Снимка: iStock

Федералният резерв може да се наложи да повиши лихвите в близко бъдеще, ако новите данни покажат, че инфлацията остава трайно над целта от 2%. Това заяви управителят на Фед Кристофър Уолър, който описа паричната политика като намираща се на кръстопът.

Коментарът идва в чувствителен момент за пазарите. Новата ескалация между САЩ и Иран вече тласка цените на петрола нагоре, а това може да добави нов инфлационен натиск върху икономиката.

Уолър посочи, че ще следи особено внимателно предстоящите данни за потребителските цени. Ако базисната инфлация отново се окаже висока, според него Федералният комитет по отворения пазар ще трябва да обсъди по-затегната парична политика.

Основното притеснение не е само енергията. Уолър предупреди, че последните данни показват разширяване на ценовия натиск в икономиката. Това означава, че инфлацията вече не може да се обяснява единствено с по-високи мита, поскъпване на вноса или скок в цените на петрола.

Особено тревожен е секторът на услугите. По думите му близо 70% от категориите в базисните услуги, които съставляват около три четвърти от базисните цени, показват инфлация над 3% както на тримесечна, така и на годишна база.

Това е важен сигнал за Фед, защото инфлацията при услугите обикновено е по-устойчива от движението при енергията и стоките. Ако ценовият натиск там се задържи, централната банка ще има по-малко основание да чака и повече причина да действа.

Уолър призна, че все още има възможен сценарий, при който инфлацията постепенно се връща към целта от 2% при сегашното ниво на лихвите. Но според него също толкова реалистичен е и другият сценарий - новите данни да покажат, че инфлацията остава висока или дори се ускорява.

Точно този втори сценарий би изисквал по-високи лихви. Фед не може просто да чака инфлацията сама да изчезне, ако поредица от данни показва обратното.

Позицията му е важна, защото идва след месеци на все по-високи инфлационни показатели. Уолър подчерта, че ако получи още един силен доклад за инфлацията, ще го приеме като сигнал, а не като шум в данните.

Той направи разграничение с инфлационния скок след пандемията. Сегашната ситуация не е идентична - пазарът на труда не е толкова прегрят, а инфлационните очаквания остават по-добре закотвени. Но именно затова Фед не бива да рискува да изгуби това предимство чрез прекалено бавно действие.

За пазарите посланието е ясно: надеждите за понижение на лихвите стават все по-трудни за защита, ако инфлацията не започне убедително да се охлажда. Вместо това инвеститорите вече трябва да калкулират риск от ново повишение.

Това може да натежи върху акциите, особено върху технологичните компании и другите сектори с високи оценки, които са по-чувствителни към лихвените очаквания. По-високите лихви увеличават алтернативната доходност на облигациите и правят бъдещите печалби на компаниите по-малко ценни днес.

Ситуацията е сложна и заради петрола. Ако напрежението около Ормузкия проток продължи да поддържа високите цени на енергията, Фед ще трябва да прецени дали това е временен шок, или начало на по-широк инфлационен натиск.

Следващите няколко доклада за инфлацията ще бъдат решаващи. Уолър даде да се разбере, че за да бъде убеден, че цените се движат в правилната посока, няма да е достатъчен един слаб месец. Ще са нужни няколко последователни месеца на по-ниски стойности.

Основният извод е, че Фед вече не говори само за задържане на лихвите. Ако базисната инфлация остане гореща, ново повишение може бързо да се върне на масата.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.