Снимка: iStock

Майкъл Бъри, инвеститорът, станал известен с успешния си залог срещу американския жилищен пазар преди финансовата криза от 2008 г., отправи остра критика към новото ръководство на Berkshire Hathaway и заяви, че вече не разглежда компанията като привлекателна инвестиция.

Основното му притеснение е свързано с начина, по който новият главен изпълнителен директор Грег Ейбъл започва да използва огромния паричен резерв, натрупан при Уорън Бъфет.

Бъри посочва, че най-големият му страх след оттеглянето на Бъфет е бил неговият наследник да не разполага със същото търпение да чака изключително добри инвестиционни възможности.

Той използва добре познатата идея на Бъфет за „дебелата топка“ - рядка ситуация, при която инвестиционната възможност е толкова очевидно привлекателна, че оправдава използването на значително количество капитал.

Според Бъри именно способността да не се прави нищо в продължение на дълги периоди е била сред най-големите предимства на Berkshire Hathaway.

Сега той смята, че тази дисциплина може да започва да изчезва.

Грег Ейбъл пое поста на главен изпълнителен директор през януари 2026 г. след десетилетия, през които Бъфет превърна Berkshire Hathaway в една от най-внимателно следените инвестиционни и индустриални групи в света.

Оттогава компанията започна по-активно да използва капитала си.

Парите и американските държавни ценни книжа в баланса са намалели до около 365 млрд. долара в края на второто тримесечие. Това е първият пореден спад на паричния резерв от около четири години.

Berkshire Hathaway е използвала приблизително 4,5 млрд. долара за обратно изкупуване на собствени акции през тримесечието.

Компанията също така е направила големи инвестиции и придобивания, включително вложение за 10 млрд. долара в Alphabet и придобиване на строителя на жилища Taylor Morrison за около 6,8 млрд. долара.

Именно тази по-активна капиталова политика предизвиква критиката на Бъри.

Според него опасността е Berkshire Hathaway постепенно да се отдалечи от философията, при която огромният капитал се използва само когато съотношението между риск и потенциална възвръщаемост е изключително привлекателно.

Това е особено важно в настоящата пазарна среда.

Американските акции се намират близо до исторически върхове, а оценките на много компании остават високи. При такива условия намирането на сделки, които биха отговаряли на традиционните изисквания на Berkshire Hathaway, е значително по-трудно.

Част от акционерите също поставят под въпрос дали точно сега е подходящ момент компанията да увеличава темпа на инвестициите.

Пол Лунцис от Lountzis Asset Management посочва, че е трудно да се настоява Ейбъл да прави големи сделки в толкова силно настроен пазар.

Според него текущите оценки на публичните пазари в редица случаи изглеждат прекомерни.

Бъри стига още по-далеч и заявява, че първите действия на новото ръководство вече са достатъчни, за да намалят интереса му към акциите на Berkshire Hathaway.

Той отбелязва, че по-голямата част от паричния резерв все още е непокътната, но според него първите стъпки на Ейбъл изглеждат по-скоро като задаване на нова посока за компанията, отколкото като отделни инвестиционни решения.

Това означава, че критиката му е насочена не толкова към конкретна сделка, колкото към промяна в самата философия на разпределение на капитала.

Финансовото състояние на Berkshire Hathaway засега остава силно.

Нетната печалба през второто тримесечие се е увеличила повече от два пъти до 25,67 млрд. долара.

Оперативната печалба също е нараснала с 16,3% до 12,98 млрд. долара.

Това показва, че основните бизнеси на групата продължават да генерират значителни парични потоци и че опасенията на Бъри не са свързани с непосредствено влошаване на оперативната дейност.

По-скоро въпросът е как този капитал ще бъде използван през следващите години.

Това е особено важно за Berkshire Hathaway, защото размерът на компанията прави намирането на достатъчно големи инвестиционни възможности все по-трудно.

Малка сделка може да бъде изключително успешна, но да няма съществен ефект върху резултатите на група с пазарна капитализация от стотици милиарди долари.

Затова Berkshire Hathaway трябва да намира сделки за милиарди долари, за да постигне осезаемо влияние върху бъдещата си възвръщаемост.

Именно тук търпението на Бъфет беше ключово.

Той беше готов да държи огромни количества пари и държавни ценни книжа за дълги периоди, вместо да инвестира при условия, които смята за неблагоприятни.

При по-високите лихвени проценти тази стратегия дори носи значителна текуща доходност.

Само приходите от американски държавни ценни книжа могат да генерират милиарди долари годишно, което намалява натиска компанията да инвестира капитала си на всяка цена.

От другата страна на спора стои аргументът, че Грег Ейбъл не действа безразборно.

Berkshire Hathaway все още разполага с паричен резерв от над 360 млрд. долара и не е направила опит да го инвестира агресивно за кратък период.

Компанията остава нетно богата на ликвидност и е използвала сравнително малка част от наличните средства.

Поддръжниците на Ейбъл могат да посочат, че вложенията в Alphabet, обратно изкупуване на собствени акции и стратегически придобивания са точно типът действия, които Berkshire Hathaway винаги е предприемала, когато ръководството вижда подходяща възможност.

Самият Ейбъл по-рано определи огромния паричен резерв като ресурс, който трябва да бъде готов за използване при подходящи условия.

Той също подчерта, че дългосрочната цел остава притежаването на продуктивни бизнеси, а не натрупването на американски държавни облигации.

Основният въпрос е дали новото ръководство ще успее да запази баланса между тези две позиции.

Твърде голямото търпение може да остави огромен капитал неизползван в продължение на години.

Прекалено агресивното инвестиране, от друга страна, може да доведе до покупки при високи оценки и по-слаба бъдеща възвръщаемост.

Това прави прехода след Бъфет един от най-важните моменти в историята на Berkshire Hathaway.

Репутацията на компанията не е изградена единствено върху качеството на притежаваните бизнеси, а и върху убеждението, че капиталът ще бъде използван изключително дисциплинирано.

Бъри поставя под въпрос именно тази част от инвестиционната теза.

Неговото предупреждение идва и в момент, когато акциите на Berkshire Hathaway изостават от по-широкия американски пазар през 2026 г.

Книжата са нараснали с около 3% от началото на годината, докато основните индекси се представят по-силно.

Само по себе си това не е доказателство, че стратегията на Ейбъл е погрешна, но увеличава вниманието към първите му големи решения.

Бъри има история на силно контрастни пазарни позиции и не всички негови предупреждения се реализират.

Но критиката му към Berkshire Hathaway е различна от типичните му прогнози за пазарен срив.

Тук той поставя под въпрос корпоративна култура и инвестиционен процес, които десетилетия наред бяха почти неразделни от личността на Уорън Бъфет.

Дали Грег Ейбъл ще запази същото търпение, ще стане ясно едва след години.

Засега обаче Майкъл Бъри вече е направил своята оценка - за него Berkshire Hathaway след Бъфет вече не предлага същата привлекателна инвестиционна комбинация, която компанията представляваше при предишното си ръководство.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.