Снимка: iStock

В продължение на две години почти целият разговор около изкуствения интелект беше концентриран върху един въпрос – кой ще спечели най-много от AI революцията. Инвеститорите обсъждаха Nvidia, Microsoft, Alphabet, Amazon и Meta, анализираха приходите от облачни услуги и се опитваха да прогнозират колко трилиона долара стойност ще създаде новата технологична вълна. Джейми Даймън обаче поставя съвсем различен въпрос. Според главния изпълнителен директор на JPMorgan истинският риск може да не бъде дали компаниите харчат прекалено много за AI, а дали самото това безпрецедентно търсене на капитал няма да поддържа инфлацията висока още години наред.

Това е една от най-интересните макроикономически тези, които сме чували през последните месеци. Повечето анализатори разглеждат разходите за изкуствен интелект като корпоративен проблем – по-ниски свободни парични потоци, натиск върху маржовете и по-дълъг период до възвръщаемост на инвестициите. Даймън гледа много по-широко. Според него AI инфраструктурата се превръща в огромен източник на търсене на капитал, който започва да оказва влияние върху цялата икономика.

Причината е проста. Големите технологични компании вече не инвестират милиарди, а десетки и стотици милиарди долари годишно. Центрове за данни, графични процесори, електропреносна инфраструктура, енергийни мощности, оптични мрежи и нови производствени мощности изискват капитал в мащаб, който не сме виждали от десетилетия. Alphabet например вече увеличава инвестициите си с нови десетки милиарди долари, Amazon отчита отрицателен свободен паричен поток именно заради AI инфраструктурата, а Microsoft и Meta също продължават да ускоряват капиталовите си разходи.

Според изчисления, цитирани от Даймън, разходите на така наречените hyperscalers могат да достигнат над 3% от американския БВП до 2027 г. Това означава, че само AI инфраструктурата ще абсорбира капитал със скорост, която е приблизително два пъти по-висока от темпа на американския жилищен бум преди финансовата криза. Това вече не е технологична тема. Това е макроикономическо явление.

Именно тук идва предупреждението на Даймън. Ако толкова голяма част от икономиката започне едновременно да търси финансиране, цената на капитала неизбежно може да остане по-висока за по-дълго. В комбинация с огромните бюджетни дефицити, геополитическото напрежение, процесите по превъоръжаване и продължаващите инвестиции в енергийна инфраструктура, това може да поддържа инфлационния натиск значително по-дълго, отколкото пазарите очакват.

Това е и причината Даймън да използва необичайния израз „the skunk at the party“ – неприятната изненада, която може да развали празненството. В случая празненството е ентусиазмът около AI бума. А неприятната изненада може да се окажат по-високите доходности по държавните облигации и по-дългият период на високи лихвени проценти.

Тази теза заслужава внимание, защото променя начина, по който трябва да мислим за AI инвестициите. Досега основният въпрос беше дали компаниите няма да похарчат прекалено много. Сега се появява втори въпрос – дали самият инвестиционен цикъл няма да промени фундаментално цената на капитала в цялата икономика.

Разбира се, Даймън не е песимист по отношение на самата технология. Напротив. Според него тези инвестиции вероятно ще се изплатят и ще доведат до значително по-висока производителност. Но той подчертава нещо много важно – това няма да стане веднага. Между изграждането на инфраструктурата и реалното повишаване на производителността има период, в който икономиката поема огромни разходи, без все още да получава пълната полза от тях.

Това е процес, който сме наблюдавали и при други технологични революции. Железниците, електрификацията и интернет първоначално изискват колосални инвестиции, които временно натоварват икономиката. Истинският ръст на производителността идва години по-късно, когато инфраструктурата вече е изградена и започва да се използва масово.

Даймън поставя и второ предупреждение, което остана почти незабелязано. Според него нивото на ливъридж в различни части на финансовата система вече е необичайно високо – от хедж фондовете до пазарите на държавни облигации и борсово търгуваните продукти. Именно това, според него, увеличава вероятността отделни участници да предизвикат резки движения на пазарите при неблагоприятен сценарий. Последните проблеми на хедж фонда Situational Awareness, който беше принуден да ликвидира концентрирани позиции в AI акции, показват колко бързо подобни процеси могат да се материализират.

Нашият прочит е, че думите на Джейми Даймън не са предупреждение срещу изкуствения интелект. Те са предупреждение срещу прекалено едностранчивия прочит на AI революцията. През последните две години пазарът почти изцяло се концентрира върху потенциалните печалби за отделните компании. Все по-малко внимание се обръща на въпроса какво означава едновременното инвестиране на трилиони долари за цялата икономическа система.

Именно тук според нас се намира най-важната идея. AI вече не е просто технологичен сектор. Той постепенно се превръща в нов инвестиционен цикъл, сравним с изграждането на железопътната мрежа, електрификацията или интернет инфраструктурата. Подобни процеси почти винаги водят до огромно търсене на капитал, временен натиск върху цената на финансирането и промени в паричната политика.

Възможно е след няколко години именно този период да бъде запомнен като началото на най-големия инвестиционен цикъл от десетилетия. Но е напълно възможно и Даймън да се окаже прав, че преди да видим всички ползи от изкуствения интелект, световната икономика ще трябва да плати цената под формата на по-високи лихви, по-скъп капитал и по-продължителен инфлационен натиск. Именно това може да се окаже истинската цена на AI революцията.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.