Снимка: iStock

До преди едва няколко месеца Oracle беше една от най-ярките звезди на AI бума. Компанията се превърна в символ на новата инфраструктурна вълна, а историческият петгодишен договор с OpenAI на стойност над 300 млрд. долара бе възприет като доказателство, че Oracle ще бъде един от големите победители в надпреварата за изкуствен интелект. Днес обаче пазарът започва да задава един много по-труден въпрос – какво се случва, ако най-големият договор в историята на компанията се окаже не конкурентно предимство, а източник на риск?

Това е причината акциите на Oracle да загубят близо 47% от стойността си от началото на юни, достигайки най-ниските си нива за последните 14 месеца. Само в понеделник книжата се понижиха с нови 6.5%, като пазарът реагира както на ескалацията на геополитическото напрежение, така и на нарастващите съмнения около способността на компанията да реализира огромния си AI потенциал.

Историята на Oracle всъщност е отличен пример за това колко бързо могат да се променят очакванията на инвеститорите. Преди година пазарът оценяваше почти всяка новина, свързана с изкуствения интелект, като безусловно положителна. Днес вниманието постепенно се измества от обещанията към изпълнението. Не е достатъчно една компания да подписва рекордни договори – тя трябва да покаже, че може да ги превърне в устойчиви приходи и печалби.

Именно тук започва основният проблем. Oracle разполага с един от най-големите портфейли от бъдещи договорени приходи (Remaining Performance Obligations – RPO) в цялата технологична индустрия, който вече достига рекордните 638 млрд. долара. На теория това осигурява впечатляваща видимост за бъдещите приходи. На практика обаче значителна част от този портфейл е концентрирана около един клиент – OpenAI.

Точно тази концентрация започва да тревожи инвеститорите. OpenAI остава частна компания, която продължава да генерира значителни загуби, докато едновременно инвестира десетки милиарди долари в развитието на най-новите AI модели. Според публикуваната информация Oracle трябва да осигури огромни изчислителни мощности за OpenAI, като изпълнението на договора започва през 2027 г. Въпросът, който все повече анализатори си задават, не е дали подобен договор е впечатляващ, а дали неговото изпълнение ще бъде финансово устойчиво и за двете страни.

Тази несигурност се засилва и от необходимите инвестиции. За да изпълни поетите ангажименти, Oracle планира капиталови разходи до 95 млрд. долара през фискалната 2027 година, след вече реализирани близо 56 млрд. долара година по-рано. Финансирането на тази експанзия ще изисква ново набиране на приблизително 40 млрд. долара чрез дълг и собствен капитал, след като само през последната година компанията вече привлече около 43 млрд. долара нов дълг и още 5 млрд. долара чрез емисия акции.

Това променя начина, по който пазарът гледа на Oracle. Ако преди компанията беше възприемана като един от най-големите печеливши от AI революцията, сега тя все повече прилича на инфраструктурен строител, който трябва предварително да инвестира десетки милиарди долари с надеждата, че бъдещите приходи ще оправдаят тези разходи. Това е класически пример за риск от изпълнение – сценарий, при който добрата стратегия сама по себе си не гарантира успешен резултат.

Интересното е, че оперативните резултати на Oracle всъщност остават силни. Облачният бизнес продължава да расте с впечатляващи темпове, а приходите от Oracle Cloud Infrastructure почти се удвояват на годишна база. Компанията дори прогнозира приблизително 28% ръст на приходите през следващата финансова година, което е едно от най-високите очаквания сред големите технологични компании.

Това създава интересен парадокс. Фундаментите продължават да се подобряват, но оценката на пазара се понижава. Подобни ситуации не са необичайни. Историята на капиталовите пазари показва, че при големи инфраструктурни инвестиции инвеститорите често започват да се тревожат именно в момента, когато компаниите навлизат в най-интензивната фаза на капиталови разходи. В краткосрочен план свободният паричен поток се свива, задлъжнялостта расте, а възвръщаемостта от инвестициите остава обещание за бъдещето.

Още един фактор започва постепенно да влияе върху нагласите към Oracle – променящата се структура на самия AI пазар. До скоро OpenAI изглеждаше почти безспорният лидер в генеративния AI. Днес конкуренцията е значително по-ожесточена. Anthropic вече отчита по-висок темп на растеж на приходите, Google продължава да развива Gemini, Meta инвестира агресивно в отворените модели Llama, а Amazon изгражда собствена AI екосистема чрез AWS. Колкото по-фрагментиран става пазарът, толкова повече намалява зависимостта на индустрията от един единствен играч.

Това означава, че инвеститорите вече не оценяват Oracle само като доставчик на облачна инфраструктура. Те започват да оценяват и кредитния риск, свързан с най-големия ѝ клиент, както и способността на този клиент да изпълнява ангажиментите си години напред. Подобна промяна в мисленето обяснява защо новината за договора с OpenAI вече не предизвиква ентусиазъм, а все по-често поражда въпроси.

Въпреки това не липсват и аргументи в полза на компанията. Именно след силния спад настроенията сред индивидуалните инвеститори в платформата Stocktwits рязко се подобриха, като общият индекс на пазарните нагласи премина към категорията „изключително бичи“, а активността около акциите на Oracle скочи с над 2300%. Това показва, че значителна част от пазара възприема разпродажбата като потенциална възможност, а не като сигнал за структурен проблем.

Истината вероятно е някъде по средата. Oracle остава една от най-добре позиционираните компании в AI инфраструктурата, но инвеститорите вече не са готови да плащат всяка цена само заради думите „изкуствен интелект“. След две години на почти безусловен ентусиазъм пазарът навлиза в нова фаза, в която най-важният въпрос няма да бъде кой подписва най-големите договори, а кой може да ги изпълни ефективно, без да поставя под риск финансовата си стабилност.

Именно това вероятно е най-важният урок от случващото се с Oracle. AI революцията далеч не е приключила, но инвеститорите постепенно започват да разграничават компаниите с обещаващи истории от компаниите, които могат устойчиво да превърнат тези истории в печалби. През следващите години именно тази разлика може да се окаже решаваща за оценките на целия технологичен сектор.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови активи.