Снимка: iStock

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отново заяви, че предпочита по-ниски лихвени проценти, но този път използва значително по-умерен тон към ръководството на Федералния резерв. Той призна, че решенията за паричната политика не зависят единствено от председателя Кевин Уорш, а се вземат колективно от членовете на управителния орган на централната банка.

Коментарите представляват промяна спрямо подхода на Тръмп към предишния председател на Федералния резерв Джером Пауъл, когото президентът редовно критикуваше заради нежеланието му да понижава лихвите достатъчно бързо.

Запитан дали Уорш трябва да се въздържа от повишение на лихвените проценти преди междинните избори през ноември, Тръмп отговори, че решението зависи донякъде от него, но не изцяло.

Президентът подчерта, че председателят трябва да работи с останалите членове на управителния орган на Федералния резерв. Същевременно той повтори критиките си към някои от тях, които според него вземат решения под влияние на политически съображения.

Изказването е важно, защото Федералният резерв продължава да балансира между необходимостта да контролира инфлацията и риска прекалено високите лихви да ограничат икономическия растеж.

Тръмп отдавна настоява цената на кредитирането в САЩ да бъде по-ниска. По време на предишното ръководство на централната банка той многократно обвиняваше Пауъл, че реагира прекалено бавно и че високите лихви ограничават икономическата активност.

След назначаването на Кевин Уорш през май отношенията между Белия дом и Федералния резерв изглеждат по-малко конфронтационни. Тръмп и новият председател са разговаряли няколко пъти след потвърждаването му на поста.

Тези контакти обаче предизвикаха въпроси доколко Белият дом се опитва да влияе върху решенията на независимата централна банка. Независимостта на Федералния резерв е един от основните принципи на американската финансова система и предполага решенията за лихвените проценти да се основават на инфлацията, заетостта и икономическите данни, а не на политическия календар.

Според информация за разговорите Тръмп е питал Уорш за мнението и прогнозите му по различни икономически въпроси, но не му е поставял конкретни искания за определено решение. Не е ясно дали двамата директно са обсъждали бъдещото равнище на основната лихва.

Тръмп същевременно представи необичайна интерпретация на връзката между силните икономически показатели и паричната политика. Той заяви, че би предпочел връщане към период, в който добрите икономически данни са били последвани от по-ниски лихвени проценти.

В действителност централните банки често реагират по обратния начин. Когато икономиката расте бързо, безработицата е ниска и потребителското търсене остава силно, рискът от ускоряване на инфлацията се увеличава. В такава среда Федералният резерв обикновено има по-малко основания да намалява лихвите и може дори да ги повиши.

Причината е, че по-високата цена на кредитирането охлажда потреблението и инвестициите, което намалява инфлационния натиск. По-ниските лихви, обратно, стимулират икономическата активност чрез по-евтини ипотечни, потребителски и корпоративни кредити.

Това означава, че силните икономически данни невинаги са положителни за финансовите пазари. Ако инвеститорите заключат, че икономиката е прекалено устойчива и Федералният резерв ще задържи лихвите високи за по-дълъг период, акциите и облигациите могат да попаднат под натиск.

Особено важни са данните за заетостта, заплатите и инфлацията. Силен ръст на работните места и възнагражденията може да покаже, че потребителското търсене ще остане високо, което усложнява задачата на централната банка.

Политическият контекст също става все по-значим с приближаването на междинните избори. Намаляването на лихвените проценти преди вота може да подкрепи икономическата активност, жилищния пазар и цените на финансовите активи.

Това обаче създава риск всяко решение на Федералния резерв да бъде интерпретирано политически. Ако банката намали лихвите, критиците могат да твърдят, че помага на управляващите. Ако ги запази високи или ги увеличи, Белият дом може да обвини институцията, че спъва икономиката.

Именно затова признанието на Тръмп, че решението не зависи изцяло от Уорш, е съществено. Основната лихва се определя след гласуване на комитет, в който участват няколко представители на системата на Федералния резерв.

Председателят има значително влияние върху дискусиите и комуникацията с пазарите, но не разполага с еднолична власт да определя лихвеното равнище.

По-умерената реторика към Уорш може да означава, че Тръмп се стреми да избегне открит конфликт с новото ръководство на централната банка. Същевременно президентът ясно показва, че продължава да очаква по-ниски лихви.

Въпросът е дали икономическите условия ще позволят това. Ако инфлацията продължи да се забавя и пазарът на труда покаже признаци на отслабване, Федералният резерв ще разполага с повече пространство за намаление.

Ако обаче икономиката остане силна, а ценовият натиск се задържи, централната банка може да предпочете настоящите равнища за по-дълъг период. При ново ускоряване на инфлацията не може да бъде изключено и допълнително повишение.

Подобен сценарий би поставил Тръмп и Уорш в по-трудна ситуация. Президентът вероятно ще продължи да настоява за по-евтино кредитиране, докато Федералният резерв ще трябва да защитава решения, които могат да противоречат на предпочитанията на Белия дом.

Контактите между двамата също ще останат под внимателно наблюдение. Всяка индикация, че президентът оказва натиск върху председателя за конкретни решения, може да предизвика опасения сред инвеститорите относно независимостта на американската парична политика.

Доверието във Федералния резерв е особено важно за пазара на държавни облигации. Инвеститорите трябва да са уверени, че централната банка ще контролира инфлацията дори когато подобни действия са политически неудобни.

Ако това доверие бъде отслабено, притежателите на американски облигации могат да поискат по-висока доходност като компенсация за риска. Това би довело до по-високи разходи по финансирането за американското правителство, домакинствата и бизнеса.

Затова натискът за ниски лихви може парадоксално да има обратен ефект, ако инвеститорите започнат да се съмняват в ангажимента на централната банка към ценовата стабилност.

Засега Тръмп избягва директния сблъсък, характерен за отношенията му с Пауъл. Новият му тон подсказва, че той е готов поне публично да признае ограниченията пред Кевин Уорш и колективния характер на решенията във Федералния резерв.

Това не променя основното желание на президента – лихвените проценти да се движат надолу. Дали това действително ще се случи обаче ще зависи много повече от инфлацията, пазара на труда и решенията на целия Федерален резерв, отколкото от предпочитанията на Белия дом.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.