Снимка: iStock

Пазарите рядко се променят внезапно. Много по-често те започват да сменят посоката си тихо, почти незабележимо, докато повечето инвеститори все още обсъждат вчерашната тема. Именно така изглеждат и последните седмици на европейските борси. Докато вниманието продължава да бъде концентрирано върху изкуствения интелект, чиповете и рекордните оценки на технологичните гиганти, все повече професионални инвеститори започват да задават друг въпрос: какво следва след AI еуфорията?

Това не означава, че революцията в изкуствения интелект приключва. Напротив. AI вероятно ще остане най-голямата технологична трансформация на десетилетието. Но историята показва, че най-високата доходност рядко остава завинаги концентрирана в една и съща група компании. След всяка голяма инвестиционна тема идва период, в който капиталът започва да търси следващите подценени възможности. Именно тук Европа постепенно започва да влиза в полезрението на институционалните инвеститори.

Последното издание на Barron's Roundtable, в което участват някои от най-уважаваните портфолио мениджъри в света, очертава именно такава промяна. Макар анализаторите да имат различни инвестиционни стилове, една идея се повтаря почти навсякъде: голяма част от AI ентусиазма вече е капитализирана в цените, докато множество качествени компании извън технологичния сектор продължават да се търгуват при оценки, които изглеждат трудно оправдани спрямо фундаментите им.

Хенри Елънбоген отбелязва, че през първата половина на годината почти цялото повишение на индексите е било концентрирано в компаниите, свързани с изграждането на AI инфраструктурата. Според него обаче следващият етап няма да бъде доминиран от производителите на хардуер, а от компаниите, които успеят да използват изкуствения интелект за по-висока производителност, по-ниски разходи и по-дълготрайни конкурентни предимства. Това е съществена промяна. Фокусът постепенно се измества от тези, които продават "лопатите", към тези, които най-ефективно използват новата технология.

Тази идея се подкрепя и от Дейвид Жиру, който предупреждава, че AI капиталовите разходи не могат да растат експоненциално безкрайно. Според него законът на големите числа, ограниченията в балансите и бъдещата конкуренция при специализираните процесори постепенно ще забавят темпа на растеж на инвестициите в инфраструктура. Това не означава край на AI, а нормализиране на цикъла. Именно в подобни моменти пазарите традиционно започват да преоценяват компаниите с устойчив свободен паричен поток, силни баланси и разумни оценки.

И тук Европа изглежда по-интересна, отколкото беше преди година. Докато американският S&P 500 се търгува при исторически високи коефициенти цена/печалба, редица европейски индустриални, банкови, здравни и енергийни компании продължават да се оценяват значително по-консервативно. При много от тях дивидентната доходност остава между 4% и 7%, а съотношенията цена/печалба често са почти два пъти по-ниски от тези на американските технологични лидери.

Особено показателен е фактът, че няколко от участниците в Barron's Roundtable независимо един от друг посочват именно европейски компании като едни от най-интересните идеи за следващите години. Сред тях попадат Schneider Electric, SAP, LVMH, TotalEnergies и други дружества, които съчетават глобален бизнес, стабилни парични потоци и далеч по-умерени оценки спрямо много американски технологични компании. Това подсказва, че институционалният капитал вече започва да гледа отвъд традиционните AI победители.

В основата на тази промяна стои и един чисто математически фактор. Когато една компания вече се търгува при много високи оценки, всяко разочарование в приходите или печалбите може да доведе до значителна корекция. Обратно, при компаниите с по-ниски оценки дори умерено подобрение на фундаментите често води до значително разширяване на коефициентите и силна доходност за инвеститорите. Именно това представлява класическата логика на value инвестирането.

Историята многократно е показвала подобни ротации. След бума на интернет компаниите в края на 90-те години именно стойностните компании и цикличните сектори доминираха през следващите години. След финансовата криза инвеститорите постепенно преминаха от суровини към технологии. След пандемията наблюдавахме кратък цикъл в полза на енергетиката и финансовите компании. Днес не е изключено пазарът отново да навлиза в нова фаза, в която лидерството постепенно се разширява извън тесния кръг от AI фаворити.

Това не означава, че инвеститорите трябва да изоставят технологичния сектор. По-скоро означава, че бъдещата доходност вероятно ще бъде значително по-силно зависима от оценката, качеството на бизнеса и способността на компаниите да генерират свободен паричен поток, отколкото от самото наличие на буквите "AI" в инвестиционната история.

Може би най-важният извод е, че големите инвестиционни възможности рядко изглеждат очевидни в момента, в който се появяват. Те започват като тихо преразпределение на капитала, докато вниманието на повечето участници все още е насочено към предишните победители.

Възможно е именно това да наблюдаваме днес. Ако AI беше историята на първата половина на десетилетието, Европа и подценените value компании може би започват да пишат историята на втората.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.