Снимка: iStock

Майкъл Бъри, инвеститорът, станал известен с успешния си залог срещу американския жилищен пазар преди финансовата криза от 2008 г., отново предупреждава, че американските акции може да се намират близо до голям връх.

Според последната му оценка е възможен спад, наподобяващ срива от 1987 г., когато индексът Дау Джоунс загуби около 23% само за една сесия. Бъри продължава да държи позиции, които печелят при понижение на акциите на производителите на полупроводници, въпреки че широкият американски пазар отново достигна исторически върхове.

Основният му аргумент е свързан с взаимодействието между ниската пазарна нестабилност, използването на заемни средства и автоматизираните инвестиционни стратегии.

Когато колебанията на пазара намаляват, фондовете, които управляват риска според равнището на нестабилност, обикновено увеличават експозицията си към акции. Подобно поведение се наблюдава и при стратегиите, следващи пазарната инерция.

Това може да създаде самоподсилващ се процес – поскъпването на акциите намалява измерваната нестабилност, което кара някои фондове да увеличават риска, а допълнителните покупки подкрепят нов ръст на пазара.

Проблемът възниква при внезапна промяна в посоката. Ако нестабилността рязко се увеличи, същите стратегии могат да започнат едновременно да намаляват позициите си. Така първоначалният спад може да бъде ускорен от принудителни продажби и намаляване на заемното финансиране.

Именно подобни механизми напомнят за 1987 г., когато широко използвани автоматизирани стратегии за защита на портфейлите помогнаха да се създаде порочен кръг от продажби.

Предупреждението на Бъри идва след нов исторически връх на S&P 500 и рязък спад на индекса на пазарната нестабилност. Полупроводниковите акции, срещу които той залага, бяха сред най-силно представящите се активи през голяма част от 2026 г., преди да претърпят сериозна корекция през юли и впоследствие да започнат частично възстановяване.

Бъри обаче не е единственият известен инвеститор, който предупреждава за прекомерни оценки. Дейвид Розенбърг и Джеръми Грантъм също виждат признаци на балон около компаниите, свързани с изкуствения интелект.

Подобни предупреждения привличат внимание, защото част от тези инвеститори изградиха репутацията си чрез точни прогнози преди големи финансови сътресения.

Но съществува фундаментален проблем при постоянно песимистичния подход – американският фондов пазар исторически поскъпва значително по-често, отколкото поевтинява.

От 1960 г. S&P 500 е завършвал на положителна територия приблизително 63% от всички месеци и около 79% от календарните години. Това означава, че инвеститорът, който системно очаква срив, статистически залага срещу дългосрочната посока на пазара.

Именно този факт често остава на заден план при драматичните прогнози за нова криза.

Дори правилното прогнозиране на голям спад не е достатъчно, за да осигури превъзходна възвръщаемост. Инвеститорът трябва да определи както подходящия момент за излизане от пазара, така и момента за повторно влизане.

Историята на Черния понеделник през 1987 г. е добър пример. Огромният еднодневен срив остава едно от най-драматичните събития в историята на Уолстрийт, но пазарът започна бързо да се възстановява.

Акциите поскъпнаха през 1988 г., а през 1989 г. основните индекси вече достигнаха нови исторически върхове. Инвеститор, който е продал непосредствено преди срива, но е останал извън пазара прекалено дълго, е можел да пропусне значителна част от последвалото възстановяване.

Това е причината опитите за точно определяне на пазарните върхове и дъна да са изключително трудни дори за професионалните инвеститори.

Легендарният портфейлен мениджър Питър Линч формулира проблема с твърдението, че инвеститорите са загубили повече пари в опити да предвидят корекциите, отколкото в самите корекции.

Аргументът не означава, че предупрежденията на Бъри трябва да бъдат игнорирани. Напротив – нарастването на заемното финансиране и използването на автоматизирани стратегии може действително да увеличи риска от краткосрочни и резки пазарни движения.

Това е особено важно за регулаторите и големите институционални инвеститори, които трябва да следят дали едновременното използване на сходни модели не създава системен риск.

Но подобни рискове са много по-трудни за превръщане в практически сигнал за определяне на момента за покупка или продажба на акции.

Бъри предполага, че ниската нестабилност може да бъде предвестник на проблеми, защото насърчава фондовете да увеличават риска. Същата среда обаче може да се запази дълго време, а пазарът да продължи да поскъпва, преди подобен механизъм да доведе до сериозна корекция.

Настоящата фундаментална картина също се различава от типична среда преди рецесия. Корпоративните печалби остават силни, а ръстът на печалбите в някои части на пазара е сред най-добрите от години.

Оценките на американските акции са високи в исторически план, но са подкрепени от значително подобрение на корпоративните резултати.

S&P 500 наскоро достигна нов исторически връх след няколкомесечен период без рекорд. Това може да бъде разглеждано като доказателство за прекомерен оптимизъм, но историята показва, че новите върхове често са последвани от още нови върхове, а не автоматично от голям спад.

Причината е проста – фондовите индекси отразяват растящи компании, увеличаващи се корпоративни печалби и номинален икономически растеж. С течение на времето това естествено води до постепенно достигане на все по-високи стойности.

Следователно самият факт, че пазарът се намира на рекорд, не е надежден сигнал за предстояща корекция.

Бъри обаче остава една от най-внимателно следените фигури на Уолстрийт именно защото през 2000-те години разпозна проблем, който повечето инвеститори подценяваха. Той изгради големи позиции срещу ипотечния пазар и спечели значително, когато финансовата система се срина.

Тази прогноза го превърна в символ на инвеститора, готов да застане срещу общото мнение.

Оттогава Бъри многократно предупреждава за балони и потенциални сривове. Част от прогнозите му не се материализират или се оказват прекалено ранни, което показва основния недостатък на постоянно песимистичната инвестиционна философия.

Да се установи, че даден актив е скъп или че в системата се натрупва риск, е различно от това да се предвиди кога този риск ще доведе до спад.

Една надценена борса може да остане надценена в продължение на години, докато корпоративните печалби постепенно догонят цените. Балонът също може да продължи значително по-дълго, отколкото очакват инвеститорите, които залагат срещу него.

В същото време съществува реална причина за повишено внимание към полупроводниковия сектор. Инвестиционната вълна около изкуствения интелект доведе до изключително високи очаквания за бъдещото търсене на чипове, центрове за данни и изчислителна инфраструктура.

Ако растежът на приходите или печалбите започне да изостава от очакванията, оценките могат да бъдат коригирани рязко. Именно това прави сектора логична цел за инвеститор като Бъри, който търси асиметрични възможности за печалба при спад.

От друга страна, силното търсене на изчислителна мощност продължава да подкрепя фундаменталните резултати на голяма част от компаниите в сектора. Докато печалбите продължават да растат достатъчно бързо, високите оценки могат да бъдат поддържани по-дълго от очакваното.

Следователно дебатът не е дали на пазара съществуват рискове – такива очевидно има. По-важният въпрос е дали те са достатъчни, за да оправдаят излизане от американските акции и опит за прогнозиране на следващия срив.

Историята показва, че подобна стратегия рядко работи последователно. Големите спадове са драматични и остават в паметта на инвеститорите, но между тях могат да има години на устойчиво поскъпване.

Точно затова песимистичните прогнози трябва да бъдат разглеждани като инструмент за оценка на риска, а не като безпогрешни сигнали за продажба.

Майкъл Бъри може отново да се окаже прав за конкретен пазарен дисбаланс. Но най-важният факт остава непроменен – американските акции исторически поскъпват много по-често, отколкото падат.

За инвеститорите това означава, че предупрежденията за срив заслужават внимание, но не трябва автоматично да се превръщат в опит за напускане на пазара. Рискът от корекция е постоянна част от инвестирането, докато дългосрочният растеж на корпоративните печалби остава основната причина фондовите индекси да се движат нагоре през по-голямата част от времето.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.