Снимка: iStock

Парите в брой често се възприемат като най-сигурното място за съхранение на капитал, особено в периоди на силни колебания на фондовите пазари, икономическа несигурност и геополитическо напрежение. Според милиардера и основател на Bridgewater Associates Рей Далио обаче именно тази привидна сигурност може да се превърне в сериозен дългосрочен риск за спестителите.

Далио определя парите в брой като една от най-лошите инвестиции за продължителен период, тъй като инфлацията постепенно намалява тяхната покупателна способност. Той включва в това определение не само физическите банкноти, съхранявани у дома, но и средствата по спестовни сметки, краткосрочни депозити и фондове на паричния пазар.

Основният проблем не е, че номиналната стойност на парите намалява. Сто хиляди долара остават сто хиляди долара и след няколко години. Проблемът е, че с тази сума могат да бъдат закупени все по-малко стоки, услуги и активи.

По думите на Далио хората смятат, че парите в брой са безопасни, защото стойността им не се променя ежедневно като цените на акциите, облигациите или суровините. Тази стабилност обаче е само видима. Инфлацията работи постепенно и почти незабележимо, но с течение на времето може да унищожи значителна част от реалната стойност на спестяванията.

При годишна инфлация от 3,5% покупателната способност на парите намалява с приблизително една трета за десет години. При по-дълъг период ефектът става още по-сериозен, тъй като загубата се натрупва върху вече обезценената стойност.

Това означава, че инвеститорът може да не отчита номинална загуба, но въпреки това да става по-беден в реално изражение. Ако цените на жилищата, храните, енергията и услугите растат по-бързо от доходността по спестяванията, реалното богатство на притежателя на парите постепенно намалява.

Лихвените сметки и депозитите могат да компенсират част от тази загуба, но според Далио те рядко осигуряват достатъчна защита. Ако инфлацията е около 3,5%–4%, а спестовната сметка носи сходна доходност, на пръв поглед вложителят запазва покупателната си способност.

След облагането на лихвения доход с данъци обаче реалната възвръщаемост може отново да стане отрицателна. Инвеститорът плаща данък върху номиналния доход, въпреки че в действителност може да не е увеличил покупателната си способност.

Далио посочва, че именно поради това краткосрочните лихвоносни инструменти могат да осигурят спокойствие, но не непременно реален растеж на капитала. В дългосрочен период доходността им често остава недостатъчна, за да изпревари едновременно инфлацията и данъците.

Историческите данни показват колко силно може да бъде обезценяването. Покупателната способност на сто долара днес е сравнима с тази на малка част от същата сума преди няколко десетилетия. Това не означава, че инфлацията се движи равномерно всяка година, но дългосрочната посока е ясна – парите постепенно губят стойност.

Предупреждението на Далио не означава, че всички спестявания трябва незабавно да бъдат инвестирани в рискови активи. Парите в брой изпълняват важни функции и остават необходима част от личните финанси.

Ликвидният резерв е особено важен при непредвидени разходи, загуба на работа, медицински проблеми или необходимост от бърза покупка. Инвеститор без достатъчно свободни средства може да бъде принуден да продава акции, облигации или имоти в неблагоприятен момент.

Затова проблемът не е самото държане на пари, а прекомерно големият им дял в портфейла за прекалено дълъг период. Средствата, предназначени за разходи през следващите месеци или за авариен резерв, трябва да останат леснодостъпни. Капиталът с дългосрочен хоризонт обаче обикновено има нужда от активи, които могат да увеличават стойността си заедно с икономиката и ценовото равнище.

Далио от години подчертава ролята на златото като средство за диверсификация. Благородният метал не носи лихва или дивидент, но предлагането му не може да бъде увеличавано с решения на централните банки. Именно това го прави привлекателен в периоди на висока инфлация, големи бюджетни дефицити и намаляващо доверие във валутите.

Златото обаче също не е безрисково. Цената му може да се понижава в продължение на години, а доходността му зависи до голяма степен от лихвените проценти, стойността на долара и търсенето от централните банки и инвеститорите. Затова то по-скоро изпълнява ролята на защита и допълнение към портфейла, отколкото на пълен заместител на всички останали активи.

Недвижимите имоти също могат да предложат защита срещу инфлацията. Стойността на земята, строителните материали и труда обикновено нараства с общото ценово равнище. Наемите също могат да бъдат увеличавани, което позволява на собствениците да получават доход, приспособяващ се към инфлацията.

Тази защита обаче идва с разходи. Имотите изискват значителен първоначален капитал, поддръжка, данъци и управление. Те са и по-слабо ликвидни, тъй като продажбата може да отнеме месеци и да изисква намаляване на цената.

Акциите на качествени компании остават друг основен начин за дългосрочно запазване и увеличаване на покупателната способност. Компаниите могат да повишават цените, да увеличават приходите си и да инвестират печалбите в разширяване на бизнеса. Това позволява стойността им да расте заедно с икономиката.

В краткосрочен период обаче акциите могат да претърпят сериозни спадове. Инвеститорът, който ще се нуждае от средствата след няколко месеца, не може да разчита, че пазарът непременно ще бъде по-висок точно в този момент.

Поради тази причина правилният избор не е между пари в брой и инвестиции, а между различни количества ликвидност и риск. Размерът на паричния резерв трябва да зависи от доходите, постоянните разходи, задълженията, инвестиционния хоризонт и способността на инвеститора да понесе загуби.

Човек с нестабилни доходи, голям кредит или предстоящ значителен разход има нужда от по-голям резерв. Инвеститор с дълъг хоризонт, стабилен доход и ограничени задължения може да държи по-малка част от капитала си в пари.

Самият източник на средствата също е важен. Пари, които ще бъдат използвани за покупка на жилище след една година, не трябва да бъдат изложени на силните колебания на фондовия пазар. Пенсионните спестявания на човек с хоризонт от няколко десетилетия обаче трудно могат да запазят стойността си, ако останат изцяло в краткосрочни сметки.

Далио не твърди, че парите са безполезни. Неговото предупреждение е насочено към убеждението, че липсата на видими колебания означава липса на риск.

Парите в брой защитават инвеститора от краткосрочни пазарни спадове, но го излагат на почти сигурна дългосрочна загуба на покупателна способност. Активите могат да се обезценят рязко за кратко време, но предлагат възможност за реален растеж в продължение на години.

Затова най-важният въпрос не е дали човек трябва да държи пари, а колко пари са му необходими и за какъв период. Ликвидният резерв осигурява свобода и защита, но прекалено големият резерв може постепенно да се превърне в пречка за натрупването на богатство.

Парите са подходящи за сигурност днес. За запазване на стойността през следващите десетилетия обаче инвеститорите обикновено се нуждаят от по-широко разпределение между различни активи.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.