Снимка: iStock

Фондовете, които обещават двуцифрена доходност, винаги привличат вниманието на инвеститорите. Особено в период, когато банковите депозити носят ограничена възвръщаемост, а облигациите вече не изглеждат толкова привлекателни, едно ETF с месечни разпределения и доходност от над 20% изглежда почти като мечта. Именно такъв е Simplify Volatility Premium ETF (SVOL), който през последните години се превърна в любимец на много инвеститори, търсещи пасивен доход. Но зад впечатляващата доходност се крие стратегия, която далеч не е толкова проста, колкото изглежда.

Най-голямата грешка, която могат да направят инвеститорите, е да възприемат този фонд като класически дивидентен ETF. SVOL не генерира доходност от дивиденти, корпоративни печалби или облигационни купони. Основният източник на приходите му е късата позиция във фючърси върху индекса VIX – популярния измерител на очакваната пазарна волатилност. На практика фондът продава застраховка на пазара. Докато всичко е спокойно, той събира премии. Но когато настъпи сериозен стрес, именно продавачът на застраховката плаща най-голямата цена.

Точно тук се крие и най-големият риск. При нормална пазарна среда VIX фючърсите обикновено се търгуват в състояние, известно като contango – бъдещите контракти са по-скъпи от текущите. Това работи в полза на стратегията на SVOL. Но при внезапна пазарна паника кривата може да премине в backwardation, когато краткосрочните контракти поскъпват рязко. Тогава механизмът, който доскоро носеше стабилен доход, започва да работи в обратната посока и потенциалните загуби могат да нараснат много бързо.

Високата доходност също не е толкова стабилна, колкото изглежда. През първите месеци на 2026 г. месечните разпределения вече бяха намалени от 0.30 долара на 0.28 долара на акция – спад от около 6.7%. Това само по себе си не е драматично, но показва, че дори при относително спокойна среда фондът вече изпитва натиск върху способността си да поддържа сегашното ниво на изплащания.

Още по-важен е въпросът какво всъщност представлява изплащаната доходност. Част от нея може да бъде класифицирана като return of capital – връщане на собствения капитал на инвеститорите, а не печалба, генерирана от фонда. Това не означава непременно, че фондът е "лош", но означава, че високата доходност невинаги идва от реално създадена стойност. Част от изплатените средства могат просто да бъдат собствените пари на инвеститорите, върнати под формата на разпределение.

Институционалните инвеститори също изглежда започват да стават по-предпазливи. AE Wealth Management е намалил експозицията си към фонда с близо 46%, а някои анализатори предупреждават, че при сериозен пазарен срив потенциалният спад на SVOL може да достигне около 50%. Това не е типичният риск, който повечето инвеститори свързват с ETF, предназначен за доходност.

Любопитното е, че съществуват алтернативи, които предлагат месечни разпределения без директна експозиция към къси позиции във VIX. Фондове като JEPI или XYLD използват стратегии с покрити кол опции върху акции. Доходността им е по-ниска, но рискът е значително по-прозрачен. Инвеститорът заменя част от потенциалната доходност срещу по-малък риск от внезапни загуби при скок на волатилността.

Тук се крие и по-големият урок. През последните години на пазара се появиха десетки ETF-и с впечатляващи доходности, но инвеститорите все по-често се концентрират върху цифрата в графата „yield“, без да си зададат един прост въпрос – откъде всъщност идват тези пари?

Няма безплатен обяд на капиталовите пазари. Ако един фонд изплаща 20% годишно, това почти винаги означава, че някой поема значителен риск. В случая със SVOL този риск не е свързан с корпоративни печалби или икономически цикъл, а със самата природа на пазарната волатилност. Докато страхът остава нисък, стратегията може да изглежда почти безупречна. Но историята показва, че VIX е способен да се удвои или утрои само за няколко дни при сериозен пазарен шок.

Именно затова инвеститорите не трябва да разглеждат SVOL като обикновен доходен ETF. Това е по-скоро стратегия за продажба на застраховка срещу пазарни сътресения. Докато бурята не идва, премиите изглеждат привлекателни. Истинският тест обаче настъпва тогава, когато спокойствието на пазара внезапно бъде заменено от паника.

В крайна сметка въпросът не е дали доходност от 20% е възможна. Въпросът е каква цена плаща инвеститорът, за да я получи. Именно това е рискът, който често остава скрит зад рекламните материали и високите проценти. И както често се случва на финансовите пазари, най-големите рискове обикновено не са тези, които виждаме ясно, а онези, които изглеждат прекалено добри, за да бъдат поставяни под съмнение.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари!