Снимка: iStock

Майкъл Бъри отправи ново предупреждение към инвеститорите, този път не само за оценките на компаниите, свързани с изкуствения интелект, а за самата посока, в която се развива технологията.

Инвеститорът, станал известен с ранния си залог срещу ипотечния балон преди финансовата криза, твърди, че индустрията е направила фундаментална грешка - започнала е от езика, а не от разсъждението. Според него днешните модели са станали изключително добри в генерирането на текст, но това не означава, че разбират света по начина, по който пазарът вече калкулира в оценките им.

Това е важна разлика. Големите езикови модели могат да пишат, обобщават, отговарят и симулират логика с впечатляваща убедителност. Но Бъри поставя под съмнение дали това е истинско разсъждение, или просто все по-добра имитация, изградена върху огромни количества данни и изчислителна мощност.

Неговата теза е, че индустрията е объркала резултата с двигателя. Езикът е изходът на интелигентността, но не непременно нейният източник. Ако това е вярно, огромната част от сегашните инвестиции в изкуствен интелект може да се окаже изградена върху прекалено оптимистично предположение - че по-големите модели автоматично ще доведат до по-дълбоко разбиране.

Тук идва и критиката му към така наречения капан на параметрите. Това е идеята, че повече параметри, повече данни и повече изчислителна мощност неизбежно означават по-добър изкуствен интелект. Пазарът до голяма степен вече е приел тази логика.

Проблемът е, че всяко следващо увеличаване на мащаба носи видими подобрения в тестове, демонстрации и потребителски продукти, но не доказва окончателно, че основният проблем с разсъждението е решен. Моделите изглеждат по-умни, защото симулацията става по-добра. Това обаче не е същото като истински пробив към обща интелигентност.

Финансовите последици от този спор са огромни. Стотици милиарди долари се насочват към центрове за данни, чипове, памет, енергийна инфраструктура и облачни услуги. Големите технологични компании залагат, че сегашният път на мащабиране ще продължи да работи и ще оправдае капиталовите разходи.

Най-очевидните печеливши досега са Nvidia, производителите на памет като Micron и SK Hynix, облачните гиганти Microsoft, Amazon и Google, както и компаниите, които строят инфраструктура за центрове за данни. Цялата тази верига печели от допускането, че бъдещите AI модели ще изискват още повече изчислителна мощност.

Бъри обаче вече залага срещу част от тази история. Той е скъсил Micron, след като акциите на компанията поскъпнаха рязко през последната година. Това е символичен ход, защото Micron е сред големите печеливши от недостига на памет и очакванията, че AI инфраструктурата ще изисква все повече високоскоростни чипове.

Тезата му не е просто, че акциите са поскъпнали прекалено много. По-дълбокото предупреждение е, че цялата инвестиционна верига може да е прекалено зависима от една технологична хипотеза - че повече мащаб ще реши качествения проблем.

Ако тази хипотеза се окаже вярна, сегашните разходи за чипове, памет и центрове за данни може да изглеждат оправдани. Ако обаче се окаже, че мащабирането носи намаляваща възвръщаемост, тогава част от инвестициите могат да се превърнат в скъп излишен капацитет.

Това не означава, че изкуственият интелект е безполезен или че секторът непременно е балон. AI вече носи реална стойност в софтуер, програмиране, анализ, обслужване на клиенти, дизайн и автоматизация. Въпросът е друг - дали тази стойност е достатъчно голяма, за да оправдае оценките и капиталовите разходи, които пазарът вече е приел за нормални.

Историята на технологичните цикли показва, че и двете неща могат да бъдат верни едновременно. Една технология може да бъде революционна, но акциите около нея пак да бъдат надценени. Интернет промени света, но това не спаси инвеститорите, които купуваха всяка интернет компания на върха на балона през 2000 г.

Сегашният AI цикъл има по-силна основа от много предишни спекулативни вълни. Водещите компании имат реални приходи, огромни клиенти и продукти, които вече се използват масово. Но именно това прави риска по-труден за преценка. Когато технологията е реална, пазарът по-лесно приема прекомерни оценки.

Предупреждението на Бъри е насочено точно там. Той не казва просто, че има ентусиазъм. Той твърди, че ентусиазмът може да е построен върху грешно разбиране за това как се стига до истинска интелигентност.

За инвеститорите това означава нужда от по-голяма дисциплина. Не всяка компания, която продава чипове, памет, облак или AI софтуер, ще оправдае сегашните очаквания. Разликата между реална печалба и обещан бъдещ пазар ще става все по-важна.

Основният въпрос вече не е дали изкуственият интелект ще остане важна технология. Той ще остане. Въпросът е дали сегашният път - все по-големи модели, все повече параметри и все по-скъпа инфраструктура - е най-правилният път към следващия пробив.

Ако Бъри е прав, AI бумът може да не приключи с един внезапен срив, а с поредица от разочарования - по-слаба възвръщаемост, по-бавни подобрения, натиск върху маржовете и постепенна преоценка на компаниите, които днес изглеждат недосегаеми.

Това е и най-силното му послание към пазара - опасността не е само в това, че инвеститорите плащат прекалено скъпо. Опасността е, че може да плащат прекалено скъпо за път, който не води там, където всички очакват.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.