Снимка: iStock

Когато инвеститорите следят американските фондови пазари, вниманието почти винаги е насочено към Федералния резерв, инфлацията, корпоративните печалби или изкуствения интелект. Малцина обаче обръщат внимание на една валутна двойка, която през последните години започна да играе все по-важна роля за движението на глобалните капиталови пазари – USD/JPY, или курсът между американския долар и японската йена. На пръв поглед това изглежда като тема, интересна единствено за валутните трейдъри. В действителност обаче именно японската йена може да се превърне в един от най-големите скрити рискове за технологичните акции и за целия американски пазар.

Причината се крие в един от най-печелившите механизми на световите финансови пазари през последните години – така наречения carry trade. Той звучи сложно, но идеята е сравнително проста. Япония поддържа едни от най-ниските лихвени проценти в света вече повече от две десетилетия. Това позволява на глобалните инвеститори да заемат средства в йени почти безплатно, след което да обменят тези средства в долари и да ги инвестират в по-доходоносни активи – американски акции, корпоративни облигации, технологични компании или други рискови инструменти. Докато йената продължава да отслабва, стратегията носи двойна печалба – както от самата инвестиция, така и от валутния ефект.

Именно този поток от евтин японски капитал се превърна в един от тихите двигатели зад бума на американските акции. Особено големите технологични компании се оказаха естествен получател на тези средства. Когато инвеститорите могат да финансират позиции почти без лихва, те са склонни да поемат значително повече риск, а това увеличава търсенето на активи като Nvidia, Microsoft, Meta или Broadcom. Така една на пръв поглед локална парична политика на Японската централна банка започва да оказва влияние върху оценките на компаниите в Силициевата долина.

Проблемът възниква в момента, в който тази машина започне да работи в обратна посока. Именно това се случи през лятото на 2024 година. След като йената отслабна до около 162 йени за долар, японските власти решиха да се намесят, продавайки долари и купувайки собствената си валута. Малко след това Японската централна банка изненада пазарите с повишение на лихвените проценти, а серия по-слаби икономически данни от САЩ допълнително подкрепи поскъпването на йената. Само за две седмици курсът се промени драматично – от около 162 до 144 йени за долар.

На валутния пазар това е огромно движение. Но още по-големи бяха последствията за акциите. Инвеститорите започнаха масово да затварят carry trade позициите си, връщайки заетите йени. За да направят това, трябваше да продават американски активи. Резултатът беше почти 15% спад на Nasdaq 100 само за няколко седмици. Това беше едно от най-добрите доказателства колко силно могат да бъдат свързани валутните пазари с движението на технологичните акции.

Днес ситуацията започва тревожно да напомня на събитията отпреди две години. Йената отново се движи около 162 за долар – ниво, което исторически често предизвиква тревога в Токио. Японските власти нееднократно са заявявали, че не желаят прекомерно отслабване на националната валута, защото това увеличава цената на вносните суровини и подхранва инфлацията. Ако обезценяването продължи, вероятността от нова валутна интервенция постепенно се увеличава.

Съществува и още една интересна прилика с 2024 година. Един от показателите, които професионалните инвеститори следят внимателно – имплицираната корелация между отделните акции – отново се намира близо до многогодишни минимуми. Това означава, че пазарът е изключително спокоен и инвеститорите не очакват значителни сътресения. Историята обаче показва, че именно подобни периоди на самодоволство често предшестват по-рязко покачване на волатилността.

Разбира се, това не означава, че историята непременно ще се повтори. Днешната ситуация се различава в няколко важни аспекта. Американската икономика остава значително по-устойчива, корпоративните печалби продължават да растат с двуцифрени темпове, а инвестициите в изкуствен интелект осигуряват силна фундаментална подкрепа за технологичния сектор. Освен това еднократна валутна интервенция обикновено има временен ефект. Ако зад нея не стоят по-дълбоки промени в паричната политика, пазарите често сравнително бързо се стабилизират.

Истинският риск би възникнал, ако Японската централна банка предприеме по-сериозна промяна на политиката си. Ново повишение на лихвените проценти, по-рязко затягане на финансовите условия или промени в инвестиционната стратегия на огромните японски пенсионни фондове биха могли да доведат до масово връщане на капитали обратно към Япония. Подобен процес би означавал не просто временна корекция, а структурно намаляване на ликвидността, която през последните години подкрепяше американските пазари.

Това е причината все повече макроинвеститори да следят внимателно японската валута. В свят, в който ликвидността движи оценките почти толкова силно, колкото корпоративните печалби, всяка промяна в глобалните капиталови потоци може да се превърне в катализатор за по-големи движения на борсите. А японската йена е една от най-важните "тръби", през които тази ликвидност достига до световните пазари.

За индивидуалния инвеститор това е още едно напомняне, че днешните пазари са много по-свързани, отколкото изглеждат. Представянето на портфейл, съставен от американски технологични акции, вече не зависи само от отчетите на Nvidia или Microsoft. То може да бъде повлияно и от решенията на централни банкери в Токио, от движението на една валутна двойка или от поведението на японските институционални инвеститори.

Именно това прави съвременните финансови пазари толкова сложни. Големите движения рядко започват там, където всички гледат. Понякога те се зараждат в най-неочакваните места – например на валутния пазар, където една отслабваща йена може постепенно да подготвя почвата за следващата голяма корекция на Уолстрийт.

Дали подобен сценарий ще се реализира през следващите месеци, никой не може да каже със сигурност. Но едно е ясно – инвеститорите, които пренебрегват японската йена, може би пренебрегват един от най-важните макроикономически индикатори за състоянието на глобалната ликвидност. А в ерата на изкуствения интелект именно ликвидността остава горивото, което движи почти всички рискови активи.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови активи.