Когато стане дума за Уорън Бъфет, разговорът почти винаги се върти около Berkshire Hathaway, рекордната доходност, стойностното инвестиране или десетките милиарди долари, които е натрупал през последните шест десетилетия. Много по-рядко обаче се говори за философията му като родител. А именно тя вероятно разкрива една от най-интересните страни на човека, когото мнозина определят като най-великия инвеститор на всички времена.

Нов материал на Moneywise припомня един любопитен факт – нито едно от трите деца на Уорън Бъфет не завършва университет. Дъщеря му Сузи е само на три кредита от дипломата си, когато решава да прекъсне обучението си. Синовете му Хауърд и Питър също напускат колежа, без да се дипломират. Самият Бъфет години по-късно се шегува: „Ако съберете всички техни кредити, ще получите една диплома.“

Тази история звучи почти невероятно. Един от най-богатите хора в света, човекът, който постоянно говори за знанието, дисциплината и ученето, не само не настоява децата му да завършат престижни университети, но и никога не ги принуждава да следват определен професионален път. Това не означава, че Бъфет подценява образованието. Напротив. Разликата е, че според него дипломата никога не трябва да бъде цел сама по себе си.

Именно тук се появява първият важен урок. В съвременния свят все повече родители приемат университета като задължителна спирка по пътя към успеха. Логиката изглежда проста – добра диплома, добра работа, висока заплата и сигурна кариера. Бъфет обаче очевидно мисли по различен начин. За него много по-важен е въпросът дали човек ще намери работа, която съответства на неговите способности, любопитство и характер. Затова и никога не казва на децата си какво трябва да работят. Вместо това им оставя свободата сами да открият своя път.

Резултатът е любопитен. Тримата му наследници избират напълно различни посоки. Сузи посвещава живота си на благотворителност и образователни каузи. Хауърд става фермер, природозащитник и филантроп, работещ по проекти, свързани със земеделието и продоволствената сигурност. Питър избира музиката, превръща се в носител на награда „Еми“ и изгражда успешна кариера като композитор. Общото между тях не е професията, а фактът, че всеки е намерил собствена мотивация, вместо да живее в сянката на фамилното богатство.

Тази философия се пренася и върху начина, по който Бъфет гледа на наследството. Неговата най-известна мисъл по темата вероятно е: „Дайте на децата си достатъчно, за да могат да направят всичко, но не толкова, че да не правят нищо.“ Именно тази идея обяснява защо той многократно е заявявал, че няма намерение да остави по-голямата част от състоянието си на своите наследници. Вместо това планира над 99% от богатството му да бъде насочено към благотворителни каузи.

Това решение често предизвиква недоумение. Защо човек с богатство за над 100 млрд. долара не иска да осигури финансово бъдещето на собствените си деца? Отговорът на Бъфет всъщност е много по-дълбок от обикновеното желание да дарява средства. Според него прекалено голямото наследство може да се превърне в тежест, защото премахва необходимостта човек да се развива, да поема рискове и да изгражда собствена идентичност.

Може би най-яркият пример за тази философия е историята на най-малкия му син Питър. На 19-годишна възраст той получава наследство на стойност около 90 000 долара под формата на акции на Berkshire Hathaway. Вместо да ги задържи, той ги продава, напуска университета и използва парите, за да си купи звукозаписна техника и... време. Време да се занимава с музика, без да бъде принуден веднага да търси високоплатена работа. Ако беше запазил тези акции до днес, стойността им би достигнала приблизително 500 млн. долара. Въпреки това Питър Бъфет многократно заявява, че не съжалява за решението си. Според него именно необходимостта сам да изгради кариерата си го е превърнала в човека, който е днес.

Тази история съдържа още един важен урок за инвеститорите. Финансовият успех не се измерва единствено с размера на богатството. Ако човек разполага с огромен капитал, но никога не развие собствените си способности, трудно може да се говори за истинска независимост. В този смисъл Бъфет прави интересно разграничение между това да дадеш на някого възможности и това да му отнемеш необходимостта сам да създава стойност.

Не е случайно, че тази философия съвпада с променящите се нагласи към образованието. Според проучване на Pew Research Center, цитирано в материала, едва около една четвърт от американците вече смятат четиригодишната университетска диплома за „много важна“ или „изключително важна“ предпоставка за добре платена работа. Това не означава, че университетът губи значение. По-скоро показва, че пазарът на труда започва да оценява все повече реалните умения, адаптивността и способността за непрекъснато учене.

Разбира се, подобна философия не е универсална рецепта. Малцина могат да си позволят децата им да експериментират с кариерата, разполагайки с финансовата сигурност на семейство Бъфет. Но идеята зад този подход остава изключително ценна. Родителската подкрепа не винаги означава да премахнеш всички препятствия пред детето си. Понякога означава да му дадеш достатъчно свобода, за да открие собствените си способности.

Може би именно това е най-ценният урок от историята на Уорън Бъфет като родител. През целия си живот той инвестира в компании, които могат да създават стойност в продължение на десетилетия. Изглежда, че е приложил същия принцип и при възпитанието на децата си. Вместо да им осигури лесен живот, се е опитал да инвестира в нещо далеч по-трудно измеримо – способността сами да изграждат своя собствен път.

Иронията е, че човекът, който е натрупал едно от най-големите богатства в историята, вероятно никога не е смятал парите за най-важното наследство. За Бъфет истинският капитал не е банковата сметка, а независимото мислене, любопитството и желанието човек да създаде нещо със собствените си усилия. Именно затова историята на неговите деца вероятно казва много повече за философията му, отколкото поредният отчет на Berkshire Hathaway.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява инвестиционен съвет.