Снимка: iStock

Цената на златото остана почти без промяна, докато инвеститорите следят преговорите около Ормузкия проток и възможното им отражение върху петрола, инфлацията и бъдещите решения на Федералния резерв на САЩ.

Благородният метал се търгуваше около 4050 долара за тройунция, след като приключи предходната сесия с повишение от 0,2%. Ограниченото движение показва, че пазарът все още не е готов да заеме ясна посока, тъй като дипломатическите сигнали от Вашингтон и Техеран остават противоречиви.

САЩ и Иран дадоха индикации, че усилията за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток продължават. Подновяването на движението през ключовия морски маршрут би увеличило предлагането на петрол и други суровини и би намалило натиска върху енергийните цени.

Петролът се стабилизира, след като поевтиня рязко в понеделник. Перспективата за по-ниски енергийни разходи може да ограничи инфлацията и да намали необходимостта Федералният резерв да повишава допълнително основния лихвен процент.

Подобно развитие би било положително за златото. Благородният метал не носи лихва и обикновено се представя по-слабо, когато доходността по облигациите и реалните лихвени проценти се повишават. При очаквания за по-ниски лихви разходът от държането на злато намалява и активът става по-привлекателен спрямо държавните ценни книжа и депозитите.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп определи последното предложение за разговори като „последен шанс“ за Техеран. Той настоява за пълно отваряне на Ормузкия проток, през който преминава значителна част от световната търговия с петрол и втечнен природен газ.

Иран отрече да води преки преговори със САЩ, но потвърди напредък в разговорите с Оман за осигуряване на преминаването на повече кораби. Все още не е ясно дали обсъжданият временен маршрут ще доведе до цялостно нормализиране на движението или само до ограничено пропускане на избрани плавателни съдове.

Несигурността около тези разговори задържа цената на златото в тесен диапазон. При реално споразумение петролът може да продължи да поевтинява, а страховете от ново ускоряване на инфлацията да намалеят. Това би подкрепило очакванията за по-мека парична политика и по-слаб долар – две обстоятелства, които обичайно са благоприятни за благородния метал.

От друга страна, намаляването на геополитическото напрежение може временно да отслаби търсенето на злато като защитен актив. Част от инвеститорите купуват метала именно като защита срещу войни, политическа нестабилност и прекъсвания на световната търговия.

Така евентуалното приключване на конфликта може да има противоположни последици. По-ниският геополитически риск би намалил непосредственото търсене на сигурност, но по-ниските цени на енергията, отслабването на инфлацията и възможният спад на реалните лихви биха могли да върнат интереса към златото на по-късен етап.

Председателят на Федералната резервна банка на Ню Йорк Джон Уилямс заяви, че лихвените проценти в момента са добре позиционирани, а инфлацията би трябвало да се забави през втората половина на годината.

Федералният резерв запази миналата седмица основната лихва в диапазона между 3,5% и 3,75%. Трима представители се противопоставиха на решението и подкрепиха повишение с четвърт процентен пункт, което показва наличието на сериозни разногласия в централната банка.

Високите енергийни разходи остават един от основните аргументи в полза на по-строга политика. Ако цената на петрола отново се повиши, транспортните, производствените и потребителските разходи могат да ускорят инфлацията и да принудят централната банка да задържи лихвите високи за по-дълго.

Анализаторите на Citi Research очакват златото да се движи без ясна посока или дори да поевтинее през следващия месец. Впоследствие те предвиждат възстановяване до 4500 долара за тройунция през четвъртото тримесечие.

Основният им сценарий предвижда прекратяване на конфликта между САЩ и Иран и нормализиране на движението през Ормузкия проток. Това би могло да доведе до по-ниски реални лихвени проценти, отслабване на долара и възстановяване на инвеститорското търсене на злато.

Според прогнозата подобно движение може да започне между септември и декември, но е силно зависимо от действителното приключване на военните действия. Ако дипломатическите усилия се провалят, енергийните цени могат отново да се повишат, което ще усложни перспективите пред метала.

Златото е поевтиняло с повече от една пета от началото на войната между САЩ и Иран преди над пет месеца. Това развитие се различава от обичайното поведение на актива при геополитически кризи.

Причината е, че войната доведе до значително поскъпване на петрола и засили инфлационния натиск. Пазарите започнаха да очакват, че Федералният резерв ще запази високи лихви или ще предприеме допълнително затягане на паричната политика.

Високите реални лихви увеличават привлекателността на облигациите и другите лихвоносни активи спрямо златото. Поради това инфлационният ефект от конфликта се оказа по-силен от търсенето на метала като убежище.

Спот цената на златото остана почти без промяна при 4052,81 долара за тройунция в ранната търговия в Сингапур. Среброто поевтиня с 0,1% до 58,11 долара, докато платината и паладият също отчетоха леки понижения.

Индексът, следящ представянето на долара спрямо кошница от основни валути, остана стабилен, след като приключи предходната сесия с минимален спад. Движението на американската валута ще остане важен фактор за златото, тъй като по-слабият долар прави метала по-достъпен за купувачите извън САЩ.

Краткосрочното движение на златото ще зависи от новините около Ормузкия проток, цената на петрола и сигналите от Федералния резерв. При ясно дипломатическо споразумение металът може първоначално да остане под натиск заради намаляващото търсене на защитни активи.

В по-дългосрочен план обаче нормализирането на енергийните доставки може да забави инфлацията и да позволи по-ниски лихви. Именно този сценарий стои зад прогнозата на Citi Research за възможно поскъпване на златото до 4500 долара за тройунция през последните месеци на годината.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.