Снимка: iStock

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт предупреди, че прекомерното отслабване на японската йена вече не е проблем единствено за Япония, а представлява риск за валутната и икономическата стабилност в целия азиатски регион.

Според него ниската стойност на йената допринася за високата инфлация в Япония, като оскъпява вноса на петрол, природен газ, храни и други основни суровини. Допълнителното обезценяване може да предизвика сходни движения при други азиатски валути и да постави началото на конкурентно понижаване на обменните курсове.

Бесънт подчерта, че стабилната йена е важна не само за Япония, но и за Съединените щати и останалата част от Азия. Вашингтон е в постоянен контакт с Токио и е готов да продължи подкрепата си, ако нестабилността на валутните пазари се засили.

Изявлението дойде няколко дни след съвместната намеса на САЩ и Япония в подкрепа на японската валута. Преди интервенцията йената беше спаднала до най-ниското си равнище спрямо долара от четири десетилетия, което увеличи опасенията за цените на вносните стоки и за финансовата стабилност на страната.

На 23 юли курсът се доближи до 164 йени за долар – най-слабата стойност от 1986 г. След координираните операции валутата поскъпна рязко, но възстановяването се забави във вторник и курсът остана около 157,5 йени за долар.

Това показва, че директните покупки могат да ограничат спекулативните движения и да предизвикат бързо закриване на позиции срещу йената. Те обаче не са достатъчни, за да променят трайно посоката на валутата, ако основните икономически фактори останат неблагоприятни.

Бесънт призна, че интервенциите могат да изпращат силни сигнали към пазарите, но подчерта, че устойчивата промяна трябва да дойде от икономическата и паричната политика. Според него действията на централните банки и правителствата са тези, които в крайна сметка определят дългосрочното движение на валутите.

Един от основните проблеми пред йената е голямата разлика между лихвените проценти в Япония и останалите развити икономики. Японската централна банка повиши основната си лихва до 1%, но тя остава значително под равнището в САЩ.

Тази разлика насърчава инвеститорите да заемат евтини йени и да влагат средствата в по-високодоходни активи, деноминирани в долари и други валути. Подобни сделки създават продължителен натиск за продажба на йената, който трудно може да бъде неутрализиран само с периодични интервенции.

Слабата валута има смесен ефект върху японската икономика. Тя увеличава стойността на приходите, които големите износители получават в чужбина, и подобрява конкурентоспособността на японските стоки. В същото време оскъпява енергията, храните и суровините, от които страната е силно зависима.

Бесънт посочи именно прехвърлянето на слабия курс върху цените като част от инфлационния проблем на Япония. Когато компаниите плащат повече за вносни материали и енергия, те постепенно прехвърлят разходите към домакинствата чрез по-високи крайни цени.

Продължителното обезценяване може да има последствия и извън страната. Според американския финансов министър други азиатски валути могат да последват йената надолу, ако японските стоки получат прекалено голямо ценово предимство на международните пазари.

Правителствата в региона могат да бъдат поставени под натиск да допуснат отслабване на собствените си валути, за да защитят износа си. Това би създало риск от конкурентно обезценяване, при което държавите се опитват да подобрят търговската си позиция чрез по-нисък обменен курс.

Подобна динамика може да увеличи нестабилността на финансовите пазари и да засили инфлацията в държавите, които зависят от вносни енергийни ресурси и храни. Бесънт отбеляза, че южнокорейската вона вече показва прекомерни колебания, докато китайският юан според много участници на пазара остава подценен.

Съединените щати имат пряк интерес да предотвратят подобно развитие. Силното обезценяване на азиатските валути може да направи стоките от региона по-евтини на американския пазар и да увеличи търговския дисбаланс.

Нестабилността може също да се прехвърли към облигационните пазари. Япония е сред най-големите притежатели на американски държавни ценни книжа и може да продава част от тях, когато се нуждае от долари за подкрепа на йената.

Бесънт не заяви директно дали САЩ ще участват в нова валутна интервенция. Той обаче потвърди, че Вашингтон е в близък контакт с японските власти и е готов да направи необходимото, стига действията да подкрепят американската икономика, данъкоплатците и световната финансова стабилност.

Американският финансов министър изрази увереност, че японското правителство ще последва валутната намеса с подходящи икономически мерки. Той посочи стремежа към по-голяма бюджетна дисциплина и постигане на първичен бюджетен излишък като важни стъпки за възстановяване на доверието.

По отношение на Японската централна банка Бесънт отказа да заяви дали тя задължително трябва да повиши лихвите. Той подчерта, че не желае предварително да определя решенията на институцията, но изрази доверие в управителя Кадзуо Уеда.

Според него валутната интервенция трябва да бъде последвана от реални политически действия. Това може да включва по-строга парична политика, ограничаване на бюджетните дефицити или други мерки, които да направят японските активи по-привлекателни.

Бесънт коментира и снимката на свой бележник от правителствено заседание, на която покупката на японска йена беше записана като предстояща задача. Той намекна, че бележката е била оставена видима умишлено, за да изпрати сигнал към журналистите и валутните пазари.

Подобен жест се вписва в по-широката стратегия на САЩ и Япония. Освен чрез реални покупки на йени властите се опитват да повлияят на очакванията на инвеститорите и да увеличат риска за всеки, който продължава да залага на по-нататъшно обезценяване.

По време на интервенцията в петък американската страна вероятно е използвала част от резервите си в евро, за да купи йени. Бесънт потвърди, че е имало близка координация с европейски централни банки и финансови министри.

Той определи операцията като преразпределение на валутните резерви, а не като действие срещу еврото. Според него европейската валута се намира много по-близо до равновесната си стойност, докато йената остава значително подценена.

Ключовият въпрос е дали японската икономическа политика ще подкрепи интервенцията достатъчно бързо. Ако лихвената разлика със САЩ остане голяма, инвеститорите могат постепенно да възстановят позициите си срещу йената.

Това би принудило Япония и нейните партньори да избират между нови мащабни покупки на валутата и по-съществени промени в паричната политика. Продължителните интервенции могат да бъдат скъпи и да намалят валутните резерви, без да гарантират траен резултат.

Съвместните действия със САЩ значително повишават способността на Токио да предизвиква краткосрочни движения. Подкрепата от Вашингтон изпраща и политически сигнал, че прекомерната слабост на йената вече се разглежда като международен, а не само като японски проблем.

За пазарите следващият важен тест ще бъде дали курсът ще остане под равнищата, достигнати преди намесата. Ново отслабване към 160–164 йени за долар вероятно ще увеличи очакванията за допълнителни действия.

Устойчивото поскъпване обаче ще изисква повече от покупки на валутния пазар. То ще зависи от лихвените решения на Японската централна банка, бюджетната политика на правителството и способността на страната да ограничи инфлационния натиск от скъпия внос.

Предупреждението на Бесънт показва, че Съединените щати са готови да участват в стабилизирането на йената. Същевременно той ясно даде да се разбере, че валутните операции могат само да спечелят време – трайният обрат трябва да бъде подкрепен от промяна в икономическата политика.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.