономически и политически проблем, а не само във въпрос за финансовите пазари.
Именно затова Япония и САЩ вече предприеха координирани действия за подкрепа на йената.
Възстановяването на слабостта само седмици по-късно показва, че директната интервенция може да забави движението, но трудно може да промени трайно тенденцията без подкрепа от паричната политика.
Следващите заседания на Японската централна банка ще бъдат ключови.
Самото увеличение на лихвата през септември или октомври вече до голяма степен е включено в пазарните цени. Значително по-важно ще бъде дали управителят на централната банка ще даде сигнал, че това е началото на по-продължителен цикъл на затягане.
Ако подобна перспектива липсва, йената може отново да остане под натиск и нивото от 160 за долар да бъде тествано.
Ако обаче Япония започне по-бързо да нормализира лихвените проценти, докато Федералният резерв се отдалечава от ново затягане, фундаменталната картина постепенно може да се обърне в полза на японската валута.
Затова ключовият въпрос вече не е само дали Японската централна банка ще повиши лихвите през следващия месец.
Пазарът иска да разбере колко далеч е готова да стигне след това.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.15 | ▲0.08% |
| USDJPY | 159.24 | ▼0.12% |
| GBPUSD | 1.35 | ▲0.10% |
| USDCHF | 0.81 | ▼0.06% |
| USDCAD | 1.39 | ▼0.17% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 53 902.60 | ▼0.10% |
| S&P 500 | 7 821.88 | ▼0.05% |
| Nasdaq 100 | 30 172.20 | ▼0.10% |
| DAX 30 | 26 501.00 | ▲0.11% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 62 959.30 | ▼0.74% |
| Ethereum | 1 871.81 | ▼0.68% |
| Ripple | 1.01 | ▼0.06% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 81.28 | ▲0.94% |
| Петрол - брент | 87.96 | ▲1.15% |
| Злато | 4 334.91 | ▼0.50% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 663.60 | ▲1.75% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 108.84 | ▼0.04% |
| Germany Bund 10 Year | 124.88 | ▼0.09% |
| UK Long Gilt Future | 87.26 | ▲0.26% |