Снимка: iStock

Последният седмичен анализ на Джуриен Тимър от Fidelity Investment Management представлява едно от най-интересните обобщения на случващото се на глобалните пазари в момента. Вместо да се концентрира върху ежедневните новини, той се опитва да отговори на много по-важния въпрос – как изглежда оптималният портфейл в свят, в който изкуственият интелект доминира заглавията, но същевременно увеличава риска от концентрация, високи оценки и бъдещо разочарование. Именно тази дилема стои в центъра на почти всички разговори, които Тимър провежда през последните седмици с институционални инвеститори в Япония, Южна Корея, Китай, Тайван и Хонконг.

Любопитното е, че независимо дали става дума за американски или азиатски инвеститори, въпросите са едни и същи: „Дали AI не е балон? Как да участваме в него, без да изложим целия си капитал на риск? Какво означава диверсификация след края на класическия модел 60/40?“

Според Тимър най-голямата грешка, която инвеститорите могат да направят днес, е да приемат, че трябва да избират между AI и останалата част от пазара. Неговата теза е точно обратната. Той представя концепцията за своеобразно "decision tree", което разделя пазара на два ясно различими лагера. От едната страна стоят мегакомпаниите и целият AI сектор – безспорните победители през последните две години. От другата страна са равнопретеглените индекси, value компаниите и секторите извън AI, които значително изостанаха. Вместо да избира едната страна, Тимър предлага така наречения "barbell portfolio" – портфейл, който комбинира двата полюса едновременно. Именно тук според него се намира най-добрият баланс между участие в технологичната революция и защита срещу евентуално спукване на AI еуфорията.

Особено интересна е препоръката му към европейските банки. Докато голяма част от инвеститорите продължават да преследват Nvidia, Broadcom или другите AI лидери, Тимър обръща внимание, че именно финансовият сектор в еврозоната предлага една от най-добрите комбинации между ниска оценка и фундаментално подобрение. При форуърдно P/E около 11 европейските банки остават едни от най-евтините сегменти на развитите пазари, като според него могат да служат като естествен хедж срещу риска AI компаниите да не оправдаят изключително високите очаквания, заложени в цените им.

Същевременно той признава, че AI историята далеч не е приключила. Напротив – второто тримесечие вероятно ще покаже нов силен ръст на корпоративните печалби именно благодарение на огромните инвестиции в инфраструктура, центрове за данни и полупроводници. Но тук идва и първото голямо предупреждение. Въпросът вече не е дали AI ще промени света, а дали настоящите оценки вече не дисконтират прекалено голяма част от бъдещия растеж. Именно затова Тимър отбелязва, че дори сравнително ниските P/E коефициенти при полупроводниковите компании могат да бъдат подвеждащи. Исторически секторът винаги е бил силно цикличен. При цикличните компании най-ниските P/E коефициенти често се появяват именно на върха на цикъла, когато печалбите временно са максимални. Това означава, че евтината оценка невинаги е сигнал за подценяване, а понякога предупреждение, че пазарът вече очаква забавяне.

От положителната страна стои фактът, че корпоративните печалби продължават да изненадват приятно. Именно те оправдават до голяма степен сегашната оценка на американския пазар около 22 пъти очакваните печалби. Ако AI действително доведе до продуктивна революция, която повиши ефективността далеч извън технологичния сектор, тогава сегашните оценки могат да се окажат далеч по-устойчиви, отколкото мнозина предполагат. Това би означавало постепенно разширяване на възходящия тренд към индустриалните компании, финансите, здравеопазването и останалите сектори, вместо нова експлозия само при технологичните гиганти.

В същото време Тимър предупреждава, че пазарът подценява един сериозен макроикономически риск – инфлацията. Според него облигационният пазар може би твърде рано е решил, че инфлационната битка е спечелена. Намаляващите цени на петрола и доверието в новия председател на Федералния резерв Кевин Уорш успокоиха инвеститорите, но фундаменталната картина изглежда по-различно. Огромните инвестиции в AI инфраструктура – фабрики, чипове, центрове за данни, електропреносни мрежи – са силно инфлационни в краткосрочен план. Според модела на Taylor Rule реалните лихвени проценти би трябвало дори да се покачват, а не да намаляват. Ако това се окаже вярно, доходността по американските държавни облигации може отново да се насочи към психологическата граница от 5%, което би поставило под натиск високооценените акции.

Друг интересен извод от анализа засяга щатския долар. След дълъг период на слабост Тимър вижда признаци за структурен пробив нагоре. Ако Федералният резерв действително бъде принуден да върне част от пониженията на лихвите от последните години, доларът може да навлезе в нов възходящ цикъл. Подобно развитие би оказало влияние върху развиващите се пазари, суровините и глобалните капиталови потоци.

Особено внимание заслужава и анализът му върху златото. След силното поскъпване през предходната година благородният метал изглежда е загубил ролята си на универсален защитен актив. Тимър отбелязва, че през тази година златото дори се движи в положителна корелация както с акциите, така и с облигациите – поведение, което исторически е нетипично. Според неговите модели обаче настоящото отслабване вероятно е прекомерно. След като глобалният растеж на паричното предлагане М2 се забавя от около 12% до приблизително 7%, част от корекцията е логична. Въпреки това моделите му показват, че златото вече се търгува приблизително с 13% под справедливата стойност, определена от глобалната ликвидност. Липсва непосредствен катализатор за ново рали, но фундаментално активът изглежда все по-интересен за дългосрочните инвеститори.

Подобна логика той прилага и към биткойна. След силното поевтиняване криптовалутата постепенно се приближава до дългосрочната си "power law" подкрепа. Тимър не вижда непосредствен катализатор за нов мощен възходящ тренд, но също така не смята, че фундаменталната история около биткойна е приключила. Просто, както при златото, пазарът все още не е намерил нов двигател на растежа.

Най-важното послание от целия анализ обаче не е свързано нито с AI, нито със златото, нито с биткойна. То е свързано с начина на изграждане на портфейлите. Светът постепенно навлиза в епоха, в която класическото разпределение 60% акции и 40% облигации вече не осигурява същата защита, както през последните десетилетия. Корелациите между активите се променят, инфлацията остава структурен риск, а технологичните революции концентрират все повече капитал в ограничен брой компании. Именно затова според Тимър бъдещите победители няма да бъдат инвеститорите, които просто преследват най-популярната тема на деня, а тези, които успеят да комбинират участие в най-големите структурни тенденции с достатъчно защита срещу неизбежните циклични корекции. В свят, доминиран от изкуствения интелект, най-ценният актив може да се окаже не най-добрият AI модел, а най-добре конструираният портфейл.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.