Снимка: iStock

Повечето хора възприемат инвестирането като процес на търсене на по-висока доходност. Сравняват акции, облигации, недвижими имоти, злато, биткойн или банкови депозити с една единствена цел – да увеличат богатството си. Историята на Аржентина обаче показва, че понякога най-важният въпрос не е как да станем по-богати, а как да не станем по-бедни. Защото когато една валута започне да губи стойността си с ускоряващи се темпове, първата битка вече не е за печалба, а за запазване на покупателната способност.

Данните са шокиращи. От 2013 г. насам аржентинското песо е загубило приблизително 99,66% от стойността си спрямо американския долар. На практика това означава, че ако преди тринадесет години човек е държал спестявания, равностойни на 10 000 долара, но е решил да ги остави в песо, днес тяхната стойност би била около 34 долара. Това не е инвестиционна грешка. Това е почти пълно унищожаване на натрупаното богатство.

Подобни примери често изглеждат далечни за европейците или американците, които живеят в относително стабилна финансова среда. Именно това е една от най-големите психологически грешки. Историята показва, че почти никоя валута не е имунизирана срещу загуба на доверие. В различни периоди от последните сто години подобни процеси преживяват Германия след Първата световна война, Унгария след Втората световна война, Югославия през 90-те години, Зимбабве, Венецуела и множество други държави. Макар причините да са различни – войни, прекомерно печатане на пари, политически кризи или дългови проблеми – резултатът винаги е един и същ. Спестяванията се обезценяват много по-бързо, отколкото хората могат да реагират.

Аржентина е особено интересен случай, защото не става дума за внезапен финансов колапс. Това е процес, който продължава повече от десетилетие. Всяка година високата инфлация постепенно изяжда покупателната способност на населението. Централната банка отпечатва нови пари, бюджетните дефицити се задълбочават, доверието към националната валута намалява, а гражданите започват масово да търсят убежище в долари, недвижими имоти или други реални активи. Получава се класическият порочен кръг – колкото повече хора бягат от валутата, толкова повече тя се обезценява.

Тук се крие една от най-важните инвестиционни поуки. Повечето хора приемат парите в банковата си сметка като нещо сигурно. В действителност парите сами по себе си не са инвестиция. Те са обещание. Стойността им зависи изцяло от доверието към държавата и централната банка, която ги емитира. Докато това доверие е високо, валутата изпълнява отлично своите функции. Но когато доверието започне да ерозира, скоростта на обезценяване може да бъде драматична.

Това обяснява защо най-богатите семейства и институционални инвеститори никога не държат цялото си богатство само в една валута. Те диверсифицират не само между различни активи, но и между различни валутни зони. Американски долар, евро, швейцарски франк, британски паунд, японска йена – всички те играят различна роля в зависимост от глобалния икономически цикъл. В допълнение към това голяма част от капитала се насочва към реални активи като акции, недвижими имоти, инфраструктура, суровини и благородни метали.

Именно тук се появява въпросът, който става все по-актуален през последните години: кой актив е най-добрият защитник на покупателната способност?

Историята не дава еднозначен отговор. Златото в продължение на хилядолетия изпълнява ролята на универсален резерв на стойност. То няма кредитен риск, не зависи от конкретно правителство и не може да бъде "напечатано". Именно затова централните банки по света продължават да увеличават своите златни резерви с най-бързия темп от десетилетия насам.

Акциите също исторически защитават покупателната способност, макар и по различен начин. Компаниите могат да увеличават цените на своите продукти, да разширяват бизнеса си и така да компенсират инфлацията в дългосрочен план. Именно затова широките фондови индекси като S&P 500 в исторически план са изпреварвали инфлацията с голям марж.

Недвижимите имоти също често се разглеждат като защита срещу обезценяването на валутата, особено когато строителните разходи и цените на земята се покачват заедно с общото ценово равнище.

През последното десетилетие към тази група все по-често се добавя и биткойнът. Поддръжниците му го определят като "дигитално злато", защото неговото предлагане е математически ограничено до 21 милиона монети. Критиците посочват високата му волатилност, но дори те признават, че за много инвеститори биткойнът постепенно започва да изпълнява функцията на алтернативен резервен актив, особено в страни с нестабилни национални валути.

Именно това прави примера с Аржентина толкова ценен. Той ни напомня, че инвестирането не започва с избора между Nvidia, Apple или Tesla. То започва с въпроса в какво държим своите спестявания. Защото ако базовият актив, в който измерваме богатството си, губи стойност, всички останали инвестиционни решения стават значително по-маловажни.

Разбира се, Европа и Съединените щати са далеч от подобен сценарий. Доларът остава световната резервна валута, а еврото е втората най-важна международна валута. Но това не означава, че покупателната способност е гарантирана. Последните години показаха, че дори умерената инфлация от 8–10% годишно може да намали реалната стойност на спестяванията много по-бързо, отколкото повечето хора осъзнават. Ако парите стоят в сметка с минимална лихва, реално те губят стойност всяка година.

Затова може би най-важният урок от аржентинската история е философски, а не икономически. Първата задача на всеки инвеститор не е да максимизира доходността. Първата задача е да защити покупателната способност на своя капитал. Едва след това идва търсенето на по-висока възвръщаемост.

Историята на финансовите пазари показва, че богатството не се губи само чрез лоши инвестиции. Понякога то изчезва просто защото хората вярват, че парите в банковата сметка винаги ще запазят стойността си. Аржентина е болезнено напомняне, че това далеч не е гарантирано.

В крайна сметка най-важният въпрос за следващото десетилетие може би няма да бъде коя акция ще донесе най-висока доходност или кой сектор ще се развива най-бързо. Истинският въпрос е много по-фундаментален: кой актив ще успее най-добре да съхрани покупателната способност на нашето богатство в един свят на растящ дълг, геополитическа несигурност и постоянно променяща се парична политика? Именно отговорът на този въпрос вероятно ще определи кои инвеститори ще запазят реалното си богатство през следващите десет години.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови активи.