Снимка: iStock

AstraZeneca обмисля възможно обединение с американския фармацевтичен гигант Bristol-Myers Squibb – сделка, която би създала компания с обща пазарна стойност от около 400 млрд. долара. Подобна трансакция би била сред най-големите в историята на фармацевтичния сектор, но стратегическата ѝ логика остава неясна, а осъществяването ѝ би изисквало преодоляване на сериозни финансови, регулаторни и политически препятствия.

Двете компании са водили разговори за възможно обединение през последните месеци, но засега няма потвърждение, че преговорите продължават или че е постигнато конкретно споразумение. И AstraZeneca, и Bristol-Myers Squibb разполагат със силни подразделения в онкологията и сърдечносъдовите заболявания, което на пръв поглед създава възможности за разширяване на продуктовото портфолио и научноизследователската дейност.

Разликата в размера на двете дружества обаче ясно поставя AstraZeneca в ролята на потенциален купувач. Британската компания има пазарна стойност от около 264 млрд. долара, докато Bristol-Myers Squibb се оценява на приблизително 133 млрд. долара. Най-очевидният вариант би бил AstraZeneca да придобие американския си конкурент чрез комбинация от пари и новоиздадени акции, като предложи и обичайната премия над текущата борсова цена.

Основният въпрос е каква би била реалната полза за акционерите на AstraZeneca. Компанията наскоро публикува силни резултати, разполага с обещаваща линия от лекарства в процес на разработка и продължава да се движи към целта си за 80 млрд. долара годишни приходи. Bristol-Myers Squibb, от друга страна, е изправена пред изтичане на патентната защита на някои от най-важните си лекарства.

Това означава, че AstraZeneca би придобила значителен мащаб, но заедно с него и бизнес, който трябва да замени част от приходите си през следващите години. Именно поради тази причина част от анализаторите поставят под въпрос стратегическата логика на евентуалното обединение.

Едно от най-очевидните предимства би било увеличаването на средствата и капацитета за научноизследователска и развойна дейност. По-голямата компания би могла да финансира повече клинични изпитвания, да поема по-големи рискове и да развива едновременно повече потенциални лекарства.

Във фармацевтичната индустрия обаче по-големият размер не води автоматично до по-висока производителност. Историята на сектора е изпълнена с големи сливания, които създават значителни икономии от разходи, но не успяват да увеличат броя на успешните нови лекарства.

Научните открития трудно могат да бъдат ускорени само чрез мащаб. Обединяването на изследователски екипи понякога води до съкращения, промени в приоритетите и загуба на специалисти. При прекалено сложни организации вземането на решения може да се забави, а обещаващи проекти да бъдат прекратени поради вътрешна конкуренция за ресурси.

Bristol-Myers Squibb изглежда сравнително евтина спрямо AstraZeneca. Американската компания се търгува при съотношение от около десет пъти очакваната печалба, докато оценката на AstraZeneca е приблизително 15 пъти. По-ниската оценка обаче отразява по-сериозните предизвикателства пред американското дружество, включително предстоящото изтичане на патенти и необходимостта от създаване на нови източници на растеж.

Придобиването може да предложи възможности за съкращаване на припокриващи се разходи в администрацията, продажбите, производството и разработването на лекарства. Част от тези бъдещи икономии обаче почти сигурно ще бъдат предварително платени на акционерите на Bristol-Myers Squibb чрез премията по придобиването.

AstraZeneca не е известна като компания, която изгражда растежа си основно чрез агресивно намаляване на разходите. Нейната репутация се основава в по-голяма степен на инвестиции в нови лекарства, партньорства и разширяване на продуктовото портфолио. Промяна към модел, фокусиран върху мащабни съкращения, може да предизвика несигурност сред служителите и инвеститорите.

Първоначалната реакция на пазара показва именно подобни опасения. Акциите на AstraZeneca поевтиняха с до 7,8%, след като се появи информация за потенциалните разговори. Спадът подсказва, че инвеститорите засега виждат повече ползи за акционерите на Bristol-Myers Squibb, отколкото за собствениците на британската компания.

Освен стратегическата логика сериозен проблем ще бъде и начинът, по който евентуалната сделка ще бъде структурирана. AstraZeneca наскоро промени формата на американското си борсово присъствие и вече разполага с обикновени акции, търгувани в Ню Йорк, вместо само с американски депозитарни разписки.

Това би позволило на компанията да предложи на акционерите на Bristol-Myers Squibb акции, търгувани на американския пазар, заедно с определено парично плащане. При този вариант AstraZeneca би останала британска компания, основното ѝ борсово присъствие ще продължи да бъде в Лондон, а дружеството вероятно ще запази мястото си във водещия британски борсов индекс.

Подобна структура би била приемлива за британските власти, тъй като страната ще запази една от най-големите си публични компании. Не е ясно обаче дали американските акционери и политици ще приемат голям местен фармацевтичен производител да бъде погълнат от британска група.

Алтернативният вариант би бил обединената компания да бъде установена в САЩ. Акционерите на AstraZeneca могат да заменят книжата си за акции в ново, разширено американско дружество, докато собствениците на Bristol-Myers Squibb получат по-голям от пропорционалния дял и допълнително парично плащане.

Така AstraZeneca на практика би преместила центъра си на тежест към Съединените щати. Подобно развитие би предизвикало силна тревога във Великобритания, тъй като страната може да загуби една от най-ценните си компании и важна част от научната и фармацевтичната си промишленост.

Движението на AstraZeneca към американския пазар обаче вече се развива постепенно. Съединените щати са най-големият и най-печеливш пазар за лекарства в света, а американските инвеститори обикновено дават по-високи оценки на фармацевтичните и биотехнологичните компании.

Евентуална сделка с Bristol-Myers Squibb може да ускори този процес, но ще трябва да удовлетвори инвеститори, регулатори и политически представители от двете страни на Атлантическия океан. Това ще бъде трудно, особено предвид огромния размер на обединената компания.

Регулаторните органи вероятно ще разгледат внимателно припокриването между лекарствата на двете дружества. Сериозен интерес ще има към онкологията, където и AstraZeneca, и Bristol-Myers Squibb притежават водещи продукти и разработки.

Възможно е регулаторите да поискат продажба на отделни лекарства или цели подразделения, за да одобрят трансакцията. Подобни условия биха намалили очакваните ползи и биха усложнили допълнително интеграцията.

Главният изпълнителен директор на AstraZeneca Паскал Сорио вече е доказвал, че е готов да предприема неочаквани и противоречиви решения. През 2014 г. той успешно защити компанията от нежеланото предложение за придобиване от Pfizer. Акционерите, които тогава подкрепиха ръководството, впоследствие получиха значителна възвръщаемост.

Инвеститорите първоначално реагираха предпазливо и на партньорството с Daiichi Sankyo през 2019 г., за което AstraZeneca набра нов капитал. Сделката обаче укрепи присъствието на компанията при съвременните лекарства срещу рак.

Подобни съмнения имаше и около придобиването на Alexion Pharmaceuticals през 2020 г. AstraZeneca успя да преодолее първоначалния натиск и да разшири бизнеса си в областта на редките заболявания.

Тези решения създадоха значително доверие към Сорио. Компанията влиза в евентуални преговори от позиция на сила, с добри финансови резултати и подкрепа от голяма част от инвеститорите.

Сделка с Bristol-Myers Squibb обаче би била в съвсем различен мащаб. Тя може да промени не само структурата на AstraZeneca, но и националната принадлежност, борсовото присъствие и стратегическото направление на цялата група.

Ако обединението бъде осъществено успешно, AstraZeneca може да се превърне в още по-мощен световен фармацевтичен лидер с огромен бюджет за разработване на лекарства. Ако обаче компанията плати прекалено висока цена, не успее да постигне очакваните икономии или се сблъска с регулаторни ограничения, сделката може да унищожи значителна стойност за акционерите.

Затова потенциалното обединение за около 400 млрд. долара ще бъде най-голямото изпитание за ръководството на AstraZeneca от повече от десетилетие. Досегашните смели решения на Паскал Сорио до голяма степен се оправдаха, но при подобна трансакция той би поставил натрупаното доверие и собствената си репутация на изключително сериозен риск.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.